Съдържание Цялата книга на една страница

Изявления за постоянна победа

Истините, които споделям в тази книга, са много повече от резултатите, които получаваме при един само интелектуален стремеж към знания в областта на абстрактното. Напротив, „изкопал“ съм ги от недрата на духовния конфликт, чрез интензивна, упорита молитва, която заедно с Рут споделяме почти три години. Всяка основна истина, разкрита в тази книга, премина първо през изпита на нашите опитности. Не се чувствах свободен да предам на другите хора теории, които не са подействали за нас.

В предишната глава обясних как провъзгласяването, благодарението и хвалението, когато работят заедно, могат да освободят в живота ни обещаните Божии благословения. В тази глава накратко ще споделя как ние с Рут се научихме да прилагаме този принцип в нашия живот. Постоянното практикуване на провъзгласяване на Божието Слово, на благодарение и хваление, стана съществена част от личната ни духовна дисциплина. Ние считаме това за една от най-ценните истини, които Бог ни е открил чрез Словото Си.

Бог ни водеше да образуваме една централна „банка“ от стихове, които наизустихме и от които теглехме по време на молитва, или когато бяхме завличани в духовен конфликт. Провъзгласяването на тези стихове с вяра неизбежно освобождава съответния израз на благодарение и хваление.

Обикновено ги изговаряме на глас поотделно или заедно. Това обаче, не означава, че си говорим един на друг, или пък говорим на стените или на тавана в стаята ни. Ние говорим на един обширен, невидим свят на духовни същества, преди всичко на Бог Отец, Син и Святия Дух. След това на всички небесни същества, които се покланят и служат на Бог и които са поставени да бъдат „служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение“ (Евреи 1:14). Също така съзнаваме, че сме заобиколени от „голям облак свидетели“ съставен от светиите на всички времена, които победоносно са свършили земното си поприще (Евреи 12:1).

Вярваме, че това е законното приложение на Евреи  12:22-24:

Но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Нашите зрители обаче включват и Сатана и всички зли ангели и други демонични същества, които са под негов контрол. Те действат точно противоположно на начина, по който действат Божиите служебни ангели. Тяхната цел е да нанесат всичкото зло и коварство върху цялата човешка раса, но най-вече и преди всичко върху тези, които служат на истинския Бог.

В този контекст нашето провъзгласяване има двоен ефект. От една страна то призовава на наша страна помощта на Бог и Неговите ангели. От друга страна то ни предпазва от хитростите и атаките на Сатана и неговите демонични сили. Това провъзгласяване постоянно изгражда нашата вяра. Според Римляни 10:17:

Вярването е от слушане… словото Божие [ремата, изговореното слово].1

Да слушаме другите да говорят Божието Слово е от полза, но още по-добре е ако слушаме себе си, когато говорим Словото. Когато говорим и слушаме, и двете остриета на меча – Божието Слово – действат в нас едновременно (вижте Евреи 4:12).

И накрая, когато провъзгласяваме едно и също нещо заедно В хармония, се освобождава свръхестествена сила – Исус казва:

Ако двама от вас се съгласят [са в хармония]… за каквото и да било нещо…ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

(Матей 18:19)

Огромна е силата на изповедта на един вярващ, но силата, която се освобождава при провъзгласяването на едно и също нещо от двама или повече, които са в съгласие, се увеличава в геометрична прогресия.

Разбира се, има моменти и ситуации, когато ще бъде не на място да се изяви нещо на висок глас. Другата възможност е това изявление да се направи негласно в нашия ум. Изговорените на ум думи също могат да окажат силно влияние в духовния свят.

Това вероятно е най-успешният начин, по който да се справим с лъжите и обвиненията, с които врагът бомбардира умовете ни. Умът е главното бойно поле във всички конфликти от този род. Когато умовете ни активно откликват на Словото, което вътрешно провъзгласяваме, не остава място за отрицателните мисли и намеци на дявола.

Във всичко това обаче, трябва внимателно да признаваме постоянната си зависимост от Святия Дух. Иначе плътският ни ум може да ограничи тези принципи до една „система“, в която Бог играе ролята на „небесен автомат за продажба на дребни стоки“. Просто пускаме в процепа правилното изявление и машината пуска това плътско удоволствие, което сме си избрали! Това е просто карикатура на взаимоотношението между вярващия и Бог.

Може да съществува голямо несъответствие между начина, по който ние гледаме на себе си и начина, по който Святият Дух гледа на нас. Ние може да сме наясно какво искаме, обаче Святият Дух вижда от какво се нуждаем. Единствено на Него можем да се доверим да направлява всеки един от нас до този вид изявление, което съответства на нашата индивидуална ситуация и нивото ни на вяра. По този начин Бог може да постигне Своята цел в нашия живот.

След като вече споменах това предупреждение, мисля, че ще бъде полезно да изброя, просто като примери, някои от изявленията, които ние с Рут често правим, както и ситуациите, за които те са подходящи. Доколкото е възможно ние се стараем да предадем личен характер на стиховете, които цитираме. Например, ако едно твърдение е адресирано до вярващите, там където е употребено местоимението „вие“, обикновено го заменяме с „аз“ или „ние“ като правим и съответните граматически промени.

Моят списък започва със стихове, които са пряко свързани с темата на тази книга, но след това ще посоча и стихове с по-общо приложение. Дадени са и някои забележки и обяснения. Във всички случаи се посочва и съответният стих от Писанията.

1. Като резултат от изговарянето на молитвата за освобождение от проклятията (вижте глава 18):

 

Чрез жертвата на Исус на кръста аз съм излязъл от проклятието и съм навлязъл в благословението на Авраам, когото Бог благослови във всичко.

(Основано на Галатяни 3:13, 14)

Рут е получавала освобождение от много проклятия над нейния живот, но имаше постоянна борба, за да живее в това освобождение. Затова точно тази изповед стана много важна за нас. Често я изговаряме по няколко пъти на ден. През изминалите две, три години сме повтаряли тези думи стотици пъти. И всеки път, когато го правим, ние се отдалечаваме от действието на проклятията и навлизаме в благословението, което е наше наследство.

2. Когато разберем, че срещу нас действат отрицателни сили – било то от служители на Сатана или поради душевното говорене на християни (вижте глави 13, 14 и 15):

 

Нито едно оръжие скроено против мене не ще успее и ще победя всеки език, който би се повдигнал против мене в съд. Това е моето наследство като слуга Господен и правдата ми е от Тебе, Господи.

(Основано на Исая 54:17)

Има две важни неща, които трябва да се отбележат във връзка с тази изповед. Първо, ние не трябва да молим Бог да победи всеки език, който говори против нас. Бог ни е дал власт сами да го направим и Той очаква ние да я упражним.

Второ, правото ни да упражним тази власт е основано на факта, че ние не действаме от нашата правда, но че Божията правда ни е дадена въз основа на нашата вяра. Ясно е, че това произтича от размяната, осъществена на кръста, където Исус стана грях с нашата греховност, така че ние да станем праведни с Неговата праведност. Различните привилегии, които идват от тази размяна са взаимосвързани и не трябва да се разглеждат поотделно.

Бог изисква не само да върнем обратно злите думи, изговорени против нас, но също ни казва да простим на тези, които искат да ни навредят. И накрая, Той очаква от нас да преминем от негативното към положителното – да отговорим на проклятието с благословение. За това се говори по-подробно в глава 24.

Благославянето на тези, които ни проклинат, точно както и прощаването на тези, които ни вредят, не зависи от нашите чувства. То става чрез твърдо решение на волята ни, направено в покорство на Божието Слово. Следва един подходящ израз, който покрива както прощаването, така и благославянето.

Господи, прощавам на всички, които са говорили зло против мен и прощавайки им, аз ги благославям в името на Исус!

И така трябва да извършим три последователни стъпки в отговор на тези, които ни проклинат. Първо, осъждаме езика, който е изговорил проклятието. Второ, прощаваме на човека, от който е излязло проклятието. Трето, молим Бог да благослови този човек. Като извършим тези три неща, ние разпръскваме всяка духовна тъмнина или тежест, която това проклятие може да ни е навлякло.

3. Когато ни преследва грях, вина или чувство за малоценност от миналото ни:

Аз съм в Христа и следователно аз съм ново създание. Всички тези стари неща преминаха. Всичко в моя живот е станало ново и всичко е от Бог.

(Основано на II Коринтяни 5:17, 18)

Бог поема пълната отговорност за новото създание. То е Негово дело. Нищо от старото създание, което е било свързано с греха и корумпирано от него, не се пренася в новото.

Когато миналото започне да предявява претенциите си към нас, трябва да разсъждаваме върху картината, която Йоан ни дава в Откровение 21:5:

И Седящият на престола рече: Ето подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

Това са думи изговорени от Този, Който седи на трона. Този, под Чиито контрол е цялата вселена и всичко, което е в нея. Това включва всяка подробност от нашия живот. Той потвърждава, че Той прави всичко ново.

Изглежда, че Йоан се беше удивил вътрешно дали тези думи не са твърде изумителни, макар и изговорени от Бог. Но Господ го уверява: „Напиши, защото тия думи са верни и истинни“. Все едно Той казва: „Да, Йоане, можеш да увериш людете Ми: Аз правя точно това, което казвам“.

4. Когато сме потискани от безнадеждност и мрачни предчувствия за смърт:

Аз няма да умра, но ще живея, и ще разказвам делата Господни.

(Псалм 118:17)

Разбира се, това не означава „Аз никога няма да умра“, а само „Аз няма да умра преди определеното от Бог време, т.е. няма да позволя да бъда убит от Сатана“. Изповядан с вяра и разбиране, този стих може да освободи и предпази тези, които са преследвани от духа на смърт. Може да се използва, за да обезсили негативните думи, чрез които хората се излагат на действието на този дух (за примери виж глава 12).

Някои хора може би трябва да повторят това изявление няколко пъти, докато то стане по-реално от всичките им предишни негативни мисловни модели. Помнете, че Исус накара Петър да потвърди любовта си към Него точно толкова пъти, колкото преди това се бе отрекъл от Него.

5. Когато сте преследвани от физически болести или немощи:

Сам Исус понесе в тялото Си моите грехове на дървото, така че аз като съм умрял за греховете, да живея за правдата, с Чиято рана аз оздравях.

(Основано на I Петрово 2:24)

Подготвил съм и следната специална изповед, която обединява истини от различни места в Писанията и е помогнала на много християни по целия свят:

Моето тяло е храм на Святия Дух, изкупено, измито и осветено чрез кръвта на Исус. Частите на моето тяло са оръдия на правдата, които предавам на Бог, за да Му служат и да бъдат за Негова слава. Дяволът няма място в мен, няма никаква власт над мен, никакви непогасени претенции към мен. Всичко бе изплатено чрез кръвта на Исус.
Аз побеждавам Сатана чрез кръвта на Агнето, чрез Словото на своето свидетелство и не обичам живота си толкова, че да бягам от смъртта. Моето тяло е за Господа и Господ е за тялото ми.

(Основано на I Коринтяни 6:19; Ефесяни 1:7; I Йоан 1:7; Евреи 13:12; Римляни 6:13; 8:33, 34; Откровение 12:11; I Коринтяни 6:13)

Някой може да попита: „Честно ли е от моя страна да правя такива изявления, когато виждам в тялото си физическото доказателство за болестта или когато чувствам в душата си противопоставянето на греха?“ Отговорът зависи от вашата гледна точка. Ако гледате на себе си в естественото си състояние, тогава това не е честно. Но ако гледате на себе си както Бог ви вижда в Христос, тогава имате правото да правите такава изповед.

След като сме се покаяли веднъж за греховете си и сме се посветили на Христос, Бог повече не ни вижда такива каквито сме в естественото си състояние. Той ни вижда от гледна точка на размяната, която стана на кръста. Духовно, Той ни вижда праведни, физически, Той ни вижда здрави.

От значение е фактът, че когато в Писанията се говори за снабденото чрез жертвата на Исус изцеление, никога не се говори в бъдеще време. В Исая 53:5, писано повече от 700 години преди смъртта на Исус, изцелението вече е представено като свършен факт: „…с Неговите рани ние се изцелихме„. В Новия Завет, в I Петрово 2:24, цитирано по-горе, апостолът се позовава на Исая 53:5 и използва минало време: „…с Чиято рана вие оздравяхте„.

Когато думите, които говорим за себе си, са в съгласие с това, което Бог казва за нас в Христос, ние Му даваме възможност действително да ни направи да бъдем такива, каквито Той казва, че сме. Но ако не успеем да направим правилната изповед – или изявление за себе си, ние сами се затваряме в затвора на естественото си състояние. Изолираме се от свръхестествената, променяща Божия благодат, която действа само чрез любов.

Друг може да попита: „Какво да кажем за този, който казва и върши правилните неща и все пак обещаните резултати не идват?“ Можем да открием отговора в думите на Мойсей във Второзаконие 29:29:

Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до Века, за да изпълняваме Всичките думи на тоя закон.

Причината,  поради  която някои хора  не  получават  някоя част от обещаните благословения често попада в категорията на „скритото“. Да се опитаме да измъкнем тайните от Бог ще бъде напразно, а е и непочтително. Дори ако Бог задържа някой отговор, по-важно е да се доверим, отколкото да разберем.

От друга страна думите на Мойсей ни напомнят за отговорността, която имаме като Божии хора, да вярваме, провъзгласяваме и действаме според нещата, които Той ясно е разкрил в Словото Си. Най-важното сред тях е снабдяването, което Бог е промислил за нас чрез жертвата на Исус на кръста. Не трябва да позволим на загрижеността за скритите неща да ни попречи да вярваме и да сме покорни на нещата, които са открити.

6. Когато Сатана атакува някоя област, за която Бог ни държи отговорни – дом, семейство, работа, служение и т.н.:

Желязо и мед ще бъдат портите ни2 и силата ще бъде според дните ни. Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за да помогне на нас се носи на небесата и на облаците във Великолепието Си. Вечният Бог е наше прибежище и подпорки ни са вечните мишци: ще изгони неприятеля отпред нас и ще рече „Изтреби“!

(Основано на Второзаконие 33:25-27)

Чрез това изявление ние можем да се придвижим от защита към атака. „Портите“ преди всичко представят нашата защита. Бог обещава, че тя ще бъде достатъчно здрава, за да издържи атаката на врага. След това авторът рисува една прекрасна картина на Божията свръхестествена намеса на наша страна: Той се носи на небесата, за да ни помогне. Нашето изявление е начин, по който призоваваме Неговата намеса.

Накрая ни се дава уверение за поражението на врага: „(Бог) ще изгони неприятеля отпред тебе“. Бог изисква от нас да изиграем ролята си в този последен етап, затова Той казва: „Изтреби!“ Той ни е екипирал с необходимите духовни оръжия, за да го направим.

7. Когато осъзнаем реалността, че умът е бойното поле, където лъжите на Сатана воюват срещу истините от Божието Слово:

Оръжията, с които воювам са мощни в Бога. С тях аз събарям крепостите, които Сатана е изградил в ума ми и пленявам всичките си мисли да се покоряват на Христа. Три от моите най-мощни оръжия са: провъзгласяването, благодарението и хвалението.

(Основано на II Коринтяни 10:3-5)

Важно е да запомним обаче, че „враговете“ в християнския ни живот не са хората. Нашите врагове са злите духовни сили, които царството на Сатана насочва срещу нас. Павел ясно го показва в Ефесяни 6:12:

Защото не се борим срещу хора от плът и кръв, но срещу личности без тела – злите управници на невидимия свят… и срещу голям брой зли духове в духовния свят.

Стандартите на оценка в това „странно“ воюване, в което Бог ни е призовал, са различни от тези, които използваме в света на сетивата. Измерени по духовната скала – прощаването е по-силно от отвръщането; благославянето е по-силно от проклинането, благодарението е по-силно от оплакването; хвалението е по-силно от обвинението; и да обичаш е по-силно от това да мразиш.

Основано на този парадокс съществуват две изявления, които освобождават Божията сила и Божията способност, когато нашите са изчерпани.

8. Когато се сблъскваме със задача, която е прекалено голяма за нас:

За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

(Основано на Филипяни 4:13)

9. Когато силата ми отслабва или е недостатъчна:

Божията сила се явява съвършена в моята слабост, така че когато съм слаб, аз съм силен.

 (Основано на II Коринтяни 12:9, 10)

И накрая предлагам две изявления за нужди, които по едно или друго време могат да възникнат в живота на почти всеки един от нас.

10. Когато упражняваме вяра за финансови нужди:

Бог е силен да преумножи на нас Всякакво благо, така че като имаме Всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилстваме във всяко добро дело.

(Основано на II Коринтяни 9:8)

Нивото на Божието снабдяване е посочено като изобилие, не само като достатъчност. Ние с Рут редовно правим тази изповед като финансова база за Дерек Принс Министрис.

11. Когато сме обхванати от страх:

Бог не ми е дал дух на страх, но на сила, любов и себевладение.

(Основано на II Тимотей 1:7)

В името на Исус аз се покорявам на Бог и се съпротивявам на духа на страх. Следователно той трябва да бяга от мен.

(Основано на Яков 4:7)

Горните стихове са само няколко примера. Не съществува никакво ограничение на стиховете, които можем да изповядваме. Всеки от нас трябва да разчита на Святия Дух. Той да ни посочи тези, които са най-подходящи за дадената ситуация.

Провъзгласяването, основано на подходящи стихове, има един много важен резултат – приемаме и прилагаме в действие Божието Слово, а не го оставяме бездейно. Ние не само четем тези стихове и продължаваме по-нататък, но преминаваме през три последователни етапа. Първо, молим се Святият Дух да ни посочи стихове, които са най-подходящи за нас. Второ, запаметяваме ги. Трето, провъзгласявайки ги, ние освобождаваме силата им в съответните области от живота ни.

Може би вие сте един от многото християни, които чувстват, че трябва да „вземат меча на Духа“, за който се говори в глава 19, но не знаят никакъв простичък и практически начин, по който да го направят. Ако е така, ние с Рут искаме да ви препоръчаме този метод на избирателно изповядване на стиховете. Практикували сме го в нашия живот и можем със сигурност да твърдим – действа!

Но нека да добавя едно последно предупреждение! Не слагайте вярата си в изповедта или в какъвто и да е метод или процедура. Нашата вяра трябва да бъде единствено в Бог – в нищо или никой друг. Нашето изявление е просто подходящ начин, по който да изразим вярата си в Бог.

И така, сега когато се насочвате към земята на Божиите обещания, приемете съвета, даден три пъти на Исус Навин:

„Бъди силен и смел!“

–––––––––

1 Цариградски превод.

2 В българския превод – обущата – б. пр.

следваща глава ВАЖЕН ПОСЛЕСЛОВ