ФАКТ СЕДМИ

Бог не само обеща спасение и изцеление, но Той говори и за възвръщане на младостта ни. Но такава съдба се предвижда само за християните – орли, които избират да живеят над загиващия свят и чиито уста се задоволяватс „добрите неща“ на Бога.

НОВИЯТ ЗАВЕТ НИ УЧИ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

В Новозаветната църква имаше болни, без това да се е считало за похвално, но никъде в Новия Завет не срещаме водеща личност, която да е боледувала. Апостол Павел възприемаше болестта като знак, че „нещо куца“.

„Защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждение за себе си. По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали“ (1 Коринтяни 11:29-30).

Ето пасаж от Писанието, който е от много важно значение. Той е един от ключовите стихове на Павловите писания, където той обяснява защо боледуват дадени членове на църквата. Той в никакъв случай не споделя мисълта, че болестта е благословение, а по-скоро, че тя идва от сериозно недоглеждане.

Когато вярващите пият на Господната вечеря от чашата, трябва да приемат осезаемо, че това представлява кръвта на Исус, пролята за техните грехове. Повечето Божии люде са будни за тази истина. Обаче, когато дойде време да вземат от хляба, познанието им е много по-слабо. Те трябва да знаят, че Христовото тяло бе „разчупено“ заради нашето тяло. Много християни, които вярват в изцелението, не са разпознали Господното тяло; това, че Той вече е понесъл техните болести в Своето тяло. Павел е казал, че са много слабите и болнавите, а доста са и починали, защото не са разпознали Божието тяло.

следваща глава ФАКТ ОСМИ