ОСТАВИ ГРИЖИТЕ СИ НА БОГА

Когато се новоражда Кенет Хегин преоткрива Библията. Казва на Бог, че ще изпълнява всичко, което прочете. Започва с Новия Завет и първата пречка е да се откаже да се притеснява и да остави грижите си на Бога – Матей 6:34.

„На сутринта след като стоях новороден, помолих да ми донесат Библията. Бях благословен само като погледнах корицата, където е написано „Свята Библия”. Тогава погледнах вътре. Бях благословен само, когато прочетох съдържанието. О , когато си новороден, това става живо и ново за теб!

В Библейското училище бяхме учили да пеем книгите от Библията, но това не значеше нищо за нас. Сега бях новороден. Прочетох имената на Стария и Новия завет. Благословен да е Бог! Когато започнеш да ги казваш от духа си, те означават нещо. Бях благословен само като прочетох книгите на Библията.

Докторът наскоро бе ме предупредил: „Можеш да си отидеш всяка минута”, затова си помислих: ”Ще започна с Новия Завет, щом времето ми е ограничено”. Ще навляза тук бързо и открия това, което ми принадлежи.

Отворих на Матей. Тогава се помолих: „Господи, преди да започна да чета, обещавам Ти това: “Аз правя този завет с Теб – няма да се съмнявам за нищо, което прочета в Твоето Слово. И в момента, в който го прочета и разбера , ще го практикувам.” Когато достигнах до Матей 6 гл. И прочетох този 34-ти стих: ”Не мислете за утрото, защото утрото ще се погрижи за нещата само. Достатъчно е за деня злото”. Четях от Новия Завет, защото бе по-лесно и по-лесно за мен, за да придържам. Имаше малка забележка долу на страницата. Тя ме прати във Филипяни 4:6 – „Не се безпокойте за нищо, но относно всяко нещо с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение.” Това също ме прати при 1 Петрово 5:7 – “Възложете всяка ваша грижа на Него, защото Той се грижи за вас”. Тогава този, който е писал забележките казва: „Бог не иска да се безпокоите или тревожите за нищо”.

Бях младеж само на 15 години (това бе малко преди 16–тия ми рожден ден). Ти говориш за безпокойство – аз бях научен да се безпокоя от времето когато бях малко дете. Моята майка и баба бяха световни шампиони по безпокойство и аз се бях научил да се безпокоя от тях.

Но аз само бях обещал на Бога: ”Ще практикувам това, което разбера в Твоето Слово“. Библията е била всичката светлина, радост и благословение за мен. Но когато продължих в Матей, стана тъмно, без радост, без благословение, без реалност. Спрях да проверя. Попитах себе си: „Какво не е в ред тук? Матей 6 гл. Продължаваше да изниква „Ти каза, че ще практикуваш, това което чуеш и разбираш.”

Скъпи Господи, – казах аз – ако човек трябва да живее както казва Матей 6 гл., аз никога не мога да го сторя. Аз не мога да го сторя. Аз не мога да живея без да се безпокоя. Това е повече чест от мен, както ръцете ми и нозете ме.!”

Продължих да чета, но нищо не извлякох от това. Беше 23 април 1933 г. И продължих до 4 юли докато можах да извлека нещо от 6 гл. на Матей.

Няма полза да продължаваш да четеш Библията, ако това не е радост и трепет за твоя дух. Нужно е да се върнеш там, където си спрял да ходиш в светлината, да започнеш да ходиш в светлината и ще бъде отново светлина за теб.

Никога не ще забравя 4 юли. През целия ден имах съжалителна забава. През целия ден плаках. Сигурен бях, че не можех да сторя това, което казваше Матей 6 гл.

„Господи  – оплаквах се аз, – ако трябва да живеем така, – ако трябва да живеем без да се безпокоим, аз трябва да се отказвам още сега. Никога не ще го сторя като християнин!”

Съжалявах себе си. Не можех да живея така , както казваше Библията и освен това, аз умирах. И исках да обвиня Бога за всичко това.

Казах : „Господи, Ти не си постъпил правилно с мен! Аз съм само на 15 години и трябва да умра, така каза докторът. Ти знаеш, че аз страдам през целия си живот. Бях се родил преждевременно с деформирано сърце.”

Тогава казах: „Погледни този и този (казах името на едно момче, което започна училище заедно с мен. Той живееше през няколко блока.) Той носи хубави дрехи, има пари в джоба си. Има и здраве – и аз знам откъде има парите. Те не могат да правят така – това е незаконно, те играят комар на гърба на аптеката. Той ги примамва. А е още юноша – това е незаконно, но вземат парите на юношите както на възрастните. Без значение какво печели той връща парите, защото работи за тях. И Ти знаеш, другите момчета губят всичките си пари. Той е „примамка” както ги наричат. Затова има пари, има дрехи, има здраве – аз никога не съм бил така подъл като него!”

