Голямата духовна борба
Във 2 Книга на Царете 23:8-12 се споменават имената, били при Давид: Тахмонецът Йосев-Васвет, който с копието си уби 800 души, Елиазар, който поразяваше филистимците, докато ръката му залепна за меча. Израел се сдоби с много користи. След него беше Сама, като стоеше в една нива с леща, застана и я защитаваше и Господ извърши голямо избавление.
Подобно на тези мъже Уигълсуърд воюваше в борбата за вярата. На общия въпрос как можем да се сдобием с голяма вяра, той отговаряше: “Голямата вяра е резултат от голяма борба. Голямото свидетелство е продукт от голямото изкушение. Големият пример може да дойде само чрез големи изпитания.” Показателен за това е фактът, че най-голямото войнско отличие във всички страни е кръстът за храброст. Той е знаме на голяма борба и победа.” Все още има хора, отричащи факта, че Исус Христос изцерява болни.
Уигълсуърд обаче базираше проповедите си и действията си върху Словото, върху факта, че Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки. На болните и на нуждаещите се казваше: “Аз, Господ Съм твоят Лекар.” Един негов приятел Томас Майеркоуг се изрази така: “Оня, който има преживяване в себе си, е повече от оня, който носи разпра.”
Уигълсуърд беше много твърд по отношение на Божественото изцерение. Господ лично го изцери. Той виждаше и изцерението на хилядите, на които служеше.
Господ позволи в опитността си да премине през много трудности и изкушения, той обаче свидетелстваше: “Господният валяк ме притиска, но никога не ме е свалил и оставил на пода.” В началото на книгата споменахме как Бог го изцели от вътрешни язви, когато като млад ревностен човек се бореше в молитва за изцерение от сериозно страдание на хемороиди.
Мястото от Словото, което Господ му е дал за този случай е: “Още от дните на Йоан Кръстител, Небесното Царство се грабва насила.” Той разбираше това като повик да упражнява една невероятно силна вяра за преодоляване изкушенията в тялото. Молеше се за подтиснатите от дявола, стараеше се да изпълнява поста, споменат в Исая 58, да развързва несправедливите окови, да разхлабва връзките на ярема, да пуска на свобода угнетените…
Отношението му към угнетяваните от дявола не беше както отношение на дете, галещо котенце, а отношение на мъж, който изважда жертвата из устата на дракона. В последните дни на живота си той претърпя три ужасни изкушения. Първото започна преди 15 г. Тогава той беше в невероятна сила на вярата си. Отишъл при един лекар да се прегледа и чул съвета му: “Г-н Уигълсуърд, тук имам рентгенови снимки, показващи състоянието ви, а то е много сериозно. Имате камъни в бъбреците, в една много напреднала форма. Ако послушате съвета ми и се оперирате, ще живеете. По-късно операцията няма да бъде възможна. Това е единственото средство, чрез което можете да се спестите продължителна и изпълнена със страдания болест. При определени обстоятелства тези камъни могат да причинят смъртта Ви. Позволете ми да се обадя в болницата и да поръчам легло за Вас.” Гледайки загриженото лице на лекаря, Уигълсуърд отвърнал: “Докторе, Господ, който е направил това тяло може и да го изцери. Докато живея, нож не трябва да минава през него.”
”А какво ще правите с камъните?” – попитал лекарят.
“Господ си има грижата за това.” – бил отговорът.
“Ако Той те изцери, бих желал да видя това.”
”Ще Ви уведомя” – отговорил Уигълсуърд и си отишъл. Ден и нощ страдал, като при това болките растели. На определено място оставяли съд, за да го използва при уриниране.
Един ден имал необичайни болки и когато дъщеря му отишла да изхвърли съда, забелязала в него сива сол. В нея имало нещо подобно на черупка от орех с много ъгли. Отделянето на подобни парчета от бъбреците причинява страшни болки. Когато му показали парчето сол, той казал: “Това е началото на краят. Господ ме оперира.”
Трябваше да минат много години в огромни болки, докато бъде изхвърлен и последния камък. Той показал на лекаря какво е излязло от него. Лекарят потвърдил, че е чудо да се отдели такъв камък от бъбрека. За ония обаче, които знаеха неговата борба, това беше нещо покрусяващо. Той отделяше камъни и всеки негов нерв трепереше от болка. Но той не остави пътя си, а продължи да работи. Един ден стана от леглото, за да предприеме пътуване до остров Ман. Очакваха го няколко болни. Пътят бил много дълъг – три часа с влак и няколко часа с кораб, при зимни условия. Една медицинска сестра, негова роднина, го посрещна и го помоли да си легне. Той не легна, а остана на острова до тогава, докато служеше на болните, до тогава, докато те бяха изцерени. Освен това трябваше да се бори с камъните.
По време на пътуването загубил толкова кръв, че страните му побледнели. Когато се върна, бе необходимо да го завиваме с одеяла, за да го стоплим. По-късно пътува до Швеция и Норвегия. Бил придружаван от зет си. През цялата нощ се е търкалял на пода, за да може да изхвърли камъните. Независимо от това е ставал и се е молил два пъти дневно за болни.
В голямата църква “Филаделфия” службата за болните била невероятно трудна. Накрая пасторът брат Леви Петрус казал, че след обяда са присъствали над 800 души, на вечерната служба над 500 души, за които се е молил. В името на Исуса Христа били изцерени много хора, а по това време Уигълсуърд страдал повече от всички тия, за които се е молил.
