1948 година

Някъде през 1948г. Кенет Хегин пастирувал в най-добрата си църква, имал най-доброто си пастирско жилище, до тогава и семейството се хранело с най-добрата храна. Но чувствал, че нещо не е наред. Използва израза: “Все едно си миеш краката с чорапите“. И въпреки, че всичко било наред той се задвижил в молитва и „малко пост“ – започнал да търси Бог.

След известно време Господ му проговорил в сърцето – “АЗ не съм те призовал за пастир“. Тъй като по онова време имало само две служения – на пастир и на евангелизатор, Кенет Хегин решил, че е призован за евангелизатор, и не попитал Исус, за какво всъщност го е призовал. И Кенет Хегин казва, че Исус е съвършен джентълмен и няма да те насили, да те прекъсне и няма да ти каже, ако ти не попиташ. А Кенет Хегин пропуснал да попита. И така напуснал църквата и отишъл „на полето. “Следствие на което колата му се амортизирала, доходите му спаднали и финансово всичко вървяло много зле. Тогава отново започнал да търси Господа и тогава Господ му казал, че го е призовал за учител. Кенет Хегин бил доста шокиран, защото си мислел, че никоя църква няма да го иска като учител, че всички искат евангелизаторски послания. Трудно се подчинил, всъщност, за да докаже на Исус, че греши отделил една проповед с поучение на тема вяра. След поучението 5 зрели мъже излезли отпред, за да се покоят. А по онова време за две седмици съживителни събрания, ако излязат две семейства се смятало за успех. И оттогава при всяко поучение започнали да излизат много хора и да се покайват.