Тайната

Тази книга разкрива една от най-големите тайни на житейска практика, която се среща в Библията. Тя признава Божественото изцеление като Божие обещание за вярващия, но което е още по-важно, тя продължава и по-нататък в разкриването й. В много теории за Божественото изцеление се пропуска съществената истина, че Бог желае децата му изобщо да не боледуват, а да благоуспяват и да са здрави винаги, така както благоуспява душата им.

Сигурно ви е направило впечатление, че много личности, описани в Библията, са запазвали младостта си до дълбока старост.

От следващите страници ще се уверите, че докато Свещеното Писание обещава спасение и изцеление на грешните, то на вярващите е обещано здраве!

Тази книга изяснява следното:
1. Бог не желае да сме болни, а дяволът.
2. За Бог здравето е установена позиция, а болестта е против Божествения закон.
3. Някои хора от библейските времена са запазили своята жизненост до дълбока старост.
4. Трънът в плътта на Павел не е бил заболяване.
5. Не се споменават водещи библейски личности да са били болни, освен едно-две изключения.
6. Тази книга дава пояснения на солидна библейска основа за това как да имаме и как да се наслаждаваме на постоянно здраве.

БИБЛЕЙСКАТА ТАЙНА ЗА БОЖЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

След повече от тридесет години практикуване в служението за Божественото здраве, разбрах нещо, което винаги е било основна пречка да се освободим от всякаква болест. Имам предвид един съвсем очевиден факт. Средният християнин, който вярва в Божественото изцеление, приема за дадено, че Божият план за живота му е да се разболява понякога и след това да бъде изцелен. Но според Писанията, не Божественото изцеление, а Божественото здраве е истинският Божий план за Неговите деца. Това е така ясно от Божието слово, че изглежда невъзможно толкова много християни да правят грешка. Въпреки това, повечето вярващи очакват да се разболеят и приемат това за нормално. Но внимателното изучаване на тази тема в Стария и Новия Завет показва, че Божественото изцеление по същността си е една „спешна“ мярка. Бог предприема тази мярка само в случай, че някое Божие дете, поради небрежност към здравните закони или по някаква друга външна причина, се разболее. В такъв случай може да получим освобождение от Великия Лекар, като благодарим с думите: „Бог ме изцели.“ Но повтарящите се заболявания не трябва да се смятат за нещо нормално в живота на новозаветния вярващ. Божията воля за него е изразена ясно от апостол Йоан:

„Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2).

От тези думи става ясно, че здравето не е необичайно благословение, а неразделно свързано с благоденствието на душата. За да разрешим проблема за  боледуването, който безпокои толкова много християни, е нужно да изясним на първо място, че многократните изцелявания не са най-доброто Божие желание за народа Му. Докато живеем с мисълта, че е нормално да сме болни и Бог ще ни изцели, а не вземем превес над болестта, отказвайки да я приемем и търпим, тя винаги ще е напаст за нас. След като не признаваме болестта за проклятие, идващо от Сатана, и като нещо, което трябва да се махне от живота ни, можем да очакваме от време на време тя да ни тормози.

БОЖЕСТВЕНО ЗДРАВЕ В ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА

Божията воля за човешката раса относно здравето бе изявена още в Едемската градина. Човек бе създаден по подобие на Бог, с макар и смъртно, но съвършено физическо тяло, и съответно, свободен от болести („В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“). Ако Адам и Ева не бяха пренебрегнали Божията заповед да не ядат забранения плод, те щяха да живеят вечно в Едемската градина, наслаждавайки се на щедрите богатства на Рая, без болести, болки и смърт.

Смъртта е враг на човешката раса. Независимо от това, че човекът бе създаден смъртен, предвидено бе в края на краищата той да стане безсмъртен. В средата на градината бе посадено Дървото на живота. Ако нашите прародители се бяха подчинили на Божията заповед, те щяха да получат възможност накрая да го ползват и в резултат на това да живеят вечно. След като те се провалиха, бяха изгонени от Градината, за да са далеч от тази възможност. Падението на Адам и Ева ги доведе до пътеката на скръбта, болестите и страданието. За човека остана една единствена възможност – да се превърне обратно в прах, от който бе и създаден. Той щеше да изживява болки, страдания, различни болести, физическа деградация в напреднала възраст и накрая смърт. Контрастно на тази тъжна картина бе положението на Адам и Ева преди падението им. В Райската градина те се наслаждаваха на едемската младост, далеч от грижи и тревоги.

следваща глава ФАКТ ПЪРВИ