Ноември 1933 година

Дошъл ноември, времето захладяло и състоянието му малко се подобрило, дотолкова че му слагали две възглавници и Библията пред него, за да я чете. И бил в състояние да я чете около час. Но му трябвали 20 минути, за да може да прелисти две, три страница.

Ноември 1933 година

„Четях Марк, историята с жената с кръвотечението и че Исус каза -Вярата ти те спаси, твоята вяра те изцери. И аз започнах да разсъждавам и вътре в себе си чух глас (това е гласът на вашия дух, вашата съвест, Святият Дух живее във вашия дух и той взима думи от Святия Дух) и чух:

– Ти забеляза ли, че когато тя получи изцерение, Исус каза – Твоята вяра те изцери.

Това беше първото откровение, което получих за вярата.

Трябваха ми десет минути, за да мога да прехвърля страницата и да го прочета. Това дойде като откровение в мен.

– А ти чул ли си някой някога да проповядва, че вярата е свършила?

И аз започнах да разсъждавам, не никой не е казвал, че вярата е свършила.
– И няма и да чуеш, защото ако вярата свърши няма да има църкви, няма да има хриситяни, никои няма да се спасява, нито ще има спасени, защото Ефесяни 2:8 казва, че чрез вяра се спасяваме: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;“

И аз казах:

– Точно така, ако вярата е свършила нямаше да има църква. И той каза:

– Ако нейната вяра можеше да я изцели и твоята вяра може да те изцели. И тогава аз получих вяра, че мога да получа изцерение чрез моята вяра. И ако някой дойдеше в стаята ми с беизболна бухалка и ми кажеше -Ще те бия и убия до тогава до като не кжеш, че не вярваш в изцерението си, то аз щях да кажа – Биите ме, убиите ме, но аз вярвам, че моята вяра може да ме изцери. Но аз тогава не бях изцерен, не знаех как да освободя вярата си.

Ние просто се затрудняваме от просатота на това. месеца минаха от времето, когаот чух, че моята вяра може да ме изцери до изцерението ми.

Марк11:23-24 бяха моите настолни стихове. Една нощ цяла нощ цитирах тези стихове, и други нощи също непрекъснато цитирах тези стихове“.

Тогава казал на Бога:

„Господи, опитах се да накарам моя пастир да дойде – той не дойде, и Ремранд Ес – също не успя да дойде,другият пастир дойде, но според това което той каза, той не вярва да има каквато и да е надежда в това. Знаеш ли какво ще направя – ще Те хвана в Словото Ти. Ще повярвам, че Ти Си казал това което Си имал в предвид и Си казал това, което Си имал в предвид. И ще стана от това легло и Господи, ако не стана от това легло това ще е, защото Ти Си излъгал и аз ще трябва да изхвърля тази Библия, да я изхвърля във боклука, не трябваше да бъде принтирана въобще и отпечатана, ако е лъжа. (Но той знаел, че Библията не е лъжа.)

В ума си бях останал така 9 месеца, защото не знаех как да освободя вярата си. Сега вече можете да го направите, толкова е лесно, но тогава нямах учител, не можех да измисля, как да задвижа вярата си. Знаех, че Той каза – Когато се помолите вярвайте, че сте го получили и ще го имате, но тогава, без да осъзнавам бях заменил вярата в ума с вярата в сърцето.

следваща глава ИЗЦЕРЕНИЕТО