Съдържание Цялата книга на една страница

Словото на познанието и вярата

“Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание чрез същия Дух” (І Коринтяни 12:8). Ние още не сме преминали по този път. Мисля, че сатана има много приемливи фрази, които днес са по-примамливи от вчера, но смятам също, че цялостното признаване на силата и великолепието на Бога на тази земя може да срази всяка примамка на сатана. В четвърта глава на Ефесяни се казва, че трябва да се стремим да поддържаме единството с Духа чрез съюза си с мира, защото това е едно тяло и един Дух, един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог и Отец за нас всички. Кръщението трябва да ни обедини в едно цяло. Павел ни казва в І Коринтяни 12 и 13 глава, че чрез Духа сме кръстени всички в едно тяло и сме проникнати от един Дух.

Божествен промисъл е, че говорим еднакво. Имаме цялостно откровение на Духа и виждаме еднакво. Павел попита коринтяните дали Христос е делим. Щом Святият Дух има пълен контрол, тогава Христос никога не се е делил, Неговото тяло не е делимо. Деленията и разделенията са продукт на телесния дух. Много е важно, че откриването на Словото на знанието заема постоянно централно място в нас. Откровението на Божиите тайни ни е дадено чрез Духа. Затова трябва да притежаваме свръхестественото Слово на знание, за да споделим с другите нещата, които ни открива Святия Дух. Той ни открива Христос в цялото Негово великолепие и ни Го показва от началото до края на Святото Писание.

Това е Святото Писание, което ни прави умни и щастливи, което ни открива висините на небесното царство и цялата Божествена воля. Има хиляди хора, които четат и изследват Словото Божие, но това за тях не е нещо обновяващо. Без Духа, Библията представлява набор от мъртви букви. Словото Божие никога не може да ни обнови и направи силни без Духа.

Словата, които говореше Христос, не бяха мъртви думи, а Дух и Живот. Божествена промисъл е, че Живото Слово, Словото на Истината, Словото на Бога, Свръхестественото Слово на знанието трябва да излиза от нас посредством Силата на Божия Дух. Святият Дух е Този, Който придвижва изказванията на нашите устни и откровенията на всички Божии промисли. Чедото Божие трябва да жадува за Словото и не трябва да знае и познава нищо друго, освен Словото – Исус. “Човек живее не само от хляба, а от всяка дума, която иде от устата на Бог.” Тъй като ние се изхранваме от Словото и размишляваме за посланието, което се съдържа в Него, Святият Дух може да оживи всичко, което чувстваме и чрез нас да предизвика Словото на знанието, което също ще ни изпълни със сила и живот така, както Духът Божий се спусна над светиите и им даде вдъхновеното Писание.

В началото Бог вдъхна живот на Писанието, а чрез същия Дух, Писанието сега трябва да излиза от нас жизнено и живо, мощно и по-остро от двуостър меч.

С даровете на Духа би трябвало да дойдат и плодовете на Духа. С мъдростта ние би трябвало да имаме любов, със знанието – радост, а третият дар – вярата винаги се съпровожда от мира. Вярата винаги е спокойна. Вярата се радва за много неща. Здравето иде чрез вяра, чрез милост и е Дар Божий. Ние биваме носени от силата Божия чрез вярата. Бог дава вяра и никой не може да я отнеме. Чрез нея имаме сила да навлизаме в най-трудните неща на Бога.

Има три нива на вярата: спасяваща вяра, което е Дар Божий, вяра в Исуса Христа и Дара на вярата. Спомнете си думите от 26-та глава в Деяния, които Господ Исус каза на Павел – че трябва да отиде при езичниците и “да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, от властта на сатана към Бога и да приемат прощение на греховете чрез вяра в Мене”. О, тази прекрасна вяра в Господ Исус!

