Съдържание Цялата книга на една страница

От сенките към слънчевата светлина

Ако сте следвали насоките от предходната глава вече сте пресекли една невидима граница. Зад вас остана територията затъмнена от всякакъв вид проклятия, които идват от различни източници. Пред вас се простира територия, блестяща от слънчевата светлина на Божиите обещания. Преди да продължите, припомнете си обобщението на списъка, който Мойсей даде във Второзаконие 28:2-13.

Издигане Преуспяване
Здраве Победа
Възпроизвеждане Божие благоволение

Всичко това са части на наследството ни в Христос, които чакат вие да ги проучите и изискате.

Може би ще ви е от помощ да си повторите тези ключови думи няколко пъти, за предпочитане на висок глас. За човек, който е живял под проклятие, често пъти е трудно да си представи какво означава да се радва на съответните благословения. Помолете Бог да направи новото ви наследство живо и реално за вас. Може би ще е нужно да продължите да повтаряте тези думи често, дори по няколко пъти на ден, докато наистина не разберете, че те се отнасят за вас.

Докато ги повтаряте спирайте и благодарете на Бог, че сега всяко едно от тези неща е част от вашето наследство. Помнете, че благодарението е най-чистият и простичък израз на вярата. Ако сте водили продължителна битка с проклятие над вашия живот, в ума ви може да има области, където тъмнината не се разсейва мигновено. Повтарянето на тези положителни думи, които описват благословението, ще бъде като първите слънчеви лъчи, които започват да осветяват тъмна долина, след това се разпростират, докато цялата долина се потопи в светлина.

Преминаването от тъмната в осветената територия може да стане по най-различен начин. Няма определен модел, който да е валиден за всички. Някои хора преживяват почти моментално освобождение и сякаш веднага навлизат в благословенията, които Писанието обещава. Други, които са също толкова искрени, може да преминат през дълга, трудна борба. Колкото по-дълбоко са навлезли в окултизма, толкова по трудна може да бъде битката за излизане. Сатана счита тези хора за своя законна жертва и е решен да ги държи здраво. Що се отнася до тях, те трябва да са дори по-решени да отстояват като изискват свободата, която бе откупена за тях чрез жертвата на Исус.

Сатана има поне някакво предузнание относно това, което Бог е приготвил за тези, които се освободят от неговото подтисничество. Колкото по-големи са благословенията запазени за дадения човек, толкова по-решителен ще бъде опитът на Сатана да го задържи. Погледнато в тази светлина и очаквайки бъдещите благословения, нашата борба може, всъщност, да стане източник на насърчение.

Но над всички тези фактори сме изправени пред Божия суверенитет. Божието разбиране е различно от нашето. В дадена ситуация Той взема предвид неща, за които ние нищо не знаем. Той винаги изпълнява обещанията Си, но в повечето случаи има две неща, които Бог не открива предварително: точният начин, по който ще работи в живота на различните хора и точното време, което Той ще избере. Никой не може да Му диктува как точно да изпълни обещанията Си. Това, което трябва да направим е да поддържаме отношение на твърдо и непоклатимо упование, че Бог ще се движи, когато и както на Него Му е угодно.

Още веднъж трябва да разгледаме положителната страна на размяната, описана от Павел в Галатяни 3:13, 14:

Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; така щото благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

Павел посочва три важни факта, които се отнасят до обещаното благословение.

Първо, то не е нещо смътно и неопределено. То е съвсем конкретно: благословението, дадено на Авраама. Неговият обхват се определя в Битие 24:1: „…Господ беше благословил Авраама във всичко. Божието благословение покри всяка област от живота на Авраам. Бог е подготвил съответни благословения за всеки човек, който изпълнява Неговите условия.

Второ, благословението идва само в Исус Христос. То не може да се спечели чрез нашите усилия. То се предлага единствено въз основа на нашето взаимоотношение с Бог чрез Исус Христос. Няма друг канал, по който благословението да потече В нашия живот. Ако взаимоотношението с Христос е пропито с неверие или непокорство, благословението ще спре да протича. Но слава на Бога, то може веднага да се възстанови чрез искрено покаяние!

