Съдържание Цялата книга на една страница

Освободен от алчността

“Не се впримчвайте в сребролюбието: задоволявайте се с това, което имате.” Евреи 15:5 Уигълсуърд вярваше и следваше това слово. Той винаги се стараеше да вярва и следва словото на истината. Веднъж бил гост на известен милионер от Лондон. На утринта се разхождали заедно в Хайд парк. Уигълсуърд казал: “Брат, аз не се притеснявам за нищо в този свят. Аз съм щастлив и волен като птица.” В момента обаче, той носел в себе си писма от дома, чието съдържание би смутило повечето от нас – писма, изпълнени със страдания и мъки. “Какво каза? Би ли повторил още веднъж?” – помолил милионерът. Той повторил, а милионерът отвърнал: “Бих дал всичко, което притежавам, за да мога да кажа същото.” Ако Уигълсуърд би по-молил този човек, той сигурно щеше да уреди финансовите му проблеми. Би му дал толкова, колкото поиска. Стойността обаче в очите на Бога е личната свобода, която е от огромно значение за финансовата зависимост от даден човек. “Не бива да приемаш подарък, тъй като заслепява и променя словото на праведния.” Той често цитираше това. До края на живота си остана чист, неопетнен по отношение на парите и можеше свободно да каже: “Нямам сребро и не тичам за злато.” Умееше да мълчи, да запечата сърцето си, да се смее, макар да носи в себе си товар на великан. В присъствието на Бога се стараеше да даде всичко, да моли небето докато се убеди, че е помогнал на всекиго. Когато биваше повикван от някоя църква, едно от неговите условия било, да бъдат проведени няколко мисионерски събрания. Никога не искаше нещо за себе си, а се молеше за ония, които проповядват. Веднъж ни каза: “Бих желал да бъда фотографиран, когато получавам чек за мисията, тогава ще бъда особено щастлив.”

По време на служение беше предаден чек със значителна сума. Той се осведомил относно дарителя. Беше уверен, че няма изисквания относно дарението. Парите изпрати на християнска мисия. По-късно обаче Уигълсуърд установи, че в живота на дарителя има нещо, което не одобряваше. Той върна на части от сумата, тъй като заплатата му не позволяваше цялото връщане. Ненавиждаше прахосничеството и се задоволяваше с това, което има. По време на войната, когато заплатите бяха ниски, а цените високи, разбереше ли, че храната на масата е много скъпа, не я докосваше. Той беше много строг спрямо себе си, а спрямо другите и особено за делото Божие – особено щедър. Стараеше се да не пръска пари, като подчертаваше, че те не бива да стоят над Господа, а са само наши слуги. Дълбоко замислен казваше: “Умният човек не дава всеки грош за нищо. Това прави глупакът.” При завършване на една евангелизация му беше предадена значителна сума. И какво мислите, че направи? Тези пари бяха предадени на двама мисионери, за които чул, че се нуждаят, за да започнат дейността си. Често постъпваше по такъв начин. Години наред постъпленията от продажбата на книгата “Растящата вяра” предоставяше за мисионери. Получаваше писма от всякъде с молба за по-мощ и на никого не отказа, а помагаше до колкото беше във възможностите му. Имаше и такива, които злоупотребяваха с щедростта, използвайки средствата за други цели. Често пътуваше до Австралия и Нова Зенландия. На връщане веднъж премина през Америка и Бог изля Духа Си по един особен начин. Докато беше в Австралия летяха от Щатите телеграма след телеграма. Той прекъсна работата си и се запъти натам. Пътуването траеше три седмици. Църквата, която го канеше, бе обещала да заплати обратния билет към Англия. По време на тези събрания се получиха огромни помощи, продаваха проповедите на Уигълсуърд , а от стенографите събраха доста пари за Библейското училище. Когато обаче дойде краят, ръководителите го помолиха да се откаже от парите за билета. При все че беше в нужда, напусна този град, по-беден от преди, но и по-богат, благодарение на придобитата опитност. На онова място в Америка, той служи по-късно три месеца. Ръководителите на църквата искаха да го задържат. Предлагали му огромна сума. Уигълсуърд казал: “Каквото Бог пожела, това сторих. Сега нито пари, нито каквото и да е в този свят може да ме задържи тук. Имам небесен мир и той ми е по-мил и сладък, отколкото всичко останало. Съберете стареите на църквата, бих желал да се помоля още веднъж за тях.” Помолил се по следния начин: “Усмивката от небесата има по-голяма стойност от милионите долари. Една минута под Божието помазание е по-ценна от всичко в този свят. С какво мога да заплатя всичко това?”

Уигълсуърд имал много богати приятели по целия свят. Той обаче не бил техен роб. Ако е бил алчен човек, би могъл да бъде много богат. Обичаше да казва: “Парите се получават само за определен период от време.” Жената на един производител на бира, милионер, биела болна. Най-добрите специалисти не са могли да й помогнат. Той чул за Уигълсуърд и обещал значителна сума, ако същият посети дома му. Смит обаче отказал. Много други родители, чиито деца били обременени душевно и телесно, изпращали телеграми със следното съдържание: “Ела колкото е възможно по-бързо! Парите нямат значение!” На такива повиквания не обръщал внимание, но не желаеше да направи нищо вън от волята на Бога.

Познаваше силата на парите, а когато правеше плановете си за пътуването и служението си, те не играеха никаква роля. Знаеше, че когато човек постави Бог на първо място, Той ще отвори, ще предостави източника Си на разположение. По всяко време имаше Слово в сърцето си: “Върши добро и раздавай на другите! Бог обича тези жертви.”

Веднъж ме посети у дома, а по онова време ние бяхме финансово много зле. Забеляза, че костюмът ми е овехтял. Взе мен и жена ми под ръка и отидохме в града, където ми купи един костюм, а на жена ми подари рокля. Вътре в себе си беше особено развълнуван, че могъл да помогне на двама бедни люде, отиде в един тъмен ъгъл на магазина и там избърса сълзите от очите си.

Използваше всяка възможност да задвижи хората към доброволна жертва. На една конференция в Лондон каза: “Днес имам рожден ден. Зная, че ме обичате и че желаете да ми направите подарък. Вие, сестри, имате нови дрехи и не е необходимо скоро да си купувате нови, същото касае и братята. Нека сега жертваме за мисионерите по целия свят. Нека тази рождествена жертва бъде за слава Божия. Така бяха събрани много пари.

За него беше по-блажено да даваш, отколкото да вземаш. Един приятел от Мелбърн, Австралия писа: “Никога няма да забравя конференцията в Съндърланд през 1908 г. Беше събрана жертва за мисионерите. Когато беше съобщено, че са били събрани 70 фута, някои изръкопляскаха. Уигълсуърд беше разочарован, за него тази жертва беше малка. Той се изправи и със сълзи на очи каза: “Преживяхме Петдесятница, а успяхме да съберем едва 70 фута.” На следващата конференция се събраха 1300 фута.

следваща глава Живот на радост