ФАКТ ДЕСЕТИ

Не само Старият, но и Новият Завет ни учи как да разбираме Божественото изцеление и здраве. Апостол Йоан желаеше над всичко най-много благоденствието и здравето на вярващите, но само след като душата им благоденства. Неуспешният духовен живот може да изложи на опасност телесното ни здраве.

БОЛЕН ЛИ БЕШЕ АПОСТОЛ ПАВЕЛ?

Преди да продължим нататък, важно е да разгледаме един въпрос, който твърде често е прибежище за хората, приемащи страданията за благословение. Някои вярващи твърдят, че апостол Павел страдал от мъчително очно възпаление, придружено с отделяне на гной, и тази болест била неговия „трън в плътта.“ Те заключават, че ако такъв велик апостол като Павел е бил измъчван от толкова сериозна болест, то тогава обикновените вярващи едва ли биха могли да се надяват на нещо по-добро. Такова заключение може да се приеме при условие, че е вярно твърдението, че Павел е страдал от гореспоменатото възпаление. Съпоставката е изцяло въображаема разбира се и без основание в Писанията. Наистина, ако подобно нещо можеше да се докаже, то щеше да отрече истината за изцелението и здравето, която срещаме навсякъде по страниците на Библията.

1. Какво Библията нарича „трън в плътта“?

Мъдро е да позволяваме винаги на Писанията сами да обяснят себе си. Във всеки случай в тях ще срещнем израза „трън в плътта“ да се използва в смисъл на преследване от подли лица, а не за болести. В Числа 33:55 Мойсей каза: „Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви  и ще ви измъчват в земята, в която живеете“.

Исус Навиев говори в бъдеще време, като употребява израза по същия начин: „Но те ще бъдат клопка и примка, бичове по ребрата ви и тръне в очите ти“ (Исус Навиев 23:13).

Отново в Съдии 2:3, Господ говори за ханаанците като трън „между ребрата ви“.

Така виждаме, че според Писанията „трън в плътта не е болест, а личност, човек, който дяволът употребява да дразни и преследва Божиите чеда. Ако позволим на Писанията да поясняват сами себе си, тогава става ясно какво точно има предвид Библията сизраза „трън в плътта“.

2. Подсказал ли ни е някъде Павел, че неговият „трън в плътта“ е била слепота или някаква друга болест?

Във всеки пасаж на Писанието, където Павел говори за „трън в плътта“, той го отнася към своите беди:

„И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, гонения, в страхове заради Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:9,10).

Павел изрежда бедите си тук подобно на нужди, преследвания, нещастия поради Христос. В глава 11 са описани подробно неговите беди и нещастия.

3. Защо някои настояват, че бедата на Павел е слепота?

Отговорът е, че това си е чисто човешко разбиране. В действителност можем да кажем, че твърдението, че Павел е бил сляп, е отклоняване от Писанието. Павел наистина ослепя, когато му се яви Христос по пътя за Дамаск. По нататък Библията ни казва, че след това Павел прекарал три дни и нощи в молитва и пост, след което Ананий положил ръце върху него, за да може да получи Святия Дух и да възвърне зрението си (Деяния 9:18). Следователно, да се възприема за истина твърдението, че Павел е бил почти сляп, означава да се върви противно на Библията.

4. Павел счете ли слепотата за благословение или за проклятие?

Павел подсказва, че немощите му били благословение. Той счете ли слепотата за благословение или я прие за проклятие? Слепотата го настигна по пътя за Дамаск, когато той гонеше и избиваше християните, които живееха там. Но след като гордото му сърце се смири пред Господа, Бог му възстанови зрението. Тогава дали Господ му изпрати слепотата като благословение? Старият Завет заявява, че слепотата е проклятие, което идва върху непокорните (Второзаконие 28:28). Можеше ли в този случай тя да бъде за благословение? Павел не вярваше в подобно нещо. Той знаеше, че слепотата е проклятие. Когато лъжепророкът Вариисус искаше да попречи на Павел да проповядва Евангелието на един остров до Пафос, апостолът се обърна към чародея и каза:

„О, ти, пълен с всякакво лукавство и всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време“ (Деяния 13:10-11).

От този случай се вижда, че Павел счита слепотата за проклятие, а не за благословение.

5. Павел учил ли е хората, че болестите са благословение?

Павел не е правил подобно нещо. Той обикалял навсякъде, също като Исус, проповядвайки и учейки хората за изцелението и здравето на тялото и душата. Велики чудеса са се извършвали по време на служенията му. От друга страна той показа, че болестите идват върху християните, защото те не изпитват себе си и не зачитат Божието тяло:

„Защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждение на себе си. По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. Защото ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени“ (1 Коринтяни 11:29-31).

Оттук виждаме, че Павел не учеше хората да приемат болестите като пръст на провидението от Бога. Те се явяваха по-скоро, защото хората не бяха изпитвали сами себе си.

6. Има ли свидетелство, че Павел е имал вяра за изцеление на другите, но не за самия себе си, защото Бог му бе изпратил болест като „трън в плътта“?

Не намираме повод да мислим, че Павел е бил физически затормозен, освен когато ослепя в резултат на силната светлина на видението. Той пости и се моли три дни и нощи и бе изцелен. Има един случай, когато Павел е бил действително умъртвен в резултат на побой с камъни от тълпа преследвачи, които възнамерявали да спрат служението му. Но когато опечалените му ученици стояли край неговото тяло, внезапно забелязали помръдване. Свръхестествена сила влязла в тялото на апостола и те самите могли да наблюдават това. Стъписаните му последователи го видели да се изправя, очевидно напълно възстановен. По-късно Павел извървял пеша пътя до града, заедно с приятелите си (Деяния 14:19-20).

През целия си живот Павел се е доверявал на Христос като на свой Лекар. Неговата вяра в Господа не е намалявала никога, дори през последните му дни. В 28-ма глава на книгата Деяния на апостолите четем, че Павел след бягството си от потъващия кораб бил нападнат от отровна змия, която се навила на ръката му. Местните хора предположили, че той веднага ще падне и ще умре. Но Павел, който бе поверил себе си изцяло в ръката на своя Бог и Велик Лекар, не почувствал нищо. Истината е, че Павел бе приел Господ не само като свой Лекар, но и като свое Здраве.

7. Павел действал ли е като болен човек?

Павел изстрадал много злочестия и мизерия, но винаги е успявал да ги преодолее, защото е имал здраво тяло. Болен човек трудно може да има духовни победи. Физически страдащият човек изисква услугите на църквата, вместо той да й служи. Само здрава личност може да евангелизира човечеството по начина, по който Павел го правеше. Неговото свидетелство беше: „Аз работех по-изобилно от  всички тях взети заедно“. Това не може да бъде свидетелство на болен човек. Ако болестта на Павел беше причина той да стане по-плодотворен от всички по негово време, тогава ние можем с право да си пожелаем такъв вид болест върху целия Божий народ.

следваща глава ФАКТ ЕДИНАДЕСЕТИ