Съдържание Цялата книга на една страница

Чудеса в Австралия и Нова Зенландия

През пролетта на 1922 г. Уигълсуърд посети за първи път Австралия. Представяме ви част от писмото до английския вестник “Конориденс” на госпожица Андрю от гр. Виктория:

“Нашият мил брат имаше в Мелбърн през последния четвъртък едно чудесно събрание. При все, че даде ясно да се разбере как за него е по-добре да види един грешник да се кае и да бъде спасен, отколкото 10000 да бъдат изцерени, той покани тия, които имат болки да излязат напред и да се моли за тях. След като евангелистът се молил за едно 6-годишно момиченце, то било изцерено. Майката викала: “Вижте детето, което преди това не можеше да ходи!”

Изцерен е бил един мъж, който в следствие на ревматизъм и подагра в продължение на 4 години е бил неподвижен. След като победоносно е донесъл на подиума патериците, същият дал мощно свидетелство за силата, която е дошла в тялото му. Той скачал и славел Бога. Още от първата вечер станаха чудесни изцерения. Снощи е била доведена една жена, която от шест и половина години не е могла да се движи. Слава на Бога, тя напуснала количката си и вървяла. Нейният мъж бутал празната количка, докато тя вървяла към дома.

Станаха и много покаяния. На едно събрание излязоха 40 души и приеха Христа като Спасител. Огънят на благословението се лееше. Бог действуваше. Някой може да зададе разумния въпрос: “Доказани ли са тези изцерения?” Пред нас лежат куп свидетелства, които са били писани 15 месеца след посещението на Уигълсуърд. Между тях има 18 свидетелства, касаещи особени изцерения, чрез това негово първо пътуване до Австралия.

Ние притежаваме екземпляр от в-к “Аустралия Евангел” от 1 февруари 1927, в който се съдържат 15 свидетелства, станали 5 години преди това. Притежаваме и екземпляр от вестник, в който една жена свидетелства, че е била възкресена от клинична смърт. Това свидетелство е забележително и бихме желали точно тази жена да разкаже историята си, а именно г-жа В. Е. Бриктил от Виктория: “Приех Исуса Христа за мой личен Спасител и бях новородена на 17 години, след един живот, изпълнен с грях. Това беше една чудесна утрин, в която аз се пробудих със съзнанието, че съм доведена от смъртта към живот, изведена от силата на греха, на сатана, към чудната свобода на чадо Божие. За жалост обаче след 16-месечно служение на Господа, преживях нещастен случай, при който получих сериозни увреждания. Над мен се съветваха четирима лекари и заключиха, че без операция няма да мине. За жалост операцията нямаше необходимият ефект, тя бе началото на моите 14-годишни страдания, които прекарах на легло. По-късно се установи, че туберкулозата по най-ужасен начин е заробила цялата ми същност. Тази страшна болест обхвана тялото ми, причиняваше ми безсъние ден и нощ. Успокоявах се само, когато вземах опиати, често обаче и те нямаха никакво действие. Имаше симптоми и за други нарушения. Вътрешните ми органи бяха разядени, последица от това беше безапетитието ми. Не можех да приемам храна, повръщах и малкото, което приемах. Даже понякога беше невъзможна да поема напитки. Лекуваха ме водещи специалисти, но без особен успех. Често заключваха, че краят ми е дошъл и, че не може да се направи нищо. Смъртоносното заболяване се беше разпространило и върху бъбреците ми. Външните белези на заболяването се виждаха върху лявото ми рамо, върху бедрото и хълбока. Тези части бяха толкова засегнати, че картината беше отблъскваща. От мен бе останал само скелетът, тежах 42 кг.

