ДЕТСТВО И ЮНОШЕСТВО

Детството му преминало под отпечатъка на болестта. Не можел да си играе нормално с децата. Ако играели на криеница,той имал сила само веднъж да се скрие, а след това трябвало дълго да почива.

Интересно било, че той не е боледувал от шарка и другите детски болести, които поболедували братята и сестра му, въпреки, че спял в една стая с тях и на едно легло с по-големият си брат. Това се дължало на факта, че Божите ангели са го пазели, защото всяка една такава болест би била смъртоносна за него.

Когато тръгнал на училище повечето деца го тормозели и той станал много злобен. Огорчението, че е несправедливо наказана оказвало също силно въздействие върху психиката му. Често го биели и му се подигравали. Решил, че за да оцелее трябва да се справи с най-силния. Това бил Тот Моор, който повтарял 2 клас вече трета година и който го бил нокаутирал няколко пъти. Така един ден намерил една 25 сантиметрова тръба, която влачел по земята, защото не можел да я носи и с нея ударил хулигана по главата, докато онзи седял с гръб към него. Такава била тактиката му – да победи с един удар най-силния, за да не го тормозят останалите.

Също, запомнял кой го обиждал, било и голям човек и си правел план и го причаквал зад някой ъгъл, с половин тухла в ръка с цел да го убие.

Само изкачването на няколкото стъпала на училището му стрували огромно усилие и трябвало дълго да си почива. Няколко пъти изпадал в безсъзнание, веднъж за повече от час.

„Присъединих се към църквата, когато бях деветгодишен, защото една сутрин моят учител от неделното училище каза: “Колко от вас искат да отидат в рая?“ Е, всички ние искахме да отидем там. Тогава учителят каза: “Когато пастор еди кой си ви покани тази сутрин, просто излезте отпред”. Понеже всички искахме да отидем в рая, когато ни поканиха, някои от нас пристъпихме напред и се ръкувахме с проповедника. Присъединихме се към църквата и бяхме кръстени във вода. В този миг наистина мислех, че съм християнин.

По-късно, когато присъствах на евангелизаторски служби – една дори бе спонсорирана от моята собствена църква – и Божият Дух започна да работи с мен за моето спасение, аз си казах: “Аз вече съм спасен. Принадлежа към църквата. Кръстен съм във вода. Вече съм християнин…

Никога не съм имал нормално детство. Бях станал превързан на легло. Бях ходил в баптиско неделно училище и на църква през целия си живот, е имах Библия. Бях прочел толкова много глави всяка седмица, само, за да се каже, че съм ги прочел, но те не значеха нищо за мен. Не знаех, че се предполага да разбираш Библията.“

следваща глава НОВОРОЖДЕНИЕ