Съдържание Цялата книга на една страница

Как действат благословенията и проклятията

Силите, които определят развитието на историята се делят на две категории: видими и невидими. Взаимодействието между двете области определя курса на историята. Ако ограничаваме вниманието си само върху нещата, които са видими и материални, от време на време ще се сблъскваме със събития и положения, които не можем напълно да обясним или да контролираме.

Към видимия свят спадат всички обикновени предмети и събития в материалната вселена. Всички ние сме запознати с тази област и се чувстваме като у дома си в нея, въпреки че често пъти събитията не- следват посоката, която ние бихме желали. За много хора границата на познанието не се простира по-далече. Въпреки това. Библията отваря врата към един друг, невидим свят, който не е материален, а духовен. Силите, действащи в този свят упражняват постоянно и решаващо въз-действие Върху събитията във видимия свят.

Във II Коринтяни 4:17, 18 Павел описва тези два свята:

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

Нещата, които принадлежат на видимия свят са преминаващи и непостоянни. Само в невидимия свят можем да намерим истинска и трайна реалност. В него откриваме силите, които със сигурност ще оформят нашата съдба, даже и във видимия свят. Павел ясно показва, че успехът в живота зависи от способността ни да разберем и да се свържем с това, което е невидимо и духовно.

И благословението и проклятието принадлежат към невидимия духовен свят. Те са проводници на свръхестествена, духовна сила. Благословението произвежда добри и благотворни резултати; проклятието води до лоши и пагубни последствия. В Писанията и двете са главни теми. Както вече посочихме, тези две думи са споменати в Библията повече от 640 пъти.

Между тях съществуват две главни общи особености. Първо, техният ефект рядко се ограничава само до един човек. Той може да се разпростре върху семейства, родове, общества или цели нации. Второ, веднъж започнали да действат, те се стремят да действат от поколение на поколение, докато се случи нещо, което да ги спре. Много благословения и проклятия, споменати в Библията във връзка с патриарсите, са продължили да действат почти четири хиляди години и са все още в сила и днес.

Тази втора особеност на благословенията и проклятията ни навежда на важни практични изводи. В живота ни могат да действат сили, чийто произход се корени в предходните поколения. Като последица можем да се сблъскаме с повтарящи се ситуации или модели на поведение, които не можем напълно да обясним въз основа на личния си опит или с това, което се е случило в живота ни.

Главният приносител както на благословенията, така и на проклятията са думите. Те може да са изговорени или написани, или дори произнесени на ум. Библията говори изключително много за силата на думите. Книгата Притчи, в частност, съдържа много предупреждения за това как думите могат да бъдат използвани или за добро, или за зло. Ето само няколко примера:

Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

(Притчи 11:9)

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.

(Притчи 12:18)

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

(Притчи 15:4)

Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

(Притчи 18:21)

Апостол Яков също се спира на употребата на думите. Той изтъква, че езикът е малка част от тялото, но най-трудно се обуздава.

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла…
С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде…

(Яков 3:5, 6, 9, 10)

Яков използва една ярка картина, за да наблегне на невероятната сила, с която думите могат да влияят на хората и ситуациите, било то за добро или за зло. От значение е, че той подчертава, че и благословенията, и проклятията могат да бъдат заредени с тази почти неизмерима сила.

Думите обаче, не са единствените канали, по които може да се предава духовната сила на благословенията и проклятията. Съществуват различни начини, по които материални предмети могат понякога да станат преносители на този вид сила.

В Изход 30:22-23 Господ дава напътствия на Мойсей да направи специално помазващо миро, което трябваше да се използва изключително и единствено за помазване на скинията и нейните принадлежности, както и за помазване на свещениците, които щяха да служат в нея. В Левит 8:1-12 четем как се използваше това миро. В стихове 10-12 случката продължава:

След това Мойсей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги.
С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети.
Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона, та го помаза, за да го освети.

Думата „освети“ в този пасаж означава да отдели за Бога, да направи свят. По този начин мирото за помазване стана преносител за предаване благословението на святост върху скинията, върху принадлежностите й и върху свещениците. По-късно в историята на Израел мирото (маслиновото масло) се използваше, за да предаде определеното благословение на царете, които трябваше да управляват хората от името на Бога. I Царе 16:13 описва как пророк Самуил отдели Давид като избран от Бога цар:

Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после.