След като лекарите ми обясниха, че ще живея 6 седмици, ми се струваше, че смъртта ще бъде край на страданията ми. И когато в началото на февруари 1922 г. чух, че един евангелист от Англия ще проповядва в Мелбърн и че чрез неговото служение болните се изцерявали, тогава в душата ми просветна искрица надежда. Този евангелист беше Смит Уигълсуърд. Когато ми беше казано всичко това, започнах да чувствам силата на вярата в Господа. Аз изказах желанието този евангелист да дойде у дома ми и да се моли за мен. Щом чух обаче, че е прекалено зает и че не може да дойде у дома, се почувствах обезкуражена, но слава на Бога, вярата ми беше умножена. Попитах родителите си дали не мога да бъда заведена на това събрание. След много молби получих разрешението им. На 16 февруари бях заведена на неделно събрание. Когато бях там, усетих Божието присъствие и вярата ми беше укрепена. Това беше едно свято време. В края на службата евангелистът се обърна към мен и ми каза: “Сестро, вярвам, че Бог ще те изцери. Не се страхувай, вярвай!” Тогава завършиха всички мои болки, моята слабост изчезна, болестите свършиха. Алелуя! Душата ми беше свободна. Станах и хвалих Господа! След като бях посетена от Господа, бързах за в къщи, за да споделя случилото се с мен. Свидетелството виждаха всички, аз можех да вървя без ничия помощ. Идвайки у дома, почувствах глад, хранех се с лакомство, което не мога да опиша. Домашните ми гледаха със загриженост как утолявам глада си, те се страхуваха от възвръщането на предишните симптоми на заболяването ми. След храната, която поех, ми бяха отстранени всички превръзки. Установено бе, че Господ изцери не само слабите ми нозе, но язвите, които покриваха тялото ми, бяха покрити с бяла детска кожа. Сетивата ми бяха възобновени. Тази нощ аз спах за първи път спокойно, а това беше моят първи истински сън от началото на заболяването.

От тогава до сега са изминали 5 години и Божията ръка ме докосва и понастоящем. Той ме пази и изпълва с Духа Си! Бог ми намери работа на Неговото лозе и чрез Неговата милост успях да спечеля много души за Господа. Съпругът, който ми даде Господ преди 3 години, е също Божий работник. Желанието ми е, чрез свидетелството на живата сила на Господ, да помогна на някои отчаяни души да повярват в Него. Всичко е възможно за този, който вярва! Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки!” (Марко 11:23 и Евреи 13:8).

По същото време получихме и едно писмо от правителствен Божий служител – Вухман, който описва посещението на евангелиста Уигълсуърд по следния начин: “Три седмици наред ние преживявахме триумфална победа на събранията, а мнозина бяха изцерени. Имаме и свидетелства на такива, които са почувствали изцерението си по-късно.

След като Уигълсуърд беше благословение за много части на Австралия, той отиде в Нова Зеландия. Получихме следното писмо от председателя на Новозеландската Евангелска мисия във Вилингтон Пинингтон: “На 22 юни 1922 Смит Уигълсуърд дойде във Вилингтон като непознат човек. Не беше посрещнат с фанфари и нито един вестник не спомена за пристигането му. Първото му събрание беше посетено от 1000 души, всяко следващо се увеличаваше с 500-600. Нарастването броя на хората беше пречка за настаняването в зали със стоящи места. В големите градове, където имаше зали с 3000 места, те бяха препълнени. Хората стопяха пред вратите и не желаеха да пропуснат възможността да чуят великото свидетелство за Исуса Христа. Никога преди това не съм преживявал при призоваване да се последва Христа, хората да се решават за това така мигновено, а съм виждал събранията на Торей Чапалан и др. Понякога числото на новоповярвалите беше 400-500 души. По време на събранията във Ви-лингтон бяха под 2000, но цели семейства влязоха в царството Божие. Някои статии във вестниците не бяха приятелски настроени. Пред нас стои една статия: “Вярвате ли в изцерението чрез вяра?” Тя започва така: “Естествено е да не вярвате. С други думи: не вярвайте в това, което не сте видели, а може би вече сте видели нещо подобно и сте изпаднали в неудобно положение, както аз бях в такова. Ако не сте попаднали в такова положение, то сигурно сте по-вярвали в Господа. Във Вилингтон се покая една голяма част, някои излизаха напред, други поради страх от присмех си останаха по местата, за да се молят. Дали вярвате или не, изцерението чрез вяра е факт и то е предмет на силен интерес. Наблюдавайте хилядите, които тичат към залите, където Смит Угълсуърд проповядва. Доказаният интерес ни дава кураж да наблюдаваме всичко това. Пред мен стоят редица клетвени декларации на хора, изцерени по време на събранията на Смит Уигълсуърд. Тези клетвени декларации са факт, те ми бяха предадени от един швейцарец, който е страдал от хронична подагра и обездвижване на двата крака и който можел да се движи само с патерици. След като бил помазан от евангелиста, той му предал патериците и си отишъл здрав у дома. Освен това, той признава, че от 14 години имал на врата си оток, голям колкото яйце. Често разговарял с лекари да отстранят тумора. На утринта след неговото изцерение установили, че отока е изчезнал. Едно от свидетелствата е на 20-годишно момиче, което от дете страдало от двойно изкривяване на гръбнака. То не могло да стои на земята, нито да повдигне двете си ръце. Освен това единият й крак бил със 7 см по-къс. Тя успяла да убеди родителите си да я заведат в залата. Там евангелистът положил ръце върху главата и гръбнака й. “Аз бях изцяло изцерена. Гръбнакът ми се изправи след няколко дни, болният ми крак се изравни с другия. Ходилата ми бяха възобновени. Имах такова желание да посетя неделната служба. След изцерението ми изминах целия път пеша, тъй като влак не пътуваше, при това не почувствах никакви симптоми на заболяването.” Предавайки ни 5-те клетвени декларации, репортерът каза: “Съществуват още клетвени декларации от подобен характер, но не можех да ги публикувам поради липса на място.” И сега какво мислите за изцелението чрез вяра? Вярвате ли в него или още сте в редиците на съмняващите се?”

