Съдържание Цялата книга на една страница

Изпълнен със сила от свише

Жена ми беше голям проповедник. При все че не притежавах способностите на проповедник, бях решил да се подготвя за тази служба. Жена ми обявяваше винаги, че следващата седмица ще говоря аз. Тя казваше, че аз мога да проповядвам и че е крайно време да опитам. Щом обявеше това, аз се потях цяла седмица и се трудех неуморно. Стараех се в неделя да изляза на събирането с голяма смелост. След като прочитах текста си и казвах по няколко думи, завършвах служението си казвайки: “Ако някой от вас може да проповядва, то може да стори това, тъй като аз съм готов.” Жена ми се опитваше да ме въведе в това дело, но винаги завършвах така. Всъщност тя беше проповедникът, а аз я окуражавах във всичко. Установих, че Господ може да направи проповедник от теб само ако в сърцето си носиш товара за погубените души. Ако винаги пред очите ти стоят нуждите на другите и ако постоянно следваш Господа, Той ще ти даде милост да изразиш това, което лежи в сърцето ти. Ние ръководихме в продължение на 20 години събрание по улицата в един от кварталите на Брадфорд. Благодарение на обстоятелството, че ние всяка седмица свидетелсвахме по улицата, Господ ми даде свобода да говоря. Жена ми и аз вярвахме още в началото в Библейското изцерение, при все това обаче в мен имаше много плътско. Веднъж при нас дойде човек, който проповядваше относно цялостното изцерение. Той назова изцерението – един особен знак на милостта Божия, след което следва новорождението. Прекарах 10 дни в молитва и опознаване на Господа и съобразно Римляни 12:1-2 предадох тялото си в жертва. Жив е Бог, извърши чудо и от този момент ми даде свобода да проповядвам. Това ние приехме като кръщение на Духа. Двамата прокламирахме това в мисията си: изцерение на тялото и освещение.

Вярвахме, че само ние да проповядваме, не е правилно, затова всяка седмица предоставяхме възможността на двама или трима души да проповядват. Тези млади работници се развиха и от тях произлизаха благословени проповедници. Мислехме, че имаме участта да успеем във всичко от духовния живот. Един ден чухме, че вярващи били кръстени в Святия Дух и говорили нови езици и че са имали откровения относно духовните дарби. Трябва да призная, всичко това ме заинтригува особено много.

Веднъж видях един човек да идва към дома и наблюдавах как вървеше трудно. Той не можеше да преодолее стълбите. Изкачваше се като теглеше тялото си по парапета. След като седна, каза: “Ако роднините ми знаеха, че съм дошъл до вас, не биха ме погледнали.” За пръв път чух, че имам лошо име. Отговорих му: “Ако и вие така мислите, тогава напуснете къщата. Не желая да се срещам с хора, които не са уверени в моята истинност.” – “Ох! – каза той – Аз ви вярвам, моля не ме изхвърляйте навън. Ако знаете състоянието ми, не бихте сторили това. Сложете ръката си върху крака ми! Ще го направите ли?” Аз сторих това, но сякаш положих ръка върху дъска, а не върху крак: “Какво става, този крак не е ли жив?” – “Имам рак – отговори той. – Целият крак от горе до долу е болен. Ох, моля ви не ме отпращайте!” – “Няма да ви отпращам, искам обаче да видя какво ще каже Господ.” И докато чаках отговора от Бога, дойдоха словата: “Искам този човек да пости седем дни, седем нощи и плътта му ще стане като на дете.” Казах му това, което Бог ми каза. Той отговори: “Вярвам във всичко, което Бог ви каза. Ще отида у дома и ще сторя това.” Четири дни по-късно погледнах през прозореца. Видях същия човек. Но вместо да се държи за парапета, той скачаше по стълбите. У дома влезе като момче и изкрещя: “Аз бях изцяло изцерен.” Попитах какво ще стори сега. “Ще се върна и ще постя още 3 дни и 3 нощи. Дойдох при вас, понеже мислех, че желаете да научите какво Господ е сторил.” Следващият път, когато дойде отново, видя дъщеря ми Алис. Той я чул да казва, че желае да отиде в Англия и в Африка. “Бих искал да допринеса нещо за това пътуване – каза той и извади от джоба си пълна шепа със златни монети. – Това е моят дар за вашето пътуване в Африка.” Обръщайки се към мен, рече: “Чухте ли най-новото? В Съндърланд приемат Святия Дух и говорят езици. Реших да отида до Съндърланд и сам да видя това. Ще дойдете ли с мен?” Отговорих му, че за мен ще бъде радост да го придружа. След това той каза: “Добре е, че ще дойдеш с мен. Аз ще заплатя всички разходи.” Той беше щастлив, че беше изцерен и възхваляваше Господа за чудото, сторено в живота му.

