Съдържание Цялата книга на една страница

Тайната за неговата духовна сила

Някои могат да запитат – имал ли е Уигълсуърд някаква духовна тайна? От къде идва неговата сила? В неговия духовен живот имаше два основни фактора: той разчиташе на Божия Дух, а също и на Божиите обещания. Това са фундаментите за неговата духовна смелост, за неговото постоянство и решителност по време на действие. По един чудесен начин той беше човек на Словото, едновременно с това беше и човек на Духа, което той обясняваше така:

“Библиотеките правят така, че да ви болят главите, Бог създава нови, широки сърца. Ние трябва да притежаваме широки сърца, изпълнени със сладкия дъх на любовта Божия, оповестяваща живота и силата на Господа. Вярата идва от проповедта, а проповедта от Словото Божие, а не от четене на тълкования. Вярата е основата в Словото на Бога. Святият Дух, който дава Словото е Духът на Истината. И когато приемем засятото Слово със старание, то непременно ще роди вяра в сърцата ни, вяра за пролятата кръв на Исуса, вяра в Този, който понесе нашите немощи и който днес носи живота на Словото Божие – живо и мощно. В Неговата съкровищница ще намерим вечен живот. И ако се осмеляваш да вярваш в Този Княз на Живота, ще имаш всичко, от което се нуждаеш. Не съм чел друга книга освен Библията.”

Един критик, който чу това, написа: “Как е възможно да казва, че не е чел друга книга освен Библията, та самият той е издал книга, а именно: “Непрекъснато растящата вяра”, публикувана чрез вестник “Пентакостъл Евангел”.

На този добър човек изпратихме следния отговор: “Смит Уигълсуърд няма никаква вина, че тази книга се е появила на бял свят. Тя е възникнала по следния начин: през 1923 г. той дойде в Спрингфилд, САЩ, където проповядваше в новосъздадено училище сутрин на учениците, а вечер на всички останали. Тези проповеди записахме и изпратихме на гореспоменатия източник, след което те се появиха под формата на книга. Смит Уигълсуърд обаче не ги е чел дори. Ние сме уверени, че Господ чрез тази книга донесе благословение, спасение и изцерение на много души. Езекиил също прие Словото Божие: “Отвори устата си и яж това, което ти давам.” Уигълсуърд разказва: “И ето видях ръката на Бога, простряна към мен и в нея беше една книжна ролка и Той ми каза: “Сине човешки, яж това, което виждаш, изяж тази ролка хартия и отиди и говори.” Пророкът продължава: “Напълни стомаха си и тялото си с ролката, която ти давам.” Уигълсуърд яде от тази ролка и то без прекъсване и тъй той отиде и говори с пълна сила и вяра, които получи от Бога.

Зет му, който често пътуваше с него, казваше: “Той беше главно човек на Библията. Не се чувстваше цялостно, комплектно облечен, ако в джоба му липсваше Библията. Той не само я държеше в себе си, но и я използваше. Докато някои хора, които пътуваха с влак, вземаха в себе си вестници, той четеше Библията. Когато беше на борда на кораб, или край езеро, или в любимия си парк в близост до дома, той носеше Новия Завет. Никога не напускаше масата без да прочете нещо от Библията – тя беше като десерт след всяко хранене. Неговият непрекъснат съвет към младежите беше: “Пълнете главите и сърцата си със Словото. Учете части от Библията наизуст заедно с мястото и стиха от където са, така че да можете да ги използвайте в проповедта или по време на събрания по улиците. Ако правите това, вие сеете семето, което ще израсте чрез Святия Дух. Той може да върне в съзнанието ти това, което си научил някога. Ти трябва да си изпълнен със Словото така, че да се превърнеш в жива част от Евангелието, което да може да се чете от всички хора. Вярващите са силни само, когато Словото Божие остане в тях. То е Дух и Живот за тия, които Го приемат с вяра. То оживява всички, които признават Неговата сила. Опознай Библията си! Живей с Нея! Вярвай й и я следвай! Съхранявай Словото в сърцето си! То ще стопли душата ти, тялото ти, ще оживотвори твоя разум и ще те просвети. Словото Божие е съвършено, решително, без грешка, надеждно и неостаряващо. Отношението ни към Него трябва да е с послушание, а не свързано с принуда.

Щом Библията ти представя нещо, тогава то е така, както е представено. Необходимо е да го приемем и да действаме. Бездействието във вярата е крадец, отнемащ благословенията.