През 1927 Уигълсуърд е бил отново в Австралия и Нова Зенландия. Този път бил придружаван от дъщеря си Алис и зет си Джеймс Залтер. В много градове той прави плодоносна евангелизация. Словото му е било подкрепено с множество знамения. Две свидетелства говорят за това, те са се появили в “Аустралия Евангел” на 1 април 1927 г. Госпожица Тод от Нарембург свидетелства: “По време на работа в Сидни, където работя като санитарка, претърпях тежка катастрофа. В следствие на това ми беше строшена капачката на коляното. Използвах най-добре подготвените лекари в Сидни и Орандж, но не успях да намеря лек. За кратко време можех да стана от леглото, обаче трябваше да се върна отново там. Така изминаха 18 месеца. Това беше тежко, мъчително време – след 14 месеца имах нещастието да скъсам мускулни влакна на другия крак. Така останах неподвижна на легло за 6 седмици. Болките ставаха понякога непоносими. В действителност бях инвалид и нямаше изгледи да се върна към професията си. Останалите части на тялото ми бяха здрави и ми беше трудно да гледам към бъдещето, като виждах зависимостта си, поради болните си крака. Откакто бях включена в листа на инвалидите живеех, сред хора, които вярваха в Божественото изцерение. Те желаеха да ме убедят в тази Божествена истина. Аз обаче бях сляпа за нея. В действителност Библията разказва за чудни неща, които са се случили в миналото. За мен обаче, това минало не съществуваше. Сега понастоящем нещата стояха някак си по-друго. Мнозина говореха за Смит Уигълсуърд, аз обаче не се интересувах от него. След като евангелистът започна мисията си, която щеше да трае само 5 дни, брат ми говори с мен и ме убеди в истинността на Божественото изцерение. Тъй като до този момент аз бях против, взех Библията си и подобно на изгубения син, заставайки накрая на силите си, аз можах да кажа: “Ще стана и ще отида при моя Отец!” Така, вярваща от много години, сега трябваше да се събудя и то преди да чуя гласа на Бога и преди да бъда помазана. Докато четях Библията, очите ми останаха върху следния текст: “Едно зная – бях сляп и сега виждам.” (Йоан 9:25) Този стих не излезе от главата ми през целия петък и събота, заедно с думите на Бога: “Аз съм Господ и не се променям.”

Тези слова заседнаха здраво в сърцето ми. Още същата вечер аз реших да отида на службата, за да се молят за мен. На единия си крак имах апарат от стомана и кожа, който затваряше капачката на коляното ми и ми причиняваше огромни болки. Другият беше цял в превръзки. С патерици отидох до една кола, тя ме заведе на събранието и въпреки, че имах страшни болки, вярвах, че ще бъда изцерена. След проповедта се реших да пристъпя заедно с тези, за които мисионерът щеше да се моли. Когато евангелистът положи ръце върху мен, почувствах как нещо, наподобяващо водна струя премина под местата, където болката беше голяма. Тръгвайки за дома в никакъв случай не се чувствах по-добре, освен това трябваше да се боря с моите разочарования. По целия път към дома плаках и изливах сърцето си пред Бога, като казвах: “Вярвам, Господи, помогни на моето неверие.” Помогнаха ми да сляза от колата. Направила няколко крачки почувствах, че мога да се движа. И когато достигнах прага, разбрах, че мога да се движа сама. При достигане на прага бях обляна от светъл лъч, уплаших се и извиках: “Слава на Тебе, Господи, аз съм изцерена!” Аз действително бях изцерена, можех да вървя както преди катастрофата. Като видях патериците, казах: “Дайте ги на приятеля, който някога ми услужи с тях. Те не са ми необходими. Алелуя!”