Твоята вяра има край, има някаква крайна точка. Колко често стигах до тази точка, когато трябваше да кажа на Господа: “Употребих цялата вяра, която имам.” Тогава Той положи върху мен Своята Собствена вяра. Един от нашите работници ми каза по Коледа: “Никога портмонето ми не е било по-празно, отколкото е сега.” Аз отговорих: “Прославяй Бога! Точно сега си пред входа на Божиите богатства.” Едва щом сме в края на нашите богатства, можем да навлезем в богатствата на Бога. Едва когато вече нищо нямаме, можем да притежаваме всичко. Господ винаги ще те срещне, щом ходиш в пътя на вярата.

Веднъж бях в Ирландия, отидох до една къща и казах на жената, която дойде на вратата: “Тук ли е брат Валес?” Тя отговори: “О, той замина за Бангор, но Бог те изпрати при мен. Трябваш ми. Влез.” Каза ми, че мъжът й бил дякон в църквата в Пресбург. Тя самата приела кръщението докато била член на същата църква, но приела кръщението не като Божий Дар. Хората от църквата казали на мъжа й: “Това не може да продължи така. Не те искаме повече за дякон в нашата църква и жена ти не е повече желана при нас.” Мъжът се ядосал, бил огорчен и домът, който някога бил мирен, бил обзет от зъл дух. Най-накрая напуснал дома без да остави на жена си никакви пари. Жената ме попита какво трябва да направи. Отдадохме се на молитва и преди още да са минали пет минути, жената беше обхваната мощно от Святия Дух, казах й: “Седни ей там и нека те питам. Често ли си така в Духа?” Тя каза: “Да, че какво бих могла да направя без Святия Дух?” Аз й казах: “Положението е в твоите ръце. Словото на Бог е, че ти си в сила да излекуваш мъжа си! Повярвай на Божествените Слова. Сега най-напред трябва да се молим твоят мъж да се върне тази вечер.” Тя каза: “Зная, че той няма да направи това.” Аз й казах: “Ако двамата сме единни, това ще стане.” Тя каза: “Съгласна съм.” Аз й казах: “Когато се върне в къщи, покажи му всичката мислима любов, дай му разточително всичко. Ако не иска да чуе какво ще му кажеш, остави го да си легне. Положението е в твоите ръце. Падни на колене пред Бога и остави мъжа си на Господа. Навлез навътре във великолепието, както днес навлезе в него. И понеже Святият Дух се моли чрез тебе, ще видиш, че Бог може да изпълни всички желания на сърцето ти.” Месец по-късно видях тази сестра на една конференция. Тя ми разказа, че същата вечер мъжът й се върнал и си легнал, а тя се е молила до пълната победа, а после положила ръце върху него. В момента, когато сторила това, той започнал да вика за милост. Господ го спасил и кръстил със Святия Дух.

Силата на Бог излиза извън нашите мисли. Трудността е в това, че ние нямаме силата на Бог в цялото й откровение, поради ограничените си мисли, но ако отидем по-нататък и дадем място на Бога, тогава няма граници за това, което нашият Безграничен Бог може да направи в отговор на безграничната ни вяра. Вие никога няма да получите нещо, ако не сте в непрекъснат бяг за цялата сила на Бог.

Веднъж, когато в 11 часа се върнах от събрание вкъщи, видях, че жена ми я няма. Попитах къде е. Казаха ми, че отишла при Митчелови. През деня видях Митчел, а знаех, че той е вече в края на живота си. Знаех, че ако Господ не предприеме нещо, Митчел едва ли щеше да доживее до нощта. Мнозина са тези, които се отдават на болестта, а не се отдават на Господ Исус Христос. Бяха ме закарали при една жена, която бе на умиране. Попитах я какво чувство има, а тя ми отговори: “Имам вяра, аз вярвам.” Казах й: “Вие знаете, че нямате вяра; знаете, че умирате. Това, което чувствате не е вяра, а само празни думи.” Има разлика между празните думи и вярата. Видях, че тя беше в ръцете на дявола. Никаква възможност нямаше да остане жива, ако дяволът не бъде прогонен от къщата. Мразя дявола! Извиках силно: “Излез, дяволе! Излез ти, дяволе на смъртта! Заповядвам ти в името на Исус да излезеш!”