Растежът идва чрез действие и чрез приложение на това, което имаме и знаем. В този живот трябва да се отива от вяра във вяра. Той учеше непрекъснато, че Словото Божие трябва да се следва безусловно. Той винаги повтаряше: “Послушанието е по-добро от жертва. Послушанието за него е нормален плод на вяра. Понеже се осмеляваш да вярваш, действаш в послушание.” Всеки ден намираше време да чете Словото Божие, отиваше встрани от хората, за да бъде сам с Господа. Той имаше един приятел проповедник, който бе много смирен човек. Когато веднъж посети Англия, чрез него дойде една невероятна за времето си степен на Божието присъствие. Проповедта му беше обикновена, без украшения, той обаче създаде една съзнателна връзка с Бога. Много ревностни души потърсиха тайната, чрез която получава сила, но той не пожела да я открие. След като се молиха и Господ даде свобода, те отново го попитаха за тайната на неговия духовен живот. Той каза: “Преди години Божият Дух започна да говори с мен. Аз обаче бях много зает и не обръщах внимание на гласа му. Гласът обаче настояваше, тогава отивах в страни и слушах какво има да ми каже Господ. Това е тайната в моя живот. До ден днешен следвам гласа, сега оставям всичко и всички, за да бъда в Божието присъствие.” Уигълсуърд взе като пример този духовен брат и със Словото в ръка, той можеше да се включи към всяко множество и общество.

Един ден той пътувал в купе, където били една майка с болната си дъщеря. Той казал, че в чантата си има лекарство за всяка болка, дори и за безнадеждни случаи. До сега се прилага без отказ, но трябва да са изпълнени някои условия. Той толкова работи наприказвал за това, което имал в чантата, че те помолили накрая за една кутия от лекарството. Тогава отворил чантата, взел Библията и прочел мястото: “Аз, твоят Господ, съм твоят Лекар.”

Помолил ги да вярват в този лечител. След известно време и двете засвидетелствали, че са изцерени. Веднъж в град Кадиф, Южен Вилис се молил за една жена, която била изцерена напълно. Тя дошла на следващото събрание и засвидетелствала какво е направил Господ за нея. Освен това помолила Уигълсуърд да й даде няколко трактата. Отговорът бил, че най-добрите трактати относно изцерението, които познавал са в Матей, Марко, Лука и Йоана. Те са изпълнени със силата и действието на Исуса Христа. “Той е същият вчера, днес и до века. По-добро от това не можете да имате.” Веднъж се молил за един болен младеж. След молитвата младежът казал: “Брат, искам да зная едно от обещанията, върху които да се опирам.” Уигълсуърд сложил Библията върху пода и му казал: “Качи се върху Нея!” Той се качил и тогава Уигълсуърд му обяснил: “Сега ти стоиш върху куп обещания. Вярвай в тях!”

Той беше кръстен в Святия Дух през 1907 година. След този период започва нова ера в живота му. От този момент той сляпо разчита на Святия Дух и се стреми да отдаде всичко от съществуването си. За него дарът говорене на езици беше с невероятна стойност. Много пъти през деня сърцето му беше изпълнено с любов и молитва и то не с оплетения човешки език, а с езика на любовта, с който Бог милостиво го беше дарил. Той знаеше, че говоренето на езици е източник на духовно израстване. Той живееше съобразно Посланието на Юда, стих 20: “А вие, любезни, като назидавате себе си на вашата просветна вяра и се молите в Святия Дух…” На друго място се казва: “По всяко време се молете в Духа.”

Джеймс Залтер казва относно неговия начин на проповед: “Често с помощта на словата той изграждаше Божия олтар и приготвяше всичко за жертвата, а след това Бог изпращаше огъня и запалваше олтара. Той завършваше действието. Уигълсуърд изследваше Писанията и се молеше ден и нощ Господ да го запази като работник и да не се срамува при разпределението на Словото на Истината. Божият Дух, помазанието от небето, личността и силата на Святия Дух са тия, които го направиха силен в Господа. Той знаеше това и ревностно пазеше онова, което му беше поверено: “Аз съм нищо без Святия Дух.”

Другата тайна на неговата сила беше съчувствието. Той виждаше, че Христос е източникът на чудесата. Сълзи се стичаха от очите му, когато виждаше душите, унищожени от греха и телата, разядени от болестите. Той гореше чрез ревността си да разруши делата на дявола, той действаше неуморно в продължаване делата на Учителя – да изцерява всички, които са победени от дявола. Един човек, който го е познавал добре написа следното: “Когато пристигнеше пощата и дойдеше времето за отваряне на писмата, ние трябваше да оставим всичко и всеки трябваше да се моли заедно с него над кърпите и дрехите, които болните изпращаха. С тези предмети той се отнасяше сякаш самите хора присъстваха по време на молитвата. Разглеждаше всяка молба и хиляди благодарни люде засвидетелстваха по целия свят неговото свидетелство. Един ден беше донесено дълго писмо, в което се описваха сериозните страдания на една жена. Той познаваше доказателствата на Божественото изцерение и доказа всичко, в което вярваше. Прочете писмото на тази жена един два пъти и ми каза: “Какво мислиш относно това писмо?” Прочете го още веднъж и най-отдолу написа: “Ако вярвате в това писмо, тогава поставете в него една кърпичка, след което поставете същата върху тялото си и вие ще бъдете изцерена.” След това пусна писмото обратно. Не след дълго получи писмо от тази жена, в което се казваше, че е напълно здрава.

следваща глава Предизвикателят