Съдържание Цялата книга на една страница

Правда

В Послание към Евреите 1:9 четем: “и възлюбил си правда и намразил си беззаконие”.

Твоят Бог те е помазал с радост повече от твоите събратя. Бог желае да обичаме правдата и да мразим беззаконието. Само тогава Духът на Бога ще живее в нас.

Чрез Христа Исуса ние имаме убежище, в което никакво проклятие не е в състояние да ни докосне и небето е винаги отворено за нас. Бог е сътворил за нас градина с Божествен живот, в която ние имаме неограничени възможности, неизчерпаеми източници на сила и победа над силите на дявола. Вярвам, че когато величаем само Бог, тогава нищо не е в състояние да спре ходът ни напред.

Апостол Петър започва второто си послание с думите: “Симон Петър, слуга Исус Христов на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква скъпоценна вяра”. Установяваме, че чрез вярата имаме великолепната връзка с възкръсналия Господ. Когато Исус беше на земята, Той каза: “Аз съм в Отца и Отец е в мен. И Отец, който живее в Мен върши чудеса”. Той се молеше на Отец не само за учениците Си, а и за онези, които щяха да повярват чрез Словото така, щото: “да бъдат едно, както Аз и Отец сме едно и светът да повярва, че Ти си Ме изпратил”.

О, какво чудно наследство има за нас, ако отворим очи за правда, сила, за Словата на Отца и Сина! А това е Божието намерение за нас. Проумеем ли това намерение, тогава ще проумеем, че Този, Който е в нас е по-силен от този в света.

Цялото Свято Писание е предназначено да доведе вярата ни в тази посока и да ни посочи, че силата и живота оповестяват същността на Бога.

По-нататък Петър пише за тия, които са приели тази великолепна вяра: “Благодат и мир да ви се умножат чрез познаването на Бога и Исуса, нашия Господ!” А всичко това ще стане, ако живеем чрез вяра. Авраам стана приятел на Бога благодарение на факта, че живееше чрез вяра. Той вярваше в Бога и това му се счете за правда.

“Може ли, Отче, това да стане с мен?” Разбира се! Защото всеки, който е станал свят чрез правда е благословен с вярата на Авраам. Благословенията, които е получил заради вярата си, са и за потомците му. Вярваме ли в Бога, тогава благословенията няма да престават.

Някои са особено обезкуражени, ако още същата нощ не получат това, за което се молят. Те твърдят, че вярват, но за жалост стоят в дълбоко неверие и в пълно безпокойство. Авраам вярваше в Бога. Сигурно е казал на Сара: “Та в нас няма живителна сила, но Господ ни обеща сила и аз вярвам в Него”. А този вид вяра е радост за нашия Небесен Баща.

Веднъж ръководех събрание. Там беше и една жена с огромен тумор, желаеща да бъде изцерена. След служението се молихме за нея. На следващото събрание тя засвидетелства, че е изцерена. Една година по-късно на същата конференция отново излезе напред и свидетелства, че е била изцерена. Туморът, обаче беше още по-голям, отколкото преди. Независимо от това, тя не се заблуждаваше и каза: “Бог ме изцери и изминалата година беше чудна за мен”.

Човек чувстваше, че тя беше благословена. Отишла си у дома и засвидетелствала още по-убедено, че е изцерена от Бога. На третата година отново дойде на конференцията, хората, обаче я гледаха състрадателно и си казваха: “Колко огромен е станал тумора”.

Тя обаче застана твърдо и засвидетелства: “Бог ме изцери, аз почувствах Неговата сила”. Някой отишъл до нея и казал: “Защо не се погледнеш в огледалото? Хората мислят, че не си с всичкия си, щом казваш, че си изцерена”. Тогава тя коленичила и се молила на Бога: “Не желаеш ли да покажеш на хората, че си ме изцерил?” Изпълнена с мир тя си легнала, а на сутринта от тумора нямало и следа.

Словото Божие е вечно и истинно. То е безотказно, истинската вяра не се оглежда в огледала, направени от стъкло. Тя има друго огледало – огледалото на съвършения закон на свободата. Който обаче погледне близо в съвършения закон на свободата и остане в него, вече не е слушател, който бързо забравя, а е щастлив изпълнител на делото. За  него няма тъмнина, той стои в съвършенството на Христа. Във вярата няма тъмнина. Успеха идва, когато на мястото на обществените ни обязаности поставим Божествените.

Чрез помазанието на Бог и на Исуса Христа в нас ще се умножава не само милостта, но и мирът. Ако познаваме Бога и Исуса Христа, тогава в нас ще се увеличи мирът и ще имаме огъня на 10000 Навухудоносоровци. Мир ще имаме и в рова на лъвовете, чрез този мир ще живеем в големите трудности и опасности.

От къде произлизаше разликата между Даниил и цар Дарий? Даниил познаваше Бога, а царят си правеше експерименти. Рано сутринта царят извика: “Данаиле, служителю на Живия Бог, можа ли твоят Бог да те опази от устата на лъвовете?” Даниил отговори: “Моят Бог изпрати ангела Си да затвори устата на лъвовете”. Делото беше завършено още когато Даниил се молеше при отворения прозорец към Ерусалим. Още преди да влезем в битката, тя е решена. Молитвата ни свързва с нашия мил Господ, който може да умножава всичко.