Мирото, излято на главата на Давид от Самуил, стана проводник, по който благословението на Святия Дух се освободи в живота му, за да го екипира за задачата му като цар.

В Новия Завет символите използвани в Господната вечеря също стават проводници на Божието благословение за участващите в нея. В I Коринтяни 10:16 Павел пише:

Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?1

Тези символи предават Божието благословение на ония, които участват в Господната вечеря с библейска вяра.

Павел специално посочва „чашата на благословението“, т.е. чашата, която предава благословенията на Новия Завет на тези, които пият от нея.

Трябва да се подчертае обаче, че във всички описани по-горе обреди няма нищо мистично. Благословенията не са вградени в материалните вещи. Те се предават само на тези, които разбират Божията воля, разкрита в Писанието и тези, които след това с лична вяра и покорство приемат благословението, което е предложено чрез материалния предмет. Без вяра и послушание нито едно благословение не идва. Точно обратното, относно символите на Господната вечеря, в I Коринтяни 11:29 Павел казва:

Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

Така че съществуват две възможности. Вярата и послушанието получават Божието благословение чрез символите; неверието и непослушанието предизвикват Божието осъждение. И в двата случая материалните предмети използвани в Господната вечеря са тези, чрез които се предава духовната сила, независимо дали за благословение или осъждане.

Числа 5:11-31 описва обредът, според който се определяло дали една жена е била вярна на своя съпруг или не. Изискват се определени молитви и жертви, но центърът на този обред е чаша с вода, в която свещеникът смесва пръст от пода на скинията и мастило, изстъргано от написано проклятие. След това жената трябва да изпие водата.

Ако е виновна, действието на проклятието ще се прояви във физическото й тяло:

Ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. Това ще бъде наказанието за греха и.

В този случай проводникът, през който се предава проклятието е чашата с водата.

От друга страна, ако жената е невинна няма да преживее никакви вредни последици. По този начин. Бог ще и въздаде за праведноста й, и съпругът й няма да има право да я обвинява повече. Невинността й ще я пази от проклятието.

Различните примери дадени по-горе установяват една важна библейска истина: при определени обстоятелства и благословенията, и проклятията могат да се предадат чрез материални предмети. От друга страна, ако отместим вниманието си от библейската практика и разгледаме различни фалшиви религии и окултизъм, действително ще видим, че не съществува ограничение в начините, по които материалните предмети могат да станат приносители на проклятия.

В Изход 20:4, 5, във втората от Десетте заповеди, Бог изрично забранява правенето на какъвто и да било идол или образ с религиозна цел и предупреждава, че тези, които нарушат тази заповед ще нанесат проклятие не само върху себе си, но и върху най-малко три следващи поколения:

Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е Във водата под земята;
да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят.

Голяма група предмети попадат под тази забрана. В моя случай из бродираните китайски дракони ме бяха изложили на невидимото влияние на проклятието. Наистина, нямах намерение да им се покланям, но те представляваха нещо, което е било обект на идолопоклонство в продължение на много векове. Те бяха отворили врата в моя дом за злата сила на езическото поклонение, което се е практикувало в продължение на хилядолетия.

По-късно, като си спомних за това, забелязах едно определено въздействие, което тези дракони са имали върху мен. Те не само бяха бариера, която ми пречеше да се придвижа към благословението на благополучието, но даже са ми пречели да видя, че всъщност благословението е било вече там. Едва след като се освободих от тяхното влияние можах да разбера какво Бог е приготвил за мене.

Оттогава наблюдавам същото въздействие и върху живота на много хора, които са под проклятие. Проклятието не само им пречи да получат благословението, което Бог им предлага, но също им пречи да осъзнаят, че благословението е на тяхно разположение – те само трябва да го приемат.

Само когато Святият Дух запали светлината на Словото в нашия живот, тогава започваме да разбираме как дяволът ни е мамил и лъгал.

––––––––––

1 Синодален превод, 1991 г.