1. РОДИТЕЛСКИ АВТОРИТЕТ

Случвало ли ви се е да спрете пред къщата на ваши приятели и да бъдете посрещнати от тяхното куче? То или се опитва да ви избегне, изпълнено със страх, или пък ще се хвърли върху вас в неочаквана изява на чувства, било като ви оближе с език, приятелски размахващо опашка, или пък вдигащо мръсните си лапи. Наплашеното куче, което не можете да подбудите да ви се довери, явно е било малтретирано, докато избликът на радост от страна на другото е явно доказателство, че то произхожда от любящ дом.

Подобно нещо става и когато Бог се приближава към човека. Нашите минали опитности диктуват начина, по който ние ще отвърнем на Бога, когато Той протегне ръката си към нас. Плачещият пророк, на име Осия, чува гласа на Бога, който казва: „Когато Израел беше младенец, тогава го възлюбих и от Египет повиках Сина Си. Колкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях, жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли. При това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му; но не познаваха че Аз ги лекувах. Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, и бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях.“ (Осия 11:1-4) Божият характер не е зъл и отмъстителен, но напротив, Той е неизказано нежен и дълготърпелив.

Неотдавна аз нахлух в кабинета си спешно, търсейки определена информация от моите папки. Докато набързо се ровех в книжата, петгодишният ми син упорито надуваше своята писклива свирка. Аз няколко пъти му казвах да престане. За кратко време настъпваше период на тишина, последван обаче от оглушително свирване в ушите ми, придружено от ситни капчици слюнка. Аз се протегнах, плеснах го с опакото на ръката си и му изкрещях ядосано в гнева си. Внезапно почувствах как Духът бе наскърбен. Аз си спомних библейския принцип, че Бог е бавен да се гневи и обича да показва милост. Тогава прегърнах сина си и го помолих да ми прости. Правилно беше, че аз се бях опитал да коригирам неговото непослушание, но нашите деца трябва винаги да знаят, че когато ги наказваме, ние вършим това, защото ги обичаме, а не защото изливаме нашето минутно разочарование. В един такъв момент нашият небесен Баща бива клеветен и зле представен в света чрез човешката жестокост и егоизъм. Това става не само в дома, но и във всичките форми на човешко управление. Неговият закон на любов бива пренебрегнат и нашите закоравели сърца продължават да нанасят несправедливост върху тези, които са по-малки и по-слаби от нас.

Какво изпитва Бог в подобен момент? Вратата на стаята с трясък се отваря. Малкото момче бива измъкнато посред нощ от леглото на пияния и ядосан баща: „Пръските са още на стената…Ще те науча аз момче!“

Ужасеното дете бива безмилостно бито от тъмната заплашителна фигура на един мъж, когото той нарича „татко“.

Петнадесетгодишна проститутка механически продава всяка нощ на холивудския булевард тялото си, пропадайки все по-дълбоко. Не я е грижа какво ще стане с нея. От нощта, когато е била закачена от баща си, тя чувства себе си нечистоплътна. Цяло едно наранено поколение се препъва през младежките си години и предава същите душевни наранявания на своите деца. И този процес продължава поколение след поколение. Има ли някой там, който да ни утеши? Кой ще даде бащинска обич на човешките чада? Чии ръце са така любящи и широко отворени, за да приемат самотните в света деца? Кой би плакал над нашите болки? Кой би ни утешил в нашата самота? ЕДИНСТВЕНО БОГ – СЪРЦЕСЪКРУШЕНИЯТ БАЩА, Този, когото тези малки незначителни същества отхвърлят, а Той така копнее да ги изцели. Нашият проблем е, че ние като онова уплашено куче се свиваме от ТОЗИ, за когото смятаме, че и Той ще бъде подобен на онези, чийто авторитет вече сме изпитали в живота си. Но Той не прилича на тях, Той е изявата на съвършената любов. Бог е Този, който дава заповед на родителите в Ефесяни 6:4 “ И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в дисциплина и наставление Господне.“

следваща глава 2. РОДИТЕЛСКА ВЯРНОСТ