Трето, благословението е определено по-нататък и като „обещанието на (Святия) Дух“. В Йоан 16:13-15 Исус казва относно това:

А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина… Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

Какви чудесни думи на насърчение! И трите личности на Троицата – Отец, Син и Святият Дух – са обединени в Своята цел да споделят с нас всичко, което е изкупено за нас чрез жертвата на Исус. И понеже това е толкова по-велико от онова, което естественият ум може да схване, ние трябва да зависим от Святия Дух да ни въведе в нашето пълно наследство и да ни покаже как да приложим това, което Бог е промислил за нас.

В Римляни 8:14 Павел отново набляга на уникалната роля на Святия Дух:

Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Тук Павел внимава да се използва сегашно продължително време „които непрекъснато се управляват от Божия Дух“. Да сме „водени от Святия Дух“ не е еднократно преживяване, което става веднъж в живота ни. Това е нещо, от което трябва да зависим всеки миг. Това е единствената пътека, която води към духовна зрялост. Чрез него ние израстваме от малки деца до зрели Божии синове.

За нещастие, много християни никога не са изпитали напълно радостта от партньорството и водителството на Святия Дух поради една основна причина. Те не разбират, че Той е Личност. „Господ е Духът“ (II Коринтяни 3:17). Както Бог Отец е Господ и Бог Син е Господ, така също и Бог Дух е Господ. Той не е просто някаква теологична абстракция, нито пък система от правила, нито пък половин изречение в края на апостолските поздрави. Той е Личност и Той иска да развием интимно,лично взаимоотношение с Него.

Святият Дух си има Своите определени характерни особености. Той не е агресивен, не е „такъв, който се налага“, нито пък крещи срещу нас. Той обикновено говори в нежни тонове и ни упътва чрез нежни импулси. За да получим Неговото водителство, ние трябва да сме внимателни към Неговия глас и чувствителни към Неговите импулси.

Нещо повече, Святият Дух работи индивидуално с всеки един от нас. Не съществува определена система от правила, която да ни помогне да навлезем в Божиите обещания. Всеки един от нас е особена, отличаваща се от другите личност, която има характерни за нея нужди и стремежи, уникални за нея силни страни и слабости. Святият Дух уважава нашата уникалност. Някой беше казал, че Бог никога не прави един вярващ точно копие на друг; нито пък произвежда християни чрез поточна линия.

Само Святият Дух знае специфичните опасности, които ни заплашват в определена ситуация, или конкретните благословения, които ще посрещнат личните ни нужди. Той вярно ни води през опасностите и ни разкрива благословенията. Ако започнем да следваме някоя религиозна система или пък ако се стараем да подражаваме на други християни, може да пропуснем някои от най-отбраните благословения, които Бог е определил за нас.

Затова ще постъпите мъдро ако спрете за момент и изговорите една кратка молитва:

„Святи Душе, отварям сърцето и душата си към теб. Открий ми благословенията, които Исус е придобил за мен и как мога да ги получа“.

В Евреи 10:14, което вече цитирахме в 17 глава, авторът използва две контрастни времена, за да опише две противоположни страни на размяната, която стана на кръста. За да опише какво Исус постигна, той използва минало време, което показва, че действието е завършено в миналото, но резултатите са в сила и днес: „Защото с един принос Той е усъвършенствалзавинаги…“ Това, което Исус направи е абсолютно и напълно завършено завинаги. Нищо не трябва да се прибавя, нищо не може да се отнема.

От друга страна, за да опише действието на жертвата в тези, които я приемат за себе си, авторът използва несвършена форма на глагола1: „ония, които се освещават„. Приемането на жертвата не става наведнъж, то е прогресивно. Процесът, чрез който я приемаме е описан като „освещаване“ – т.е. отделяне за Бог в святост. Когато постепенно довеждаме живота си до съответствие с Божиите изисквания за святост, ние по-пълно навлизаме в Неговите благословения.

Когато се сблъскат с това предизвикателство, християните понякога отговарят: „Но аз мислих, че съм получил всичко, когато бях новороден“. Отговорът е и да, и не. Този въпрос има две страни: законна и преживяна. Отговорът ще зависи от страната, от която го разглеждаме.