На другата сутрин освободих апарата от крака си и от тогава не се нуждая от него, тъй като съм изцяло изцерена. Два дни по-късно бях кръстена със Святия Дух, съобразно Деяния 2:4. Библията означаваше за мен нещо повече от преди. Сега виждах моя Спасител, виждах Го като кръщаващ ме със Святия Дух, като Този, който скоро ще дойде за Своята невяста.”

Другото свидетелство е от М. Легас Попл от Оранж: “Господ ме води по правия път.” (Битие 24:27). Мисля, че това е най-доброто обяснение за чудното Божие благословение, което можах да преживея преди пет седмици. Желаех да умра! Бедното ми сърце беше болно и при най-малките движения можеше да спре. Шестнадесет седмици лежах на легло. Не чувствах нито глад, нито жажда. Само от време на време опитвах една лека супа, която ми носеха и с която засищах глада и жаждата. Исках да умра и да се освободя от тези земни болки.

След като ми разказаха за брат Смит Уигълсуърд, попитах дали ще се моли за мен, но вътре в себе си казах “не”. Толкова приятели от всякъде се бяха молили за мен, че не смятах за необходимо да занимавам други хора – всичките ми мисли бяха заети с небесни неща. Аз не знаех какво великолепно благословение е приготвил за мен моят Спасител – тук на земята – преди да стигна пред небесните двери. От два месеца очаквахме брат Уигълсуърд. Непрекъснато променяха датата на пристигането. Бяхме решили да нямаме нищо общо с мисията на евангелиста, но както се казва в Словото: “Вашите мисли не са като Моите, вашите пътища не са като Моите.” След като обаче събранията бяха организирани, аз и моята приятелка започнахме да изследваме в Библията дали всичко, което става наоколо е съобразно Словото – много от нещата обаче се потвърдиха. Независимо от мнението си, тя беше ръководена от истината за Бога: “Аз съм Господ и не се променям!” – каза тя, влизайки в стаята – “Реших да отида на събранието и да оставя да положат ръце върху мен.”

През оная вечер я видях с каква мъка достигна до автомобила с помощта на патерици. В себе си почувствах, че тя ще бъде изцерена. Когато вечерта се върна, скачаше по стълбите към моята стая. Подобно на мъжа в Деяния на апостолите скачаше и славеше Господа, като викаше: “Сестро, аз съм изцерена! Тя действително беше изцерена. Това е чудо. Алелуя!

Цяла вечер аз се молих и търсех Господа. В мен дойде мисълта как да се срещна с Господа, Когото обичам от цяло сърце. На следващата сутрин беше последният ден на службите. Аз обаче чаках някой да дойде в стаята ми и да ми каже, че брат Уигълсуърд желае да се могли за мен след сутрешното събрание. Никой обаче не дойде. Отчаянието се надигна в сърцето ми. Пет пъти предложих тази моя молитва пред Бога: “Брат Уигълсуърд да дойде у дома и да се моли за мен.” Чакането ми се стори страшно. Най-после моята приятелка дойде и със сияещо лице каза: “Той пристигна!” Погледнах към него. Сякаш Самият Исус влезе в стаята. Евангелистът каза на дъщеря си да положи ръце върху коляното ми, той положи ръка върху главата ми и се помоли като заплаши смъртта, след което попита: “Готова ли си да се изправиш?” Казах “да”. Изправих се без да си давам сметка, че няколко минути преди това аз дори не се осмелявах да мръдна. Обсеби ме една мисъл: да се облека и да поздравя моите братя и сестри, с които изучавах Библията. Бях почти готова, когато вратата се отвори и мнозина от тях нахълтаха през нея. Когато ме видяха права и облечена, някои от тях започнаха да плачат от радост, други величаеха Господа, а някои ме прегръщаха. Поисках да ям. Всичко ми беше толкова вкусно. Почувствах се ново създание, изпълнено със Святото присъствие на Бога, събудено от сянката на смъртта, приведено към живот, за да Му служа. На следващия ден след моето изцерение бях кръстена със Святия Дух, съобразно Деяния 2:4. И тъй, Господ ме ръководи всекидневно и всеки час, изпълва ме с неописуема радост и великолепие.