2 видение октомври 1950 г.

Месец след първото. На първото събрание в Оклахома, след първото видение.

Кенет Хегин се отнасял индивидуално с хората, да разбере какво вярват, защото ако не вярват в божествено изцеление няма да го получат. Питал ги е, когато полагал ръце. – Ти вярваш ли, че ще бъдеш изцелен, и ако те казвали  – Надявам се, то й знаел, че нищо няма да получат, затова им отделял време да ги премести от областта на надеждата в областта на вярата.

„Когато положих ръце на този човек от Арканзъс, той имаше проблеми с гръбначния стълб. Гръбначният стълб бил толкова як, като метална тръба, че не можел да се прегъва. Съвсем малко можел да мърда гърба си, но главата си по никакъв начин.

Аз положих ръцете си, една на гърба му, другата на гръдния кош и веднага огънят започна да скача между ръцете ми и аз знаех, че е дух, така, че аз казах – Ти нечист дух, който опресираш тялото на този човек, излез от него в името на Исус!

(Той е новороден,кръстен със Святия Дух, не значи че е обладан от дух. Имах предвид излез от тялото му)

Тогава пропуснах нещо. Обърках. Вижте,знаете ли колко лесно може да влезе неверието във вас,дори без да го осъзнавате,можете и да сте проповедници, служители. Аз му казах:

– Я виж дали ще можеш да докоснеш пръстите си.

„Виж, дали е съмнение и неверие. Разбирате ли“.

Естествено той не можа, стоеше си прав. Аз отново положих ръцете си на него, като не осъзнавах къде съм пропуснал. Ето защо аз никога не критикувам човек, който е пропуснал нещо, слава на Бог той може да се управи. Аз положих ръцете си, този огън започна да скача между двете ръце и аз казах – Ти нечист дух, който опресираш тялото на този човек – излез.

И след това отново пропуснах и казах – Я виж, дали можеш да се прегънеш и да си докоснеш краката. Но той неможеше. Съвсем малко успя да мръдне, имам предвид – косъм. И аз си помислих – Е, не знам къде пропускам, обаче ще опитам отново, така че отново си сложих ръцете – едната отпред, другата отзад, огънят скачаше от ръка на ръка, така че аз просто казах – Ти нечист дух, който опресираш тялото на този човек, излез от него (имах предвид – излез от тялото му). И отново пропуснах и казах – Я виж, дали ще можеш… Той опита и пак не успя и аз си помислех – Е опитах три пъти, не проработи, този човек не става, така че го изпратих. Следващият човек, полагах ръце,една жена ми помагаше и една стъпка отстъпих назад, защото се чудех защо не проработи в този случай.

Понякога ние обвиняваме Бог – Защо аз направих това, А Бог не проработи. Но Бог никога не се проваля. Ако не е проработило, вие сте пропуснали някъде. Има твърдоглави хора, които казват – аз направих всичко, но не проработи, значи не е за всички. Спри да лъжеш, ти си пропуснал. Бог лъжец ли е според теб.

И така, бях отстъпил една, две крачки назад и си мислех, защо това не проработи, когато изведнъж  погледнах нагоре и изведнъж там стоеше Исус, имам предвид, точно там,зад амвона, като гледаше към мен. Аз мислех, че всеки друг го видя, но после разбрах, че само аз съм Го видял. Но хората чуха това, което аз говорех. Изведнъж Бог ми даде разпознаване на духовете и аз виждах в духовната област. Защото Исус живее в духовната област и естествено Той е тук, нали, да тука е. Той каза, където двама или трема са събрани в моето име, там съм и Аз посред тях. Тука ли е Той, да тука, виждате ли Го обаче – не – обаче вярвам, че е тук, нали.

И ето Той стоеше там и протегна ръката си към мен, аз стоях до Него и ме посочи и пръстът му достигна почти до носа ми. И той каза (имам предвид, беше наполовина ядосан) – Аз казах, в моето име демонът или демоните ще напуснат.

Аз мислех, че всеки Го вижда и всеки чува това, което Той казва, но те чуваха само това,което аз казвах. И аз казах:

– Господи, знам, че ти каза това, само преди около месец ми се появи и ми го каза. Ти ми каза ,да полагам едната ръка от едната страна, другата от другата и ако скочи огънят от едната ръка на другата, значи има демон в тялото,който причинява проблема и ти ми каза, че в Твоето Име, демонът или демоните ще напуснат, и аз му казах да излезе, обаче, той не излезе.

Исус моментално, сложи пръста си под носа ми и каза – Аз казах, в Моето Име, демонът или демоните ще трябва да напуснат.

Господи – казах аз – знам, че го каза, чух Те, когато го каза, нямаше и месец откакто ми го каза, точно в Рокоуол   -и отново Му казах всичко това.

Исус отново протегна пръста си към мен и каза – АЗ казах, извади го в Моето Име, демонът или демоните, ще трябва да си тръгнат.

Аз казах, Господи, знам че каза това, чух го когато го каза, бях там. И му казах да напусне в Твоето Име, но той не напусна.

Сега, четвъртия път Исус каза

– Да, обаче Аз казах,че ще напусне! – Имам предвид изглеждаше като огън,който излиза от очите Му, светкавици и Той си тръгна. И аз схванах посланието Му. Бях малко бавен, но схванах най-накрая.

Обърнах се и погледнах към тълпата и този човек беше стигнал до края на залата. Не знам дали бе спрял таз за да чуе разговорът, как аз говоря с някой, но той седеше и гледаше към мен и аз му казах – Вълни се тук брат. Той каза – На мен ли говориш. Аз казах – Да ела тук.

Той се върна по редицата отново и аз бях готов да скоча върху него като котка върху мишка. Той дойде там, до ръбът на олтара и когато застана пред мен, аз го хванах здраво, едната ръка отпред, другата отзад и казах – Казах ти да напускаш – излизай в Името на Исус, край, няма те вече, слава на Бог, я се наведи брат и той се наведе и моментално беше освободен.

Служех по този начин до третата седмица на декември 1952 година. Така че 2 години и 4 месеца служех по този начин.

следваща глава 1952 година