Законно вие наистина „получихте всичко“, когато бяхте новородени. Според Римляни 8:17, когато станахте Божии деца, вие всъщност станахте „наследници на Бога и сънаследници с Христа“. Законно, от този момент нататък, на вас ви бе дадено правото да споделите с Христос цялото Негово наследство.

Що се отнася до преживяното обаче, вие встъпихте в началото на един процес, който изисква цял живот, за да бъде завършен. Християнският живот може да се опише като развитие от законното към преживяното. Стъпка по стъпка, с вяра, трябва да преживяваме всичко, което по законно право, чрез вярата ни в Христос, е вече наше. Авторът на Евреи нарича това освещение.

В Йоан 1:12, 13 апостолът говори за тези, които са били новородени чрез приемане на Исус като казва, че Бог им е далправото да станат Божии чада„. Гръцката дума преведена „право“ е екзоусиа, която обикновено се превежда „власт“. Именно това, всъщност, човек получава при новорождението -власт да стане Божие дете.

Властта обаче, е резултатна само дотолкова, доколкото се упражнява. Потенциалът на новорождението е неограничен, но действителните резултати зависят от упражняването на властта, която върви заедно с него. Какъв ще стане човек чрез новорождението се определя от това до колко той упражнява дадената му от Бог власт.

Съществува паралел между преживяването на вярващите, които влизат в Божиите обещания под Новия завет и това на израилтяните, които влязоха в Ханаан под Стария завет. При първия завет, чрез водача на име Исус Навин, Бог въведе своя народ в обещаната земя. При втория завет, чрез водача на име Исус (която е друга форма на името Исус Навин), Бог въвежда Своя народ в земята на обещанията. Точно както Ханаанската земя бе физическото наследство, предназначено за Израел, така и Божиите обещания, предлагани чрез Исус, са духовното наследство, предназначено за християните в тази диспенсация. Същите принципи, които тогава са се отнасяли за израилтяните, сега се отнасят за християните.

В Исус Навин 1:2, 3 Бог даде насоки на Исус Навин за това как израилтяните трябваше да завладеят своето наследство.

Слугата Ми Мойсей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Йордан, ти и всички твои люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете Ви, давам ви го, според както казах на Мойсея.

Тук откриваме същия контраст на глаголните времена както в Евреи 10:14. Във втори стих Бог използва несвършената форма на глагола2: „(земята, която) Аз давам..“ Но в 3 стих Той използва глаголна форма, която показва, че действието е завършено в миналото, но резултатите са в сила и в настоящето „дал съм ви го3“ Буквален превод от английски: „всяко място на което стъпи стъпалото на нозете ви, дал съм ви го, според както казах на Мойсей“ (бел. пр ).. От 3 стих нататък законното притежание на Ханаан бе установено: страната принадлежеше на Израел. В областта на преживяното обаче, нищо не се беше променило. Ханаанците бяха тези, които все още владееха земята.

Предизвикателството за Исус Навин и неговия народ бе да се придвижат от законното към преживяното. Това те трябваше да направят стъпка по стъпка. Когато те стъпваха на някое място то ставаше тяхно не само законно, но и на практика.

Ако израилтяните бяха откликнали на Божието обещание както някои християни обичат да откликват, историята щеше да бъде много различна. Щяха да си останат на източния бряг на Йордан, да скръстят ръце, да гледат на запад и да казват: „Цялата тази земя е наша!“ Но ханаанците щяха да им се изсмеят. Те знаеха кой все още притежава земята.

Както и стана, Исус Навин и неговите хора действаха много по-различно. Първо, те преминаха Йордан чрез чудо, което Бог извърши в отговор на тяхното послушание. След това обсадиха и завладяха Ерихон – отново чрез чудо. Но след това те се предвижваха най-вече чрез битки, не чрез чудеса. Те обходиха Ханаан във всички посоки и проведоха много последователни битки срещу обитателите на земята. Дори след усилното воюване, задачата им не бе изпълнена. Доста време след това Бог каза на Исус Навин: „…остава още много земя да се превзема“ (Исус Навин 13:1).