О, аз Го обичам! Той е Чудесен! И когато четеш тези два стиха от ІІ Петрово как милостта и мира ще се умножават чрез познание в Господа, сигурно ти е правило впечатление, че нашата вяра идва чрез правдата Божия. Обърни внимание, че първа е Правдата, а след това познанието – не може да има друга последователност. Ако очакваш от Бога откровение, без да си бил осветен, тогава ти очакваш един миш-маш. Святостта отваря вратата за Божиите богатства. Първото, до което трябва да бъдем доведени е да обичаме Правдата и да мразим беззаконието, както Той стори това. Едва след това ще ни бъде даден достъп до тези добри съкровища. А докато сърцето ни е покрито с беззаконие и грях, Господ няма да ни слуша. Когато сме чисти, праведни и святи, тогава можем да влезем под слънцето на святостта и правдата. Тази правда в действителност е Правдата на Господа. Така нашата вяра остава в Него.

След кръщението ми в Духа, Господ ми даде велико откровение. Видях как поради непослушанието бяха изгонени Адам и Ева. Те не можеха да имат дял от дървото на Живота, защото ангел и въртящ се меч препречваха пътя им. След това видях себе си спасен и умит чрез кръвта на Христа, изпълнен със Святия Дух. Дойдох и започнах да се храня от дървото на Живота, а огненият меч се движеше в кръг. Този меч беше там, за да държи настрана дявола. О, каква чудна привилегия е за нас да сме родени в Господа! О, колко чудно ни пази Той! Никакво зло не може да се докосне до нас. В Него ние можем да се скрием от сатана. Скрит в Господа! О, Алелуя! Той ни кани да имаме участие на това чудно място и да живеем под сянката на Всевишния. Да, това място на милост е приготвено и за теб. Скрий се в него!

Петър каза: “Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Тогова, който ни е призвал чрез Своето Слово и Сила”. Бог ни е призовал чрез Своето Слово и Сила и когато се храним с великите и чудни обещания, тогава ще бъдем участници в Божията природа. Всичко това можем да получим чрез вяра. Тук, на земята трябва да сме съучастници в Божествената природа, а това можем да постигнем само чрез вярата.

Животът на Господа и Спасителя трябва да бъде изпълнен в нас, телата ни трябва да са свободни от закона на смъртта и греха (Йоан 7:36, Рим. 8:2). Бог желае да укрепи вярата ни така, че да приемем Божествената природа на Сина Божий и да опазим безупречни “духът, душата и тялото за Деня на идването на Исуса Христа”.

Когато онази жена, страдаща от кръвотечението беше изцерена, сила излезе от Него. Тази жена е взела от силата на Господа и за миг болестта в тялото й изчезна.

Години наред страдах от вътрешни язви. Бях наранен и слаб. Един ден почувствах, че повече не мога да издържа. Тогава взех шишенцето с масло и се помазах в името на Исуса Христа като казах: “Господи, стори това, което желая, стори го сега, точно сега!” В този момент бях изцерен. Бог желае да раздвижи вярата ни, а не да стоим и чакаме.

Каква беше разликата между Захария и Мария? Ангелът дойде при Захария и рече: “Жена ти Елизабета ще ти роди син”. Захария стоеше на своето място, той прие вестта със съмнение: “Аз съм стар човек, а жена ми е в напреднала възраст. Ангелът обърна внимание на неверието му, като рече: “Понеже не вярваш в думите ми, ще онемееш до деня, в който стане това”. А сега забележете резултатите! Когато ангелът дойде при Мария и донесе вестта, тя каза: “Аз съм Божия слугиня, да бъде според думите ти!”

Елизабет поздрави Мария с думите: “Благословена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.” По същия начин трябва да приемаме Словото. Господ ни е призвал за слава, добродетел и вяра в Словото.

Един ден водих събрание на открито. Чичо ми дойде и каза: “Леля ти Мария иска да те види преди да умре.” Аз я посетих. Тя действително беше зле. Казах: “Господи, не можеш ли да направиш нещо?” Положих ръце върху умиращата. Славата Божия се откри и ни грабна. Леля ми извика: “Огън минава по цялото ми тяло.” От този ден нататък тя беше напълно здрава.

Господ желае да бъдем живи послания. Исус е в нас и силата Му е в нас, Неговото желание действа чрез нас. Така ни се откриват безгранични възможности. До колко обаче позволяваме на Бог да действа и на Словата и милостта на Исуса да ни се открият? Велики и чудни са Божиите обещания, те са предадени нам така, че да сме участници в Божествената природа. Святият Дух ни сочи една отворена врата и достатъчно много възможности да действаме. Няма ли да позволим на Бога да върши велики дела чрез нас, да открие Славата и Силата Си чрез нас? Неговият повик е: оставете миналото и мислете за бъдещето! Гонете целта и наградата в борбата! Вие стоите чрез Исуса Христа!