3. РОДИТЕЛСКА ЩЕДРОСТ

Преди няколко години посетих едно туземско село в Южните острови на Тихия океан и наблюдавах как децата си играят. Направи ми впечатление, че тези деца рядко чуваха думи като: „Не пипай; остави това, внимавай!“. Техните домове бяха прости, състоящи се от пръстен под, сламен покрив и плетени рогозки, които нощем служеха за стена.

Като контраст на това, нашите домове са претъпкани със скъпи чупливи мебели и уреди, които представляват минирани полета и са потенциални порицатели и забранени зони за любопитните, едва проходили деца. Колко майки кипват, когато детето им развали скъп ценен предмет или нещо, което има сантиментална стойност. На децата много често им бива напомнено за важността и значението на нещата, тяхната стойност и това как да се грижат за тях. Много по-рядко обаче те чуват простите думички „обичам те“. Постоянно повтарящото се пагубно смъмряне и заплаха постоянно завладяват съзнанието на детето: „‘Предметите са по-важни от мен!“ Какво да сторим? Да напуснем нашите модерни домове? Очевидно не! Но вероятно ние ще трябва да осъзнаем, че нашето схващане за Божията щедрост може да е било осакатено от нашите опитности в детските години.

Истината е, че Бог е изключително щедър. Творението по казва такова богатство от багри, хармония и шарки, което далеч надхвърля обикновената функционална ценност. В този момент високо в Алпите едно мъничко бяло цветенце блести на слънчева светлина. Неговото покълване и растеж не е било видяно от човешко око. То не е растение, което дава храна. То просто е било създадено от Бога с надеждата, че един ден Адам и Ева ще го съзрат и ще бъдат благословение чрез неговата красота.

Най-голямата изява на Божието бащинско сърце изглежда обаче, че ида от Неговата грижа и внимание към всеки един детайл от нашия живот. Той ни изненадва с тези допълнителни неща, тези малки удоволствия и съкровища, за които само един баща би знаел, че копнеем. Бог не е егоист или материалист. Ние използваме хора, за да получим неща. Той използва нещата, за да благослови хората.

Семейството ми и аз работим като мисионери от 1972г. и ние ежедневно уповаваме на Бога да снабди нашите нужди. Можем да засвидетелстваме, че когато Бог задоволява нуждите ни, Той надминава очакванията ни за основните потребности като храна, облекло и жилище. Ние служим на един наистина щедър Бог. Псалмистът казва: „Уповай на Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се, тъй също в Господа, и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него, и Той ще извърши очакването ти.“ (Псалм 37:3-5)

следваща глава 4. РОДИТЕЛСКА НЕЖНОСТ