Като вярващи в Новия завет, ние се сблъскваме точно със същото  предизвикателство:   да  се  придвижим  от  законното към преживяното. Както Израел и ние трябва да се придвижваме стъпка по стъпка, и също както Израел, и ние ще се сблъскаме с опозиция. Нашето развитие постоянно ще бъде оспорвано от сатанинските сили. Ние ще трябва да се научим да ги побеждаваме с духовните оръжия, които Бог ни е дал. В крайна сметка Христовите обещания в Новия Завет са дадени само на един вид хора: „на този, който победи“ (виж Откровение 2 и 3). Правото върху наследството е обобщено в Откровение 21:7 „Който побеждава ще наследи тия неща“.

За да ни заздрави и да ни даде допълнително насърчение Бог е положил пред нас примера на Авраам, който е наречен „отец на всички ни“. Чрез Авраам Бог не само установи степента на благословение, което Той е подготвил за всеки един от нас, благословение, което е „Във всяко нещо“, но също маркира и пътищата, които Водят до него. Животът на Авраам е както пример, така и предизвикателство в три основни области: незабавното му послушание, пълното му упование в Божието Слово и непоколебимото му търпение.

В Евреи 11:8 авторът описва незабавното му и безрезервно послушание:

С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

Авраам  не поиска никакви обяснения за  причината,  поради която трябва да излезе, нито поиска някакви описания на мястото,   където  трябваше  да  отиде.   Незабавно,  без  да  задава въпроси, той просто направи това, което Бог му каза да направи.   Същото  покорство  характеризираше  целия  му  живот. Например, когато Бог изиска той и целия му дом да се обрежат (Битие 17:9-14, 23-27); дори когато Бог поиска от него да даде  в  жертва  своя  син  Исак  (Битие  22:1-14).  Нито  веднъж Авраам не се поколеба в своето покорство, нито пък разпитваше Бог за това, което трябваше да направи.

В Римляни 4:16-21 Павел посочва, че когато Бог нарече Авраам „отец на много народи“, той имаше само един син от слугинята Агар, докато неговата съпруга Сара в продължение на много години бе неплодна. И все пак той счете описанието, което Бог му даде за истинно от момента, в който то бе изговорено. И тъй като той прие Божието Слово без да задава въпроси, въпреки че бе противоположно на това, което виждаше, накрая дойде и физическото изпълнение, което бе потвърдено от неговите сетива.

Всъщност, от времето, когато Бог за първи път обеща на Авраам многобройно като звездите потомство, до времето когато се роди синът, който беше обещаният наследник, изминаха около 25 години. През всички тези години той нямаше за какво друго да се държи освен за Божието обещание. Явно е бил изправен пред непрестанното изкушение да се обезсърчи. И все пак той никога не се отказа и не захвърли своята вяра. Накрая, наградата за неговата непоколебимост е обобщена в Евреи 6:15

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

В Римляни 4:11, 12 Павел казва, че ние сме деца на Авраам, които трябва да „ходят в стъпките на оная вяра, която… Авраам е имал“. Това е библейското изискване, за да Влезем В „благословението на Авраам“, обещано в Галатяни 3:14. Както Авраам и ние трябва да приемем Божието Слово като сигурен, непроменим елемент в нашия живот. Всички различни човешки мнения и всички променливи впечатления на нашите сетива са просто „трева, която съхне“. „Но словото на нашия Бог ще остане до века“ (Исая 40:8).

Приемането на Божието Слово обаче, не трябва да бъде чисто интелектуално или теоретично. Трябва да го изявим в действията си чрез незабавно, безрезервно послушание и чрез непоколебимо устояване пред лицето на всички обезсърчения, точно както направи и Авраам. По този начин ще открием, че Божието Слово непременно ще се докаже на практика в нашия живот. Ще имаме Божието благословение като Авраам – „във всяко нещо“.