Действително той може да каже: “Служих в слабостта на плътта.”
В Швейцария преминаваше като огън през църквите. След служението му последваше съживление, души се спасяваха. Болни от всякакъв вид бяха изцерявани. Огромните зали биваха изпълвани, а хората благославяни. Малцина знаеха, че той преминава през тежки изкушения на тялото. Над всичко това обаче, Уигълсуърд стоеше непоколебим като скала. Когато беше в Америка, се моли за хиляди хора, а изтезанието на плътта му не преставаше. Често зет му и дъщеря му трябваше да го оставят в леглото. Служеше ли в събранията, той страдаше. Понякога слизаше от платформата, търсеше място, където да се освободи и отново се връщаше в събранието. Джеймс Залтер свидетелства: “Тъй като по време на пътуването често трябваше да делим стаята, се учудвах на факта, че независимо от огромните си страдания, беше изпълнен със състрадание към болните. Аз го познавах както никой друг, имах възможността да го опозная, ние споделяхме тайни. Той представляваше желязна направа, имаше воля от стомана и качества, които не биха изневерили при никакви обстоятелства. Носеше страданието си със знанието, че изпълнява целта на Бога и вътрешно в себе си почиташе това. Притежаваше стъкленица, в която събираше камъните, отделящи се от него. Накрая събра няколко стотин камъка. След едно шестгодишно изкушение той излезе от огъня с укрепнала вяра и обновено упование в Господа. Стремеше се да наподобява Йов, чрез когото дявола искаше да триумфира пред Бога. През цялото време на изкушението изразяваше надеждата си чрез думите на Йов: “Защото Той познава съдбата ми и като ме изпита, ще изляза като пречистено злато. В стъпките Му задържам дъха си, наблюдавам пътя Му и не се отклоних.”
През 1937 год. Уигълсуърд посети Южна Африка. Често казваше, че това е било най-трудното, изпълнено с най-много изпитания пътуване през целия му живот. Още когато напускаше Англия, не се чувстваше добре – при качването на кораба имаше огромни болки. През цялото пътуване по море страдал от подагра, причиняваща болки и възпрепятстваща движенията му. Независимо от пречките, тези пътувания бяха богато благословени, а резултатите от това негово служение да спасява души, стоят пред очите ми и до днес. Един човек, който бил благословен, четейки неговата книга, купил голяма кола и го придружавал по време на пътуването в Южна Африка. Зет му и дъщеря му също го придружавали на това пътуване. Една вечер след особено тежка служба, той затворил вратата на стаята и признал на брат Залтер, че е получил херния. Предполагаше, че това е станало при качване и слизане от колата. По време на служението си той скачаше от високи платформи, а това без съмнение е нещо опасно за един 78 годишен човек. Събранията се провеждаха в големи зали, пътувахме хиляди мили по лоши и опасни пътища. Навсякъде се молеше за болните, независимо от това дали са черни или бели. Хранеше се с храна, с която не беше свикнал, печеше се на слънце и никога не се щадеше. Това е тайната, за която Бог го крепеше. През есента на 1944 настъпиха тежки години за тялото му. Тогава той беше на 85 години. Съобразно обичая си стоеше в парка близо до жилището си. Като се прибираше у дома, забелязахме как лицето му беше изкривено и, че половината от тялото му е безчувствена. Той се усмихваше, но явно говорните му органи бяха засегнати. Нахраниха го и го поставиха в леглото. През остатъка от деня не беше в съзнание. Вечерта синът му повика лекар, който беше посъветвал да се оперира. Уигълсуърд помоли да го оставят сам. Лекарят установи слънчев удар. След два дни се възстанови, изправи се. На два пъти падна, олюляваше се, но при все това вървеше. Роднините му полагаха грижи за него през цялата зима. На следващата година беше докоснат в духа и тялото.
Започна да пише писма и излизаше както обикновено. През това време Господ му обясни по особен начин Римляни 8:11 “И ако във вас живее Духа на Тогова, който е възкресил Исуса от мъртвите, ще съживи и вашата смърт чрез Духа Си, който обитава във вас.”
Писмата и говоренето му бяха в Духа на това свидетелство. Той беше подмладен и засвидетелства изцерението си. На Великден отново зае мястото си като председател на Пестонската конференция. Едвам изчака да свърши песента след откриване на събранието, за да засвидетелства. Римляни 8:11 беше текстът през всичките му събрания. Отново можехме да чуем неговите мъдри, изпълнени с упование слова: “Не знаех, че съм имал и тяло…”
Той си остана в това състояние на духовен и физически блясък до края на живота си. Достигна 87 годишна възраст. Години преди това един негов приятел каза, че Уигълсуърд се е молил на Бога да му даде още 15 години живот. Господ му ги подари до последната седмица. Това бяха години, през които Бог чрез Словото Си и чудесата, свидетелстваше за Себе Си в различни страни на Европа, Южна Африка и САЩ.
Уигълсуърд почина в деня на погребението на един свой приятел, като преди това се моли за една болна от рак жена. Връщайки се от погребението, което водил зет му, се осведомил за състоянието на болната. Когато му съобщили, че е малко по-добре, въздъхнал дълбоко и тази въздишка на състрадание съкратила сърцето му. Брадата паднала на гърдите му и без видима болка, той отиде при Господа, Когото обичаше от цялото си сърце.