Писах на двама изселници в Съндърланд относно спасителната дейност в Брадфорд. Някой им казал, че това, което става там, е нещо много опасно, тъй като говоренето на чужди езици е от тъмните сили. И за да ме предпазят от тази опасна заблуда, са помолили една духовна жена да ме предупреди. След това обаче ми беше казано всичко и извиках жена ми да се молим. Господ даде чудна свобода в молитва и след нея те ми казаха: “Не се води от онова, което ние ти казваме, следвай своето собствено ръководство.” Една съботна вечер отидох на събрание и това, което не можех да разбера, беше следното: Тъкмо се бях върнал от Брадфорд, където Божият Дух мощно действаше. Мнозина, задвижени от Духа Божий лежаха на пода и се молеха. В това събрание сякаш нямаше толкова сила, както в Брадфорд. Това ме разочарова. Аз бях гладен за Бога. Той знаеше за моя глад, при все че никой не ме разбираше.

Спомням си, че свидетелствах на един човек, когото Бог кръсти в Святия Дух, след като той чака 3 седмици. И казаха, че говорел езици. Извиках: “Искам да чуя тия езици, тъй като за това съм дошъл.” Те ми отговориха: “Когато и ти бъдеш кръстен в Святия Дух, ще говориш същите езици.” Аз мислех, че съм кръстен в Духа. Както вече споменах, десетте дни в очакване на Бога нарекох кръщение в Духа. Тогава им казах: “Спомням си, че при моето духовно кръщение говорех моя език. След това имаше голяма разлика по отношение на свидетелствата.” – “Не, това не е кръщение” – отговориха те.

В неделя, в 7.00 часа отидох на събрание. Три пъти по време на събранието бях повален на пода от силата на Духа. Срамувах се от положението си и от всичко, което ставаше, за да не бъде изтълкувано по друг начин, се опитах да се контролирам и се опитах да се моля на колене. Накрая на службата пасторът ме попита: “Братко, от къде си?” Отговорих: “От Брадфорд. Дойдох в Съндърланд, за да науча нови езици, които хората тук получават.” – “Ох!” – каза той. “Та, това е дяволът, който вие получавате тук.” Следобеда, обаче ме покани да проповядвам и ние бяхме чудно благословени. Споразумяхме се да отидем при петдесятните да търсим говоренето на езици. Пастор Боди, в чиято църква се състояха петдесятните събрания, обяви, че през нощта във вторник срещу сряда ще има събрание на съживление.

Това беше едно великолепно време. Присъствието на Бога беше великолепно, но аз не чух някой да говори езици. Около 2.30 часа брат Боди предложи да приключим събранието. Аз бях разочарован, бих могъл да остана цяла вечер. И понеже бях забравил ключа за хотела си, един мисионер от Индия ми каза: “Ела и пренощувай при мен. Аз няма да мога да спя. Цялата нощ се молихме и получихме голямо благословение.” В продължение на 4 дни желаех само Бога. След това почувствах, че трябва да се върна у дома. И тъй, аз отидох в дома на пастора, за да се сбогувам. На сестра Боди казах: “Заминавам си, но до момента не приех нови езици.” Тя отговори: “На теб не са ти необходими нови езици, ти се нуждаеш от духовно кръщение.” Аз протестирах: “Приех духовно кръщение, но преди да си замина, бих желал да положиш ръце върху мен.” Тя положи ръце и аз излязох от стаята. Точно тогава огънят падна. Аз бях сам с Бога! Той ме потопи в сила. Съзнавах очистването на скъпоценната кръв и виках: “Умит! Умит, умит!” Великолепна радост изпълваше сърцето ми.

Имах видение, в което видях Исуса Христа. Видях Го от дясно на Отца, видях и празния кръст. Не след дълго не можех да говоря матерния си език, говорих чужди езици. Най-после разбрах, че след великолепното помазание действително преживях кръщението в Святия Дух, и то подобно на кръщението на Петдесятница.