Само след минута жената се изправи победоносно на крака. Да се върна пак на случая с брат Митчел. Бързах нагоре към неговата къща. Когато я приближих, чух ужасяващи крясъци и писъци. Вече знаех, че нещо се е случило. Когато на стълбището срещнах госпожа Митчел и попитах какво се е случило, тя отговори: “Мъртъв е. Той умря.” Минах покрай нея, без да кажа нищо, влязох в стаята и веднага видях, че Митчел е наистина мъртъв. Не можах да разбера защо, но веднага започнах да се моля. Жена ми все се страхуваше, че бих могъл да прекаля и да отида далеч. Тя ме хвана и каза: “Нищо не прави. Не виждаш ли, че е мъртъв?” Но аз продължих да се моля. Отидох толкова далеч, че с вярата си трогнах Бог. Вярата ми в Господ Исус ме грабна изцяло, завладя сърцето ми и аз виках: “Той живее! Той живее!” И наистина Той живее и до днес. Има разлика между нашето вярване и вярата на Господ Исус.

Необходима е вярата на Господа Исуса. Вашата вяра може да стигне до мястото на съмнението. Вярата на Христос никога не се люшка. Ако имаш вярата на Христос, всичко е в ред. Ако имаш такава вяра, че да не виждаш нещата каквито изглеждат, ще се увериш как нещата в природата отстъпват място на Духа и как преходното отстъпва място на вечното.

Преди доста години бях на събрание в един лагер в Калифорния, където се случиха велики дела. Дойде един мъж, който беше напълно глух. Молих се за него и знаех, че Бог ще го излекува. После настъпи пробата. Той все искаше да седи на стол до трибуната, да бъде близо до мен, наостряше уши и искаше да улови всичко, което казвам. Дяволът говореше: “Не е излекуван.” Аз обяснявах: “Излекуван е.” Така продължи три седмици. После дойде откровението и той можеше да чува от приблизително 55 метра. Когато се отпушваха ушите му, това беше за него такова преживяване, че искаше да прекъсва събранието и да казва на всеки поотделно, как чува. Той чува прекрасно и до днес. Ако бъдем устойчиви във вярата си, ще видим в цялостното откровение това, което вярваме. Хората ми казват: “Имаш ли дара на вярата?” Обяснявам: “Това е важна дарба, но за нас е още по-важно всяка минута да се приближаваме по-близо до Бога. Когато днес гледам Словото Божие, намирам, че Неговото въздействие върху мен сега е по-голямо от вчера. Това е най-възвишената, най-радостната истина, която Бог уголемява! Няма нищо мъртво, сухо или безплодно в този живот на Духа; Бог ни въздига все по-нагоре и понеже ние все повече сме въвлечени от този Дух, нашата вяра ще се превърне в потребност. Така се изявява дарбата на вярата. Ти виждаш цел и знаеш, че твоята собствена вяра не е нищо в този случай.

Неотдавна бях в Сан Франциско. Седях в трамвая и видях, че на улицата някакъв младеж се превиваше от болка. Казах: “Остави ме да сляза!” Забързах натам, където беше момчето. Превиваше се поради спазми в стомаха. В името на Исуса положих ръце върху стомаха му. Момчето подскочи и ме погледна учудено. То беше изцяло освободено от болките.

Дарбата на вярата беше тази, която се осмели да действа. Когато сме в Духа, Духът Божий предизвиква тази Дарба да действа навсякъде и по всяко време. Когато Духът Божий действа посредством тази дарба в някой човек, тогава Той му дава знание какво иска да направи Бог. Когато човекът с изсъхналата ръка беше в синагогата, Исус накара всички хора да видят какво ще стане. Дарбата на вярата винаги знае резултата. Той каза на човека: “Простри си ръката!” Неговото Слово имаше съзидателна сила, Той не живееше в пътя на спекулациите. Той говореше и тогава стана нещо. В началото Той рече и светът се създаде.

