Съдържание Цялата книга на една страница

XII

1. Вече спирам обсъждането на този въпрос, защото зная, че като ви изтъкна какви са боговете ви, ще ви покажа какви не са в действителност. Колкото до боговете, съзирам само имена на някакви отколешни мъртъвци, слушам легенди и по легендите разпозна- вам култовете им.

2. Л колкото до самите изображения, не откривам нищо повече от вещества, сходни с материалите на посудата и битовия ни инвентар. Тези вещества сякаш чрез освещаването си променят съдбата на посудата и инвентара благодарение на способността на изкуство- то да преобразява. Но самият акт всъщност е толкова оскърбителен и кощунствен, че може да ни служи за утеха в мъките, особено на нас, наказваните заради боговете ви, защото и те самите понасят същите мъки, за да се родят.

3. Разпъвате християните на кръстове и стълбове, но коя статуя не се оформя първо от глина, напластена върху кръст или стълб? Тялото на всеки ваш бог се появява първо върху напречната греда на кръста.

4. Разкъсвате телата на християните с железни нокти, но „и върху телесните части на вашите богове жестоко връхлитат и чукове, и рендета, и пили. Обезглавявате ни, но и вашите богове са без глави, преди да влязат в действие оловото, клеят и дървените колчета. Хвърляте ни на зверовете, но на тези, които поставяте до Либер, Кибела и Целестис.

5. Изгаряте ни на клади, но и боговете ви понасят същото в първоначалната си форма. Осъждате ни на каторжен труд в мините, а оттам именно произхождат вашите богове. Заточавате ни на острови, а боговете ви обