Съдържание Цялата книга на една страница

Божествената размяна

Цялото послание на Евангелието се Върти около едно уникално историческо събитие: жертвената смърт на Исус на кръста. Относно това авторът на Евреи казва:

Защото с един принос (жертва) Той (Исус) е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават. (Евреи 10:14)

Тук са съчетани две много силни думи: „усъвършенствал“ и „за винаги“. Заедно, те описват жертвата, която покрива нуждите на цялото човечество. Нещо повече, нейното Влияние се простира и Във времето и във вечността.

Въз основа на тази жертва, във филипяни 4:19, Павел пише:

А моят Бог ще снабди всяка Ваша нужда според Своето богатство в слава В Христа Исуса.

„Всяка ваша нужда“ конкретно във вашата ситуация включва освобождение от проклятието. Първо обаче, трябва да го видите като част от една много по-голяма цялост – едно единствено суверенно Божие дело, което събра всичката вина и страдание на човечеството в един кулминационен момент във времето.

Бог не е промислил много различни разрешения за множеството провали на човечеството. Вместо това, като отговор на всеки проблем, Той ни предлага едно вседостатъчно решение. Може да имаме различен произход, всеки от нас може да има свои конкретни нужди, но за да получим Божия отговор всички ние трябва да се насочим към едно и също място: кръстът на Исус.

Най-пълно описание за това, което бе извършено на кръста е дадено чрез пророк Исая, седемстотин години преди то в действителност да се случи. В Исая 53:10 пророкът описва „Господния служител“, чиято душа е трябвало да се принесе на Бог като принос за грях. Авторите на Новия Завет са единодушни при разпознаването на този неназован служител като Исус. Божествената цел, извършена чрез Неговата смърт, се обобщава в Исая 53:6.

Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се Всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Ето основният световен проблем на цялото човечество: „Отбихме се, всеки един от нас, в своя собствен път“. Съществуват различни грехове, които много от нас може никога да не са извършвали, например: убийство, блудство, кражба и т.н. Едно нещо обаче, имаме общо: отбили сме се в нашия собствен път. Вършейки това, ние сме обърнали гръб на Бог. Еврейската дума, която обобщава всичко това е авон, тук преведена „беззаконие“. Може би най-близкият еквивалент в съвременния език би бил „бунт“ – не срещу човека, но срещу Бога. В 4 глава видяхме, че това бе главната причина за проклятията, изброени във Второзаконие 28.

Нито една дума обаче, независимо дали тя е „беззаконие“ или „бунт“ не предава пълното значение на авон. В своята библейска употреба авон описва не само наличието на беззаконие, но също и наказанието или лошите последствия, които беззаконието води след себе си.

В Битие 4:13, например, след като Бог произнесе осъждение над Каин заради убийството на брат му, Каин каза:

Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

Думата, която тук е преведена „наказание“ е авон. Тя не обхваща само беззаконието на Каин, но и наказанието, което то му навлече.

В Левит 16:22, относно козела, който трябва да се пуска деня на умилостивението, Господ казва:

Козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя…

В този символизъм козелът понася не само беззаконията на израилтяните, но също и всички последствия от тези беззакония.

В Плачът на Еремия 4 думата авон се среща два пъти със същото значение. В стих 6 тя се превежда: Наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми“. В стих 22 – Наказанието за беззаконието ти… дъщерьо Сионова“. И в двата случая думата „авон“ е преведена със завършената фраза „наказанието за беззаконието“. С други думи, в пълния си смисъл, авон означава не просто „беззаконие“, но включва и всички лоши последствия, които Божието осъждение докарва върху беззаконието.

Това се отнася и до жертвата на Исус на кръста. Исус лично не бе виновен за никакъв грях. В Исая 53:9 пророкът казва:

Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.

Обаче, в стих 6 казва:

Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Исус не само бе отъждествен с нашето беззаконие, Той също изтърпя и всички последствия от това беззаконие. Както козелът за отпущане, който е Негов праобраз, Той ги отнесе надалеч, така че никога вече да не се върнат върху нас.

Ето истинското значение и намерение на кръста. На него се осъществи една определена от Бог размяна. Първо, Исус изтърпя на наше място всички зли последствия, които произтичаха от нашите беззакония, според Божията справедливост. Сега, в замяна, Бог ни предлага всичкото добро, което се дължи на безгрешното покорство на Исус.

Накратко казано злото, което се полагаше на нас, дойде върху Исус, за да може в замяна доброто, което се полагаше на Исус да бъде предложено на нас. Бог ни го предлага без да прави компромис със Своята вечна справедливост, защото Исус вече изтърпя върху Себе Си цялото справедливо наказание, което трябваше да дойде върху нас поради нашите беззакония.

Всичко това идва изцяло от неизмеримата Божия благодат и се приема единствено чрез вяра. Не съществува логично обяснение, което да опише причината и резултатите. Никой от нас никога не е извършил нещо, за да заслужи такова предложение, и никой от нас никога не ще може да направи нещо, за да го спечели.

Писанието разкрива много различни аспекти на размяната и много различни области, за които тя се отнася. Във всички случаи, обаче, действа един и същи принцип: злото се изля върху Исус, за да може съответното добро да бъде предложено на нас.

Първите два аспекта на размяната са разкрити в Исая 53:4, 5

Той наистина понесе печалта ни (буквално, болестите ни), и със скърбите ни (буквално, болките ни) се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.

Тук са вплетени две истини. Приложението на едната е духовно, а на другата – физическо. На духовно ниво Исус изтърпя наказанието, което се дължеше на нашите престъпления и беззакония, за да бъдем, в замяна на това, опростени и по този начин да имаме мир с Бога (виж Римляни 5:1). На физическо ниво, Исус понесе болестите и болките ни, за да бъдем изцелени чрез Неговите рани.

Физическото приложение на размяната се потвърждава в два пасажа от Новия Завет. Матей 8:16, 17 се отнася до Исая 53:4 като казва, че Исус

…изцели всичките болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взе на Себе си нашите немощи и болестите ни понесе“.

В I Петрово 2:24 апостолът отново се отнася до Исая 53:5, 6 и казва за Исус:

Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чието рана вие оздравяхте.

Двойната размяна, описана в по-горните стихове, може да се обобщи както следва:

  • Исус бе НАКАЗАН, за да бъдем ние ОПРОСТЕНИ.
  • Исус бе НАРАНЕН, за да бъдем ние ИЗЦЕЛЕНИ.

Третият аспект от размяната е разкрит в Исая 53:10, където се казва, че Господ направи душата на Исус „принос за грях“. Това трябва да се разгледа в светлината на Мойсеевите постановления за различните видове принос за грях. Човекът, който съгрешавал трябвало да доведе своя жертвен принос -овца, коза, говедо или някакво друго животно – пред свещеника. Човекът изповядвал своя грях над жертвеното животно и свещеникът символично прехвърлял греха от човека на животното. След това животното се убивало, изплащайки по този начин наказанието за греха, който е бил прехвърлен на него.

Всичко това е било планирано по Божие предузнание, за да предскаже това, което трябваше да бъде извършено чрез единствената, напълно достатъчна жертва на Исус. На кръста, грехът на целия свят бе прехвърлен върху душата на Исус. Резултатът е описан в Исая 53:12:

Защото изложи душата си на смърт.

Чрез Своята жертвена, заместителна смърт Исус извърши умилостивение за греха на цялата човешка раса.

Във II Коринтяни 5:21 Павел цитира Исая 53:10 и в същото време представя положителния аспект на размяната:

[Бог]Който за нас направи грешен Онзи [Исус], Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

Тук Павел не говори за някаква праведност, която можем да достигнем със собствени усилия. Той говори за праведността на Самия Бог – праведност, която никога не е познавала грях. Никой от нас никога не може да я спечели. Тя е толкова по-високо от собствената ни праведност, колкото небето е по-високо от земята. Тя може да се получи единствено чрез вяра. Този трети аспект на размяната може да се обобщи както следва:

  • Исус бе направен ГРЯХ с НАШАТА ГРЕХОВНОСТ, за да станем ние ПРАВЕДНИ с НЕГОВАТА ПРАВЕДНОСТ.

 

Следващият аспект на размяната е логичен резултат от действието на предишния. Цялата Библия, както Старият, така и Новият Завет, набляга на това, че крайният резултат от греха е смърт. В Езекиил 18:4 Господ заявява:

Душата, която е съгрешила, тя ще умре.

В Яков 1:15 апостолът казва

…а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Неизбежно, след като се отъждестви с нашия грях, Исус трябваше да изпита също и смъртта, която е резултат от греха.

В потвърждение на това, в Евреи 2:9, авторът казва, че

Исус..е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

 

Смъртта, с която Той умря, бе неизбежният резултат от човешкия грях, който Той бе взел върху Себе Си. Той понесе греха на цялото човечество и по този начин умря със смъртта, която се полагаше на цялото човечество.

В замяна на това, на всички, които приемат Неговата заместителна жертва, Исус предлага дара на вечния живот. В Римляни 6:23 Павел установява двете алтернативи една до друга:

Защото заплатата (наградата) на греха е смърт, а Божият (незаслужен) дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Така, четвъртият аспект на размяната може да се обобщи както следва:

  • Исус умря с нашата СМЪРТ, за да можем ние да споделим Неговия ЖИВОТ.

Във II Коринтяни 8:9 Павел набляга на още един аспект на размяната:

Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез неговата сиромашия.

Размяната е ясна: от бедност (сиромашия) към богатство. Исус стана беден, за да станем ние в замяна богати.

Кога Исус стана беден? Някои хора си Го представят беден през цялото Му земно служение, но това не е така. Сам Той не носеше много пари в Себе Си, обаче никога нищо не Му липсваше. Когато Той изпрати Своите ученици сами и на тях не им липсваше нищо (Виж Лука 22:35). Така че, без изобщо да са бедни, Той и Неговите ученици редовно раздаваха на бедните (Виж Йоан 12:4-8; 13:29).

Наистина начините, по които Исус получаваше пари, бяха понякога нетрадиционни, но парите имат същата стойност, независимо дали са изтеглени от банка или от устата на риба! (виж Матей 17:27). Понякога и методите Му за снабдяване с храна бяха нетрадиционни, но човек, който може да снабди истинско пиршество за пет хиляди мъже, плюс жените и децата, определено не може да се смята за беден! (Виж Матей 14:15-21).

Всъщност, през цялото Си земно служение Исус точно илюстрира „изобилието“, както е дефинирано в Глава 5. Той винаги имаше всичко, от което се нуждаеше, за да върши Божията воля в Своя живот. Освен това, Той постоянно раздаваше на другите и Неговите запаси никога не се изчерпваха.

И така, кога Исус стана беден заради нас? Отговорът е: на кръста. Във Второзаконие 28:48 Мойсей обобщава абсолютната бедност в четири израза: глад, жажда, голота и лишение от всичко. Исус преживя всичко това в неговата пълнота на кръста.

Той бе гладен. Не бе ял почти 24 часа.

Той бе жаден. Едни от последните Му думи бяха: „Жаден съм!“ (Йоан 19:28).

Той бе гол. Войниците бяха отнели от Него всичките Му дрехи (Йоан 19:23).

Той бе лишен от всичко. Исус вече не притежаваше нищо. След смъртта Му Той бе погребан с взета назаем плащеница във взет назаем гроб (Лука 23:50-53). Така Исус преживя изцяло и напълно абсолютна бедност заради нас.

Положителната страна на този аспект на размяната е представена по-пълно от Павел във II Коринтяни 9:8:

А Бог е силен да преумножи на Вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело1.

Павел навсякъде набляга, че единствената основа за тази размяна е Божията благодат. Тя никога не може да бъде заслужена. Може да се получи единствено чрез вяра.

Много често „изобилието“ ни ще бъде като това на Исус докато Той бе на земята. Няма да носим със себе си големи суми пари, няма да имаме големи депозити в банката, но ден за ден ще имаме достатъчно за собствените си нужди и в повече, за да посрещаме нуждите на другите.

Думите на Исус, цитирани В Деяния 20:35, посочват причината за това ниво на снабдяване:

По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

Божията цел е всички Негови деца да могат да се радват на по-голямо благословение. Следователно Той промисля за нас достатъчно, за да покрием собствените си нужди и за да даваме на другите.

Този пети аспект на размяната може да се обобщи така:

  • Исус стана БЕДЕН с нашата БЕДНОСТ, за да станем ние БОГАТИ с Неговите БОГАТСТВА.

Размяната на кръста покрива също и емоционалните форми на страдание, които произтичат от човешкото беззаконие. Тук отново Исус изтърпя злото, за да можем ние на свой ред да се радваме на доброто. Две от най-жестоките рани, които нанесе беззаконието ни нанася са срам и отхвърляне. На кръста и двете паднаха върху Исус.

Срамът може да варира по интензивност от силно стеснение до съсипващо чувство за малоценност, което възпира човека от смислено общение както с Бог, така и с хората. Една от най-често срещаните причини за срама, която все повече и повече преобладава в съвременното ни общество, е някаква форма на сексуална злоупотреба или поругаване в детството. Често това оставя белези, които могат да бъдат изцелени само чрез Божията благодат.

Като говори за Исус на кръста, авторът на Евреи казва, че Той „издържа кръст, като презря срама“ (Евреи 12:2).

Екзекуцията чрез разпъване на кръст бе най-срамната от всички форми на смърт, с която се наказваха най-долната класа престъпници. Всичките дрехи на човека, който е трябвало да бъде екзекутиран, били събличани и той е бил излаган гол на втренчените погледи на минувачите, които му се присмивали и подигравали. Такава е била степента на срама, който Исус изтърпя като увисна на кръста (Матей 27:35-44).

В замяна на срама, който Исус понесе, Божията цел за всички, които Му се доверяват, е да споделят вечната Му слава. В Евреи 2:10 авторът казва:

Защото бе уместно, щото Онзи (Бог)… като привежда много синове в слава да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение (т.е. Исус).

Срамът, който Исус изтърпя на кръста, отвори пътя за всички, които Му се доверяват не само да бъдат освободени от своя срам, но и да споделят с Него славата, която Му принадлежи по вечно право!

Съществува и една друга рана, която често пъти е даже по-болезнена от срама. Това е отхвърлянето. Обикновено то произтича от някаква форма на разрушено взаимоотношение. В най-ранните си форми то се причинява от родители, които отхвърлят собствените си деца. Това отхвърляне може да бъде активно, изразено чрез грубо отрицателно отношение, но може да бъде просто неспособност да се покаже любов и приемане. Ако една бременна жена поддържа негативни чувства спрямо бебето в утробата си, детето вероятно ще се роди с чувство за отхвърляне, което може да го преследва, докато стане възрастен човек, а даже и до гроба.

Разпадането на брака е друга често срещана причина за отхвърляне. Това е ярко обрисувано чрез Господните думи в Исая 54:6:

Защото Господ те повика като жена оставена и наскърбена духом, да! жена взета в младост, а после отхвърлена, казва твоят Бог.

Божият промисъл за изцеление на раната на отхвърляне е даден в Матей 27:46, 50, където се описва връхната точка на агонията на Исус:

А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, Лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?… А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

За първи път в историята на вселената Божият Син извика към Своя Отец и не получи отговор. Исус толкова напълно се отъждестви с човешкото беззаконие, че безкомпромисната Божия святост накара Бог да отхвърли дори Своя собствен Син. По този начин Исус изтърпя отхвърлянето в най-болезнената му форма: бащиното отхвърляне. Почти незабавно след това Той умря, не от раните на разпъването, но от съкрушено сърце. Така Той, изпълни пророческата картина на Месията, дадена в Псалом 69:20:

Укор съкрушиш сърцето ми.

Описанието в Матей веднага продължава:

И ето завесата на храма се раздра на две от горе до долу…

Символично това показва, че пътят бе отворен. Грешният човек можеше да влезе в пряко общение със святия Бог. Отхвърлянето на Исус отвори пътя за нас да бъдем приети от Бог като Негови деца. Това е обобщено от Павел в Ефесяни 1:5, 6:

Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа… за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбления Си.

Резултатът от отхвърлянето на Исус е нашето приемане.

Никога не е имало такава огромна нужда от Божия лек за срама и отхвърлянето колкото днес. Моята преценка е, че най-малко една четвърт от възрастните в Америка днес, страдат от рани на срам и отхвърляне. За мен е неизмерима радост да мога да посоча на такива хора изцелението, което кръстът на Исус предлага.

Двата емоционални аспекта на размяната на кръста, които бяха анализирани по-горе могат да се обобщят както следва:

  • Исус понесе нашия СРАМ, за да можем да споделим Неговата СЛАВА.
  • Исус изтърпя ОТХВЪРЛЯНЕТО ни, за да бъдем ние ПРИЕТИ като Божии деца.

Аспектите на размяната, анализирани по-горе, покриват някои от най-основните и неотложни нужди на човечеството, но в никакъв случай не са единствените. Всъщност, не съществува произтичаща от човешкия бунт нужда, която да не е покрита от същия принцип на размяната: злото дойде върху Исус, за да можем ние да се сдобием с доброто. Когато се научим да прилагаме този принцип в живота си, той ще освободи Божието снабдяване за всяка нужда.

Сега вече трябва да приложите този принцип, за да намерите отговор за конкретната нужда в живота си: освобождение от проклятие. Павел описва съответния аспект на размяната в Галатяни 3:13, 14:

Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

Павел прилага към Исус на кръста една наредба от Моисеевия закон, постановена във Второзаконие 21:23, според която човек, екзекутиран чрез повесване на „дърво“ (дървена бесилка), попада под Божието проклятие. След това посочва произтичащата противоположност – благословението.

Не е необходимо да си теолог, за да анализираш този аспект на размяната:

  • Исус стана ПРОКЛЯТИЕ, за да можем ние да приемем БЛАГОСЛОВЕНИЕТО.

Проклятието, което дойде върху Исус, е определено като „проклятието на закона“. То включва всяко едно от проклятията, изброени от Мойсей във Второзаконие 28, които бяха разгледани в Глава 4. Всяко едно от тях дойде върху Исус в Своята пълнота. По този начин Той отвори път за нас да придобием равностойно пълно освобождение и да влезем в съответните благословения.

Опитайте се за момент да си представите Исус, висящ на кръста. Тогава ще започнете да оценявате пълния ужас на проклятието.

Исус бе отхвърлен от Своите сънародници, предаден от един от учениците Си и изоставен от останалите (въпреки че по-късно някои се върнаха, за да видят Неговите последни предсмъртни мъки). Той бе оставен да виси гол между земята и небето. Тялото Му бе съсипано от болката на неизброимите рани, душата Му натежала от вината на цялото човечество. Земята Го бе отхвърлила, а небето не отговаряше на вика Му. Когато слънцето започна да залязва, тъмнината Го покри, а кръвта Му капеше на прашната, камениста земя. Въпреки това обаче, точно преди Исус да издъхне, от тъмнината дойде един финален, триумфиращ вик: „Свърши се!“

В гръцкия текст фразата „Свърши се!“ се състои само от една дума. Тя е глаголна форма, която показва, че действието е завършено в миналото, но има резултат в настоящето, в смисъл на съвършено и завършено: „Напълно завършено е“ или „Съвършено се свърши“.

Исус взе на Себе Си всяко зло последствие, което бунта бе нанесъл върху човечеството. Той изчерпа всяко проклятие на нарушения Божий закон. Всичко това го направи, за да можем ние на наш ред да приемем всяко благословение, което произтича от Неговото покорство. Тази жертва е огромна по своя обхват и все пак прекрасна в своята простота.

Можете ли с вяра да приемете тази равносметка за жертвата на Исус и всичко, което Той е придобил за вас? И по-специално, ако живеете под сянката на проклятие, започнахте ли да виждате как, с огромната цена, която Му е струвало, Исус напълно плати за освобождението ви?

Ако е така трябва незабавно да откликнете по един определен начин, който представлява най-чистия и искрен израз на истинската вяра – да кажете: „Благодаря Ти!“

Направете го точно сега! Кажете „Благодаря Ти! Благодаря ти, Господи Исусе, за всичко, което Си направил за мен! Не го разбирам напълно, но го вярвам и съм благодарен“.

Сега продължавайте да Му благодарите със свои собствени думи. Колкото повече Му благодарите, толкова повече ще вярвате в това, което Той е направил за вас. И колкото повече вярвате, толкова повече ще искате да Му благодарите.

Благодарението е първата стъпка към освобождението.

––––––––––

1 Други приложения на този стих бяха разгледани в глава 5.