Сатана постоянно ще ни се противопоставя с умствен или емоционален натиск: съмнения, страх, вина, объркване и т.н. Може също да обсипе телата ни с най-различни физически болести. Но срещу всичко това Бог ни е дал едно изключително резултатно оръжие: Своето Слово. В Ефесяни 6:17 Павел ни напътства:

…вземете…  меча на Духа,  който е Божието Слово…

Това изисква взаимното участие на човешкото и божественото. Този меч е мечът на Святия Дух, но отговорността да се „вземе“ е наша. Святият Дух ще го владее добре, когато го вземем,  но  ако  не  го  вземем  Святият  Дух  няма  с  какво  да действа.

Гръцката дума, която Павел използва, за да опише Божието Слово е рема. Това основно означава изговорена дума. Тя става резултатна, само когато е изговорена от вярващи устни. Тук Павел не говори за Библията, която стои на рафта, нито пък За Библията, която е върху нощното шкафче. Той говори за Библията, която е в устата ни и която изговаряме с дръзка вяра.

Нашият голям пример в използването на този меч е Сам Господ Исус, който го употреби, когато бе изкушаван от Сатана в пустинята (виж Матей 4:1-11). Всяко едно от трите изкушения на Сатана съдържаше „ако“. С други думи то целеше да породи съмнение.

Първите две изкушения започнаха с фразата: „Ако си Божий Син…“ Малко преди това, когато Исус- бе кръстен от Йоан в реката Йордан, Бог Отец изяви пред всички:

Този е Възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение. (Матей 3:17)

Сатана изкушаваше Исус да се усъмни в това, което Отец Му беше казал.

Третото изкушение също съдържа „ако“, но вече не целеше да доведе само до съмнение, но и до пряко непокорство: „…ако, паднеш да ми се поклониш“. Сега Сатана предизвикваше Исус да направи най-големия от всички грехове – нарушаването на първата заповед.

Нещата, с които Сатана ни изкушава, като последователи на Исус, ще следват същия модел. Първо, ще ни изкуши да се усъмним в това, което Бог е казал за нас; да се усъмним, че греховете ни са простени, че Бог наистина ни обича, че сме приети в Божието семейство като Негови деца, че сме освободени от проклятието на закона и сме навлезли в благословението. Но винаги крайният удар на неговото изкушение цели да доведе до непокорство.

Исус използваше само едно оръжие, за да победи Сатана – ремата – изговореното Божие Слово. Той посрещаше всяко изкушение с фразата „Писано е“. И всеки отговор бе точен цитат от Писанията на Стария Завет. Сатана няма защита срещу изговореното по този директен начин Божие Слово. Той трябва да се оттегли, победен.

Във всичко това Исус е нашият съвършен пример. Той не разчиташе на Своята мъдрост или аргументи. Той използваше абсолютно същото оръжие, което Бог даде и на нас – Божието Слово. Ние можем да имаме пълна сигурност само ако следваме примера на Исус. Разбира се, ще бъде глупаво от наша страна да разчитаме на собствената си мъдрост, сила или праведност. Сатана е хиляди пъти по хитър и по-силен отколкото сме ние. Той може да посочи хиляди недостатъци на нашата праведност. Но има едно оръжие, срещу което той няма защита – изговореното с вяра Божие Слово.

Следователно тази е пътеката, която ни извежда извън територията, помрачена от проклятия и ни въвежда в територията, в която можем да се радваме на светлината на Божиите благословения. Нейното първо изискване е решителна, непоклатима вяра, основана на размяната, която стана на кръста. Този вид вяра счита Божиите обещания за резултатни от момента, в който са били разбрани. Ние не чакаме потвърждение от нашите сетива. Чрез незабавно и безрезервно покорство и търпеливо устояване ние се предвижваме от законните си права, които имаме в Христос до тяхното цялостно, изпълнено с радост преживяване като посрещаме всяко сатанинско противопоставяне с „меча на Духа“ – изговореното Божие Слово.

––––––––––

Или Сегашно продължително време на английски език.

2 Или Сегашно продължително време на английски език.

3 Буквален превод от английски: „Всяко място на което стъпи стъпалото на нозете ви, дал съм ви го, според както казах на Мойсей“ (Бел. Пр.).