ФАКТ ЕДИНАДЕСЕТИ

Павловият „трън в плътта“ не е било заболяване, напротив, апостолът се е радвал на Божествено здраве. Обаче, дори такова здраве не може да ни предпази от неразположения при умора, несгоди, осъждения, преследвания, каквито Павел преживя много. Ние можем да страдаме от много подобни беди, но не е нужно да боледуваме, след като Исус Христос понесе болестите ни на Кръста.

Имаше един Божий човек в Новия Завет, който беше на смъртно легло и болестта му предизвика голямо страдание. Защо се разболя той? Писанието сочи, че това се случи, тъй като Епафродит мина отвъд силите си, въпреки че го направи с доброто намерение да се труди за Христос. Дори и да имаме Божествено здраве, длъжни сме да се подчиняваме на законите на физическото ни тяло и да не ги пренебрегваме, даже и тогава, когато работим за Бога.

„ Понеже копнееше за всички ви и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че е болен. И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; но не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб. Понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен“ (Филипяни 2:26,27,30).

Оказва се, че църквата във Филипи не се е погрижила така както трябва, за да помогне на затрудненията на Павел в съвместния им труд за тяхна полза. Епафродит видял нуждата му и се трудел безспирно свръх силите си да попълни тази липса, но това се отразило твърде зле на здравето му. Така той бил известно време между живота и смъртта.

Тук не става въпрос за изцеление от болест. Епафродит изчерпал цялата си енергия и в резултат на това бил смъртно изтощен. Той се нуждаел от молитва. Павел, който имал дарбата да изцелява и да върши чудеса, се е молел за него, но чудо не се случило. Но Бог наистина отговорил на молитвите му, като го предпазил от смъртта. Епафродит се нуждаел от значителен период на възстановяване и почивка. Подобни ситуации се случват и в наше време, и то не малко. Много служители, християнски работници и техните съпруги надвишават възможностите и силите си. Може би ако се молят повече и се безпокоят по-малко, щяха да живеят повече. Във всеки случай, след като изразходват силите си прекомерно, естествено на тях ще им трябва твърде дълго време – месеци, години, за да се възстановят.

Забелязали ли сте колко малко Божии чада от Библията са страдали от болести? Примерите показват, че болестта е извън Божия план и е проклятие, а не благословение. Едно принципно изключение е Йов. Няма да обсъждаме неговия случай тук подробно, (Проблемът на Йов е напълно разработен в книгата ми „Защо праведният страда?“) но ще кажа следното: Самият Йов несъзнателно разкри основната причина за болестта си. Дух на страх го беше обзел. А страхът е най-прекият път за болестите и страданията (Йов 3:25-26). И не Бог бе Този, Който Му нанесе циреите, а дяволът (Йов 2:7). Бог обаче беше Този, Който го изцели и му даде благоденствие в такъв размер, за какъвто той не беше и чувал. Йов, след като бе изцелен, се наслаждаваше на Божествено здраве и живя 140 години след изцелението си!