„Ти знаеш Господи, аз винаги съм бил добър. Разбира се, тъй като съм бил болен не съм можел да правя много зло, но аз никога не съм бил така лош като него!”

Тогава казах: „Ето този и този (казах името на момчето, което живееше в края на нашия град, с което започнахме училище) той има пари. Той има нови дрехи .Той дори има автомобил!” (Братко, за юноша да има автомобил през 1933! Човек беше щастливец да има велосипед в онези дни.

И той кара почти нов автомобил – аз знам от къде има пари! Брат му продава незаконно спиртни питиета. А аз никога не бях така подъл като него!”

Аз казах на Господа за тези други хора, посочвайки Му, че аз не продавах незаконно спиртни питиета, че не играя комар: “ И Ти знаеш аз – аз никога не съм бил така лош както някои от тези. А аз нямам никакви добри дрехи.  Нямам здраве. И трябва да умра. А Ти си бил по-добър към тях – въпреки, че са подли – отколкото си бил към мен. Бедният аз!” И започвах да плача по-силно.

Продължих: „И сега аз съм спасен – новороден и трябва да спра да се безпокоя, а аз зная, че не мога.”

Безпокоях се до смърт, опитвайки се да си представя какво не беше в ред с мен. Представете си, че имаш всяка болест на света.

Докторите са ми казали, че има много повече болни хора в болниците, в умствените учреждения и вече мъртви, отколкото при всеки друг случай. Безпокойството ще те убие. (Тютюнът ще те убие само наполовина и ти ще вониш докато умираш, но безпокойството ще те убие.)

Каква борба имах през този 4 юли. В 6 часа майка ми беше отново до леглото ми, опитвайки се да ме утеши.

Казах : „Майко, ако ти само искаш да живееш, ще помогне ли това? Искам да кажа – само ако искаш да живееш?”

Тя каза: „Е, това е около 50 % от битката”.

Аз направих малко нагласяване вътре в мен и казах: „Е, добре сега съм направил 50%. Ще оставя това настрани и ще работя с другите 50%”.

Минутата , в която казах това , нещо вътре в мен каза: „Матей 6 гл.” Знаех какво искаше Той да ми каже.

Отворих на Матей същата глава и я прочетох. След като свърших 34 стих казах: „Добре ,Господи. Прости ми. Разкайвам се. Разкайвам се за безпокойството. И аз Ти обещавам този ден , че никога няма да се безпокоя докато живея. Обещавам ти този ден, че никога няма да се обезкуражавам отново. Обещавам ти този ден, че никога няма да бъда унил”.

Започнах да практикувам това като юноша. По-лесно е да започнеш рано в живота, по-трудно е когато си по-възрастен, защото си вървял по някакъв път много години. Сега е по-лесно за мен. Отпърво ми беше трудно, но аз отказах да се безпокоя.Тогава аз не знаех за Божественото изцеление не бях навлязъл достатъчно в Библията все още не бях достигнал до Марк 11:23, 34, така че аз наистина не знаех че мога да бъда изцелен.

Все още бях в същото физическо състояние. Все още изглеждаше като че ще умра. Не само ,че бях на легло, но всеки ден имах от три до пет сърдечни атаки. Сърцето ми спираше и аз мислех, че никога не ще започне отново да бие. Борех се да живея с всяка фибра на своето същество. Бях излющил всичкия лак на леглото си, до голо дърво, само като се държах. Ти се държиш за всичко което имаш, за да останеш тук.

Точно по средата на една от тези атаки, се освободих. Предадох всичко на Господа, паднах на възглавницата си и казах: ”Във всеки случай аз зная къде отивам”. Никога не съм имал повече проблеми със страха. Все още имах атаки, но те не ме безпокояха. Бях възложил тази грижа на Господа.

Така започнах да живея по този начин. Никога не бях прочел книга на тази тема, само видях това в Библията“.

Когато се новородил изпитвал голям глад за Библията. Инстинктивно разбирал, че изцерението му е там вътре – в Библията. Нещо вътре в мен ми каза: “Всичко е там, вътре – в Библията“. И понякога вярващи хора му казвали, да не чете толкова много Библията, а да прочете и нещо друго, защото ще си изгуби ума.

Веднъж един лекар дошъл, попитал го как е, чете ли нещо. И Кенет Хегин, казал, че чете Библията. “Ами нещо друго четеш ли?“ – попитал лекарят. “Нямам време“ – отговорил Кенет Хегин, което било странно за момче приковано на легло 24 часа. “Ами, каубойски разкази нечетеш ли?“ – попитал загрижено лекарят. “Нямам време“ – отново отговорил Кенет Хегин. “Чел ли си вестник?“ – “Не сър, нямам време.“ “Ако не четеш нещо друго ще станеш фанатик“

следваща глава В Божията Слава