Съдържание Цялата книга на една страница

Кражба, лъжесвидетелства, ограбване на Бога

Последните трима пророци от Стария Завет – Агей, Захарий и Малахий – се занимават с различните области, в които Израел преживява действието на Божието проклятие. Като че ли на тези пророци им е била дадена задачата да обобщят историята на израилтяните под Моисеевия закон и да опишат сблъсъка им с причините, поради които конкретните проклятия от Закона дойдоха върху тях.

В Захарий 5:1-4 пророкът описва видението за Божието проклятие, идващо върху домовете на Неговите хора:

Тогава пак като подигнах очите си Видях, летящ свитък.
И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти.
И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото Всеки, който краде, ще се изтреби, както се пише в него от едната страна, и всеки който се кълне лъжливо ще се изтреби, както се пише В него от другата страна.
Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо В Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й.

Проклятието, което Захарий описва влиза в къщата на всеки, който е извършил двата конкретни гряха: кражба и лъжливо кълнене (съвременният термин за последното е лъжесвидетелство). Веднъж влязло, проклятието остава докато разруши цялата къща – дърветата, камъните и всичко останало.

Това е ярка картина за начина, по който действа едно проклятие, ако му позволим да влезе в живота ни. Ние не можем да установим граници по собствен избор относно областите, които ще бъдат засегнати от него. Ако не се покаем и не потърсим Божията милост и избавление, то в крайна сметка ще разруши цялата къща.

Разпространеността на тези два гряха – кражба и лъжесвидетелство – в съвременното общество може лесно да се измери с помощта на някои прости статистики. Днес в Съединените Щати кражбата е толкова разпространена, че почти десет процента от цената на стоките, изложени в магазините за продажба на дребно, се дължи на цената за застраховка срещу кражба. Ето една малко известна причина за инфлацията.

От друга страна, даването на лъжливи показания мами Щатските данъчни власти с милиарди долари всяка година поради плащане на данъци по нечестен начин. Честността в тази област, вероятно, би премахнала целия бюджетен дефицит!

Според видението на Захарий, проклятието, което следва тези два гряха – кражба и лъжесвидетелство, засяга не само отделни хора, но също така и цялата къща. В библейския еврейски език, думата къща се отнася не само за материалната постройка, но също и за хората, които живеят в нея – т.е. семейството.

Тези два гряха и проклятието, което ги следва, са допринесли много за сривовете в семейния живот, характерни за настоящата епоха. Крайният им ефект е подобен на ефекта на свитъка, който Захарий видя във видението си: разруха на цели нации и даже на една цяла цивилизация.

Преди него, Агей бе дал също толкова жива картина на разрухата, която засягаше живота на хората:

Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.
Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.

(Агей 1:4-6)

Проклятието, което Агей описва може да се обобщи с една дума – недостатъчност. Външно изглеждаше, че израилтяните имаха всичко, което се изискваше, за да бъдат задоволени основните им материални нужди. Въпреки това поради някаква причина, която те не можеха да разберат, винаги имаха недостиг. Бог трябваше да им изпрати пророк, който да им покаже, че невидимата сила, поглъщаща провизиите им, бе проклятие, което си бяха навлекли чрез поставянето на собствените си егоистични грижи, преди нуждите на Божия дом.

Много от благоденстващите нации в света днес се сблъскват с подобна ситуация. Много хора печелят доста повече отколкото родителите им или прародителите им някога са припечелвали. И все пак, докато предишните поколения са се радвали на удовлетворение и сигурност, то сегашното поколение е заразено от един нестихващ стремеж, който никога не се удовлетворява. В някои от тия страни нивото на личните дългове е много по-високо, отколкото когато и да било преди това.

Малахий, последният от тримата пророци, обединява обвиненията срещу Израел, които вече са предявени от двамата му предшественици. Той обвинява народа си не само за грешно отношение спрямо Бога, но и за кражба в най-сериозната й форма: ограбване не само на човек, но на Самия Бог.

Ще краде ли човек Бога? 
Вие обаче, Ме крадете. 
Обаче думате: 
В какво Те крадем? 
В десятъците и в приносите. 
Вие сте наистина проклети, защото вие, целият 
тоя народ, Ме крадете.

(Малахий 3:8, 9)

Този пасаж разкрива принципа, който управлява Божия начин на действие във всяка епоха и диспенсация: Бог води отчет за това, което Неговите хора Му принасят. Преди повече от хиляда години Бог бе разпоредил Израел да Му отделя първата десета част от дохода си, в пари или в стоки. Това бе важен белег на заветното им отношение с Бога. Непокорството в тази област беше нарушение на завета.

Сега, чрез Малахий, Бог представя сметката Си. Отчитайки всичко, което Неговите хора незаконно бяха задържали, Той ги обвинява в „ограбване“. Посочва им, че това бе навлякло разрушително проклятие върху целия народ и върху всяка област на живота им.

Бог обаче, не завършва с тази отрицателна забележка. В следващия стих Той поучава народа Си как да излезе от проклятието и да влезе в Неговото благословение:

Донесете Всичките десятъци във Влагалището, за да има храна В дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.

(Малахий 3:10)

За да премине от проклятието в благословението, Бог изисква от Своя народ две неща: покаяние и възстановяване на взетото. Независимо дали ограбеният е Бог или човек, тези изисквания никога не се променят. За разлика от Стария Завет, в Новия Бог не дава конкретно постановление, въз основа на което да изисква християните да Му отделят една десета от целия си доход. Заветът на благодатта не действа чрез закони наложени отвън, но чрез законите, които Святият Дух написва в сърцата на вярващите. Във II Коринтяни 9:7 Павел поучава християните:

Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение.

Едно нещо обаче, е сигурно: Святият Дух никога няма да накара вярващия да бъде скъперник. В Псалм 51:12 Давид се моли на Господа: „И освобождаващият [на еврейски – щедрият] Дух нека ме подкрепи“. Една от отличителните характеристики на Святия Дух е щедрост. Самият Бог е най-великият от всички, които дават. Когато Духът Му се движи в сърцата на християните, Той ще ги направи подобни на Него – щедри и даващи.

В Евреи 8:6 авторът прави контраст между Стария и Новия Завет, и напомня на християните, че те са влезли в „по-превъзходен завет, узаконен върху по-превъзходни обещания“. Немислимо е хората, които се наслаждават на този по-превъзходен завет, да бъдат по-малко щедри в даването от онези, които са били под по-низшия завет. Ако Божиите хора под Закона даваха десятъка си, и дори повече, как християните под благодат изобщо биха могли да се оправдаят като дават по-малко. Стандартите на благодатта са по-високи от тези на Закона, а не по-ниски.

Основен принцип, който остава непроменен през всичките диспенсации е, че скъперничеството спрямо Бога предизвиква Неговото проклятие, а щедростта освобождава благословенията Му.

следваща глава Хора в позиция на власт