1939 година

1939-40 във църквата във Феармесю,Тексас, скоро бях дошъл от баптистите при петдесятните. В неделя сутрин имахме събрание на вярващите и тогава не съм проповядвал повече от дузина пъти. В неделя сутрин казах на събранието: Предавам това събрание на Святия Дух, каквото ти е дал Святия Дух кажи го. Ако имаш песен от Святия Дух дай песен, ако Святият Дух ти е дал език, кажи го, ако ти е дал свидетелствай, свидетелствай.

И в тези събрани е имало уникално присъствие на Господ Свят Дух.
По някога се случвало събраните да седят в благоговение час или два без да говорят, в свят страх и през това време бебетата и децата не е са помръдвали, не са проплаквали . Присъствието на Бога изпълвало Храма. Ако някой невярващ влизал в събранието, сядал тихо и не след дълг започвал да се тресе и да се покайва. Имало индивидуално и групово танцуване под вдъхновението на Господ Свят Дух. Никоя служба не приличала на друга. И вярващите получавали толкова много от Божието присъствие, че го носели месеци наред.

И така, сутрешните служби били преди всичко за вярващи, а вечерните били евангелизаторски. Кенет Хегин казвал на вярващите, че вечерните служби не са за тях, не да се покланят на Бога, не те да се благословят, защото те са били благословен сутринта,  а са за невярващите. „Ние не сме заинтересовани да скачаме и да викаме, а да помогнем на неспасените“.

Имали най-добрата музика в града и имали постоянно съживление. Неделя вечер имали повече грешници отколкото светии. Невярващите усещали Божието присъствие, покайвали се, изцелява ли се и получавали кръщение със Святия Дух.

следваща глава 1942 година