Съдържание Цялата книга на една страница

Които се насилват го грабват

Когато Исус Навин бе упълномощен да бъде лидерът, който да въведе Израел в наследството им – Ханаан, той получи един и същи съвет три пъти:

Бъди силен и смел.

(Исус Навин 1:6, 9, 18)

Първите две насърчения дойдоха от Самия Господ; третото дойде от неговите сънародници. След третото насърчение Исус Навин би трябвало със сигурност да е разбрал едно нещо – влизането в Обещаната земя няма да бъде лесно!

Днес същото се отнася и за християните, които имат за цел да изискат обещаните благословения в Новия Завет. Бог ни уверява, че ще бъде с нас и ще изпълни всички Свои обещания към нас. В същото време Той ни предупреждава, че ще срещнем различни противодействия, които ще изпитат вярата и посвещението ни.

В Матей 11:12 Исус говори за диспенсацията на Евангелието, която Той дойде да установи:

А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство насила се Взема и които се насилят го грабват.

В Лука 16:16 Той набляга на същото:

Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието Царство се благовества, и всеки на сила влиза в него.

Ясно е, че обещанието на Царството не е за тези, които просто се задоволяват със самозалъгване или религиозно говорене. Изисква се „насилване“ – отношение на определена решителност, която пробива напред, независимо от всички трудности или разочарования.

В Деяния 14:22 Павел и Варнава дават подобно предупреждение на една група новоповярвали:

…през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

Пътят, който подминава скърбите, няма да ни заведе в Царството. Веднъж приели това в ума си, скърбите няма да ни възпират.

Ото Агуяр е човек, решил да грабне Божиите обещания с насилваща решителност. Ото е бразилец, роден с проклятия над своя живот, които идвали от предишни поколения. Поради собствената си глупост, той си навлякъл и други проклятия. Все пак най-накрая той преминал от тъмната територия на проклятията в осветената от Божиите обещания земя, където сега живее.

Ото Агуяр разказва историята си:

Роден съм преди 50 години в Рио де Жанейро, Бразилия. Баща ми беше известен генерал от смесен европейско-индийски род; майка ми произхожда от семейство на управници и държавници. Поколения наред и двете страни на семейството ми са се занимавали със спиритизъм.

Аз съм седмото от 10 деца, появило се чрез много тежко седалищно раждане. Години наред бях обвиняван, че почти съм убил майка си. Бях затворен в себе си и обхванат от чувство за вина. Седях, скрил глава в ръцете си като съживявах в ума си ужасното преживяване да бъдеш измъкнат с форцепс, без да си готов да живееш. Повтарях първи клас четири пъти. Когато бях допуснат да премина във втори, бях висок почти колкото учителя си.

Докато бях все още дете наследствените проклятия започнаха да влияят на по-възрастните членове на семейството. Най-голямата ми сестра, въпреки че учеше В строго католическо училище, бе заведена в един спиритистки център и започна да „получава духове на светии“, както казват в Бразилия. Прекара по-голямата част от живота си по психиатрични болници.

Второто дете, най-големият ми брат, който бе много добър ученик, падна и удари главата си, когато бе на 10 години и получи епилепсия. По това време в Бразилия вярваха, че епилепсията е заразна болест, така че заедно с всичките му вещи той бе преместен в тази част на имението, където живееха слугите. Когато получеше припадък, майка ми напълно обезумяваше и крещеше: „Няма Бог!“ Преди 15 години брат ми бе настанен в психиатрия.

Когато бях на 16 години започнах да получавам всички симптоми на епилепсията – излизане на пяна около устата, припадъци, повръщане, пълно объркване. Обаче, мозъчните анализи не показваха нищо нередно.

Баща ми, отличен водач на хората около себе си, бе напълно пасивен със седемте си сина и не упражняваше никакъв действителен авторитет. Дори не мога да си спомня да е разговарял с мен докато бях дете – и все пак аз го величаех. Той започна по-често да посещава този център по спиритизъм. Никога не съм одобрявал спиритизма, но от време на време и аз го посещавах.

Всъщност, не разбирам как се случи, но бях приет да уча в училище по изящните изкуства, където получих мастерска степен с отличия по графични изкуства. Изобщо не се стремях към тази кариера. Предпочетох да стана манекен и да пътувам от Бразилия до Париж като участвам в ревюта.

Бях затънал в наркотици и водех луд начин на живот. Понякога прекарвах времето сам в семейната ни къща на морския бряг. Гледах небето и мислех за Този, Който е поставил звездите в небето и е накарал слънцето да изгрее. Копнеех да разбера кой е Той, но не знаех къде да Го търся.

Тогава се запознах с Елен – еврейка от САЩ, която също беше манекен. Когато я срещнах, реших да променя начина си на живот, но не можах да го направя. Когато тя замина за пет дни поради ангажимент, заедно с приятелите си аз отидох на плажа. Бяхме опиянени от наркотиците и когато влязох в развълнуваното море веднага бях повален от силна вълна. Вълна след вълна ме засипваха. Не можех да си поема дъх. Помислих си: „О, Боже, ще умра ли сега, когато срещнах Елен и когато искам да се променя?“ За първи път в моя 37 годишен живот аз извиках към Бог и Той ме чу – изведнъж се намерих на пясъка, треперещ, целия изподраскан, в пълна паника, удивен, че все още съм жив.

