4. РОДИТЕЛСКА НЕЖНОСТ

Имате ли представа колко привлекателни сте вие за Бога? Едно от най-големите препятствия, което пречи на човека да общува с Бога е това, че нашата плът е противна на Бога поради греха. Когато малкият ми син се върне у дома, покрит с кал от игра в задния двор, аз го взимам и обливам с градинския маркуч. Аз мразя и ненавиждам калта, но не и момчето. Да, ти си съгрешил! Ти си съкрушил сърцето на Бога. Но ти все още си обект на Неговата нежност – зеницата на окото Му. Той е със сърце, готово да прощава. Ние казваме: „Намерих Господа“, но истината е, че всъщност Той ни е намерил.

Много деца, особено момчета, не са имали физическа изява на нежност от страна на бащите си, или пък не са почувствали истинско състрадание, когато са се наранявали. Поради нашето погрешно схващане за мъжественост, ние казваме: „Не плачи, синко, момчетата не плачат.“

Исус не е такъв. Неговото състрадание и съчувствие са безгранични. Той усеща нашите болки по-дълбоко от самите нас, защото Неговата чувствителност към страданието е много по-голяма.

Веднъж се случи, че трябваше да държа двегодишния си син, докато лекарят му шиеше дълбока рана на челото. Детето скоро забрави своята болка и заспа в ръцете ми. Аз обаче бях измъчван от това, което бях преживял и видял часове след това. Може би ти си забравил повечето от болките си, но Бог не ги е забравил. Той съвършено добре си спомня всеки един момент от твоя живот. Твоите сълзи се смесват с Неговите, дори сега, точно в този момент. Бог бе там, когато другарчетата ти се отнасяха зле с теб в училищния двор и ти разочарован и самотен ги напусна, като се криеше да не те видят. Или пък когато в часа по математика бе смутен и объркан, Бог пак бе с теб. Или когато беше на четири години и се загуби на градския панаир? Когато с ужас се провираше сред тълпата от хора и плачеше, Бог бе този, който накара онази мила леличка да ти помогне да намериш майка си.

„Привлякох ги с човешки въжета, връзки на любов и бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им.“ (Осия 11:4)

Понякога ние не разбираме колко придирчив и влюбен в децата си Баща е Бог. Родителите могат да показват с гордост излетите от бронз мънички детски обувки на камината, снимки от семейния албум или грамоти на стената, но как може да се сравни всичко това със способността на Бога да се радва безкрайно на всеки един наш успех? Бог бе първият, който те чу да изговаряш първата истинска дума. Часовете, които прекарваше сам, опипвайки с малките детски ръчички предмети, бяха радостни моменти за твоя Небесен Отец. Едно от най-големите съкровища за Него е споменът за детския ти смях. Не е имало такова дете като теб на земята и няма да има.

Веднъж Мойсей произнесе благословения над всяко едно от израилевите племена. За едно от племената той каза: „…и той ще почива между рамената Му (на Бога)“ (Второзаконие 33:12). Какво чудно благословение е това!

Но това е мястото, където и ти обитаваш. Независимо от това как изглеждаш в очите на хората – дори ако си личност с голям авторитет, слава или титли, ти никога няма да престанеш да бъдеш, малко или много, бебе в ръцете на Бога.

следваща глава 5. РОДИТЕЛСКО ВНИМАНИЕ