Когато Бог говори днес, тези неща трябва да стават. Той е Син Божий и дойде да ни възвърне синовната обич. Той беше първият плод на възкресението и ни призовава да бъдем първи плодове, същият първи плод, както Той Самият. Това е много важно. Ти не можеш да имаш Дарове само, защото ги пожелаваш по чисто човешки начин. Святият Дух ги разпределя така, както Самият Той иска. Бог не може да довери на всеки Дарби.

Веднъж бях на събрание, в което присъстваха голям брой лекари, известни хора и много свещеници. Това беше конференция и силата на Бога беше паднала върху събранието. Едно плахо малко момиче, което чакаше на масата, откри своята душа на Господа, беше изпълнено от Святия Дух и започна да говори с езика си. Всички тези големи мъже проточиха вратове, погледнаха насреща да видят какво стана и питаха: “Кое е това момиче?” После научиха, че това е слугинята. Никой не я възприе като слугиня. Тези неща са присъдени да бъдат извършвани от умни и надарени хора, а малките и плахите деца са тези, които ги приемат!

Не можем да притежаваме вяра, ако постоянно чакаме да бъдем оценявани. Човек, който върви с Бога, не чака да бъде оценяван от човеците. Бог цени човека, чийто дух е съкрушен. Какво мога да направя и да постигна? Толкова много хора желаят да постигнат големи неща и да бъде забелязано. Но всъщност само този, който не иска да бъде забелязан, а да остане скрит може да бъде използван от Бога. Моят Господ Исус никога не казва, че може да направи нещо, Той направо го прави. Когато траурното шествие в град Наин тръгна и синът на вдовицата лежеше в носилката, Той каза: “Стани!” и върна на вдовицата сина й. Той съчувстваше. Ти и аз никога не бихме направили нещо, ако то не е предизвикано от състраданието. Никога няма да можем да отстраним раковото образувание, ако не сме дълбоко напоени от силата на Святия Дух и да предизвикаме чрез себе си състраданието на Христос. Това го усещам във всичко, което моят Господ върши.

Той казваше, че не върши нищо, а някой друг в Него извършва делата. Какво свещено подчинение! Той е само инструмент за прослава на Бога. Стигнахме ли до това ниво, че да се осмелим да протегнем ръка към дарбата? От 13-та глава на І Коринтяни се вижда, че когато човек има вяра, с която могат да се преместват планини, а не притежава любов, нищо не го ползва. Ако моята любов в Бога е такава, че отдавам постоянна слава на Бога, само тогава могат да ми се открият Дарбите. Бог иска да бъде открит и иска да открие Славата Си пред угнетените души, защото страхливото сърце не може да има дарба на Духа.

Има две необходими неща: първо любов и второ вяра, която ще предизвика Бог да изпълни Словото Си. Когато бях кръстен, преживях прекрасно време и говорих в Духа, но после не говорих езици. Един ден, когато помагах на някого, Господ ми върна отново говоренето в Духа. В един друг ден си вървях нагоре по улицата и дълго време говорих на чужди езици. Няколко градинари си работеха. Повдигнаха глави, за да видят какво става. Аз рекох: “Господи, Ти казваше, че ако някой говори езици, той трябва да се моли за тълкуването. Моля Те за тълкуванието. Ще остана тук, на това място на улицата, докато получа от Теб тълкуванието.” От него час нататък Господ винаги ми дава тълкувания.

Веднъж бях в един английски град. Там се свързах със стар свещеник от епископалната църква. Той ме покани в библиотеката. Не съм чувал нищо по-сладко от молитвените слова, които старият човек произнасяше, когато падна да се моли на колене. Той започна така: “Господи, направи ме свят! Освети ме, Господи!” Извиках: “Събудете се! Събудете се сега! Станете и седнете в креслото си!” Той седна и ме гледаше. Казах му: “Аз смятах, че сте вече осветен.” Той отвърна с “да”. “Защо молите Бога за нещо, което вече е направил?” Той започна да се смее и да говори на чужди езици. Нека да се преселим в царството на вярата!