След 11 месеца не само се ожених, но си имах и бебе. Обаче не можех да се справя. Вместо да скрия глава в ръцете си, както правех докато бях малко момче, аз „изключвах“ и се вторачвах в тавана в транс. Все още бях манекен, защото всичко друго, което опитвах пропадаше… така се реших да заведа жена си и сина си във форт Лодърдейл, Флорида.

Първата ми работа бе почасова в един магазин за мъжко облекло на модния булевард Лае Олас. Бях ужасен; не можех да говоря правилен английски, така че се налагаше и да копая ровове, да пробивам дупки в цимента, да чистя тоалетни и да мия коли. Имах сериозни проблеми с порнографията и бях в пълна депресия. Не можех да се приспособя към американската култура и много от хората, за които работех ме мамеха или изобщо не ми плащаха.

Тогава ни поканиха в една църква на Благата вест. Елен бе повалена на колене и прие Господ без да има умствено разбиране – просто страх и трепет. На следващата седмица и аз излязох за спасение, но сякаш нищо не стана. Припадъците зачестиха, дори и седмица не можех да задържа определена работа, депресията се влошаваше. С Елен непрекъснато се карахме, защото нямахме пари.

Понеже Елен бе въвлечена в окултизъм, тя знаеше, че се нуждае от освобождение и го получи, когато се отрече от всичко окултно. Аз не можех да повярвам, че имам нужда от освобождение от зли духове. Не можех също да повярвам, че Бог иска да ме благослови, както бях виждал да благославя другите.

По това време вече бях минал през всякаква черна работа, която един генералски син никога не би вършил! Хората ми казваха: „Защо не използваш творческите си способности?“ Но аз се страхувах, всяко добро нещо изглеждаше недостижимо.

Отидох на семинара воден от Дерек Принс „Проклятие: Причина и лек“, но нищо не стана. Взех касетите и ги прослушах отново и отново. Виждах нуждата си и отчайващо желаех да бъда свободен, но изглежда това не действаше за мен.

Получавах освобождението си постепенно. След като бях християнин вече две години и половина, а нямах напредък, реших да постя и да моля Бог да ми помогне и да ме освободи. Успях да постя 10 дни и след като няколко приятели християни се молеха за мен, аз получих частично освобождение.

За първи път в живота си имах известна РАДОСТ, но тя не трая дълго. Преживяхме многобройни пътни злополуки; не успявах да издържам семейството си; притеснявах се за баща си в Бразилия, който умираше, а ние просто не можехме да си позволим да отидем да го посетим.

Хората, които се опитваха да ми помогнат мислеха, че положението ми е безнадеждно – бях толкова пасивен. Чувствах се неудобно сред християните.

Елен и две нейни приятелки започнаха да се събират и да се молят за съпрузите си в 6.00 часа всяка сутрин в молитвения дом. Тя ми казваше: „Ще се моля ти да успееш във всичко, с което се захванеш и Господ да ти даде работа, която да обичаш и да използваш дарбите, които Той е вложил в теб“. Не можех да повярвам, че Бог ще отговори на такава молитва. Чудех се как тя вярва! (Откакто започнаха, и трите жени видяха отговора на молитвите си. Единият съпруг сега е в щатно служение, другият бе освободен от алкохолизма, а аз получих точно това, за което се моли моята съпруга).

Накрая, след като вече бях християнин в продължение на шест години, отидох при пастира, за да получа освобождение от зли духове (след като години наред бях прекалено горд, за да призная, че се нуждая от него). След това отидох на обучение за „Евангелизационна експлозия“. Когато открих какво Исус Христос беше направил за мен, аз бях напълно удивен. Имах толкова много РАДОСТ. Бях влюбен в Бог. Моите колеги и клиентите на магазина започнаха да идват на църква, за да открият какво се беше случило с мен!

След известно време радостта ми отново угасна -работата, финансите, загрижеността за моя умиращ баща…бях все още пасивен, все още разочарован. Появи се порив да рисувам, но бях толкова уплашен и толкова се страхувах от неуспеха! Накрая опитах и направих такава детинска творба, че хората помислиха, че моят осемгодишен син я е нарисувал! Но Бог подклаждаше идеи, започнах да творя в ума си…

Реших да предприема четиридесетдневен пост. Почувствах, че Бог иска да напусна работата си в магазина за облекло, но исках да съм сигурен. Казах, че няма да ям, докато Той не ми проговори. След четиридесет дена нищо не бях чул. Така че, цяло лято, две седмици ядях, две седмици постих. Това бе най-тежкото лято в живота ми. Бе толкова тежко, че се научих да викам към Бог за Неговата милост. Умолявах Го да ми говори. Трябваше да зная волята Му. Жена ми и децата ми ми полагаха ръце и се молеха Бог да извърши чудо в моя живот…

След това един приятел, който бе художник ми даде няколко платна, опънати на статив… Една неделя изпратих семейството си на църква и направих първата си картина.

След два дена, както си стоях в магазина за облекло, Господ ми проговори: „Ото, вярваш ли, че наистина искам да те благословя?“ Казах: „Да, Господи…“

„Тогава защо си тук? Ти си тук, защото не искаш да бъдеш благословен. Твой е избора. Никога не си Ми се доверявал напълно да контролирам живота ти“.

Аз казах: „Вземи го! Моят живот е Твой“. Той отговори: „Вземи си чантата и си иди в къщи“. (За мен това бе все едно, че каза „Дигни постелката си и ходи“).

Станах, излязох и повече не погледнах назад. Само за една седмица първата ми картина се продаде за 80 долара. За две седмици ми платиха 900 долара за 6 картини. След два месеца всяка от моите картини ми носеше по 600 долара; след една година – 1800 долара и преди да минат две години стигнаха до 6500 долара.

Продал съм всичко, което въобще бях нарисувал и въпреки това, не мога да задоволя търсенето и най-вече обичам работата си!

След като рисувах в продължение на девет месеца, вече не само че можех да издържам семейството си, но имахме достатъчно пари, за да отидем в Бразилия. Баща ми никога не беше чувал Евангелието, но когато го чу – повярва. Изпитах радостта да видя как моя 89 годишен баща събира всички сили, които са му останали, за да се моли с молитва та за покаяние. Също така доведох някои от братята и сестрите си при Господа, както и няколко медицински сестри и непознати. Две седмици след като се върнахме в САЩ баща ми умря с радост на лицето си! Каква привилегия ми даде Бог!

Основните промени в живота ми очевидно изглеждат финансови, но това, което е много по-важно бе, че Бог довърши откровението Си на това, което Исус е направил на кръста за мен. Сега напълно вярвам, че Той ни е освободил от проклятието и Неговото желание е да ни благославя и че Той иска да Му дадем пълен контрол над всичко свързано с нас. Без Неговата сила и благодат аз не мога да направя нищо, още по-малко да създам нещо. Аз съм напълно зависим от Неговото помазание. Зная, че Той ме обича!

Сега Бог ми говори в сънища, говори ми много ясно… Уверен съм, че ако Той иска да спра да рисувам, то е, за да започна да правя нещо по-добро. Ще продължа да Го хваля и да уповавам на Него.

Имам три чудесни здрави деца, щастлив брак, прекрасни приятели и се считам за благословен между хората. Видях врага напълно победен в живота си и Бог ми даде свидетелство, което насърчава много християни и смайва невярващите.

Историята на Ото съдържа няколко характерни черти, които са типични за хората, чийто живот е под сянката на проклятия. Тя също може да насърчи тези, които искат да помогнат на обичани хора в подобно състояние. Ето някои от основните уроци, които трябва да научим.

Коренната причина за проклятията в живота на Ото бе, че много поколения от неговия род са били дълбоко въвлечени във спиритизъм. Моето наблюдение е, че проклятията следват един вид занимания, така неизбежно както нощта следва деня.

Произтичащите от това проклятия не са влияли единствено на Ото. Те са въздействали и на почти всички негови братя и сестри, но по различни начини. Той посочва, че двама от тях са прекарали доста време в психиатрични заведения.

Една от първите стъпки при освобождаването на Ото е била правилната диагноза на неговото положение. След като Ото е разбрал, че животът му е под проклятие, той е бил мотивиран да потърси освобождението, което Исус бе откупил за него чрез размяната на кръста.

Но както и много други, Ото толкова дълго бе живял под проклятие, че не можеше да си представи Божиите обещания като реалност в своя живот. Ако е зависело само от него, той едва ли някога би успял да навлезе в благословението. Бил е прекалено плах и затворен в себе си. Липсвало му е умението „да се насили“, за да влезе в Божието царство. Но упоритото ходатайство на неговата съпруга, деца и други хора постепенно го е освободило от неговата плахост като е изградило в него решителна вяра, даваща му способност да премине от проклятието към благословенията.

Това трябва да насърчи тези християни, които са загрижени за някои членове на семейството или други обичани хора, които са под проклятие. Търпеливото, усърдно ходатайство, мотивирано от любов, може да освободи тези, които не могат сами да упражнят вяра.

Може би това го четат и родители, които с голяма болка разбират, че тяхното въвличане в окултизма е донесло проклятия върху децата им, че то ги е направило пленници на Сатана. За тези родители, които се покайват и с искрено сърце търсят Бог, Той има специално обещание В Исая 49:24, 25:

Нима може да се отнеме користта от силния, или да се отърват пленените от тях? Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат, и користта ще се отърве от страшния; защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чадата ти.

И накрая, ще бъде насърчение да погледнем обширността на благословенията, на които Ото се радва сега. Бог го е благословил, точно както благослови Авраам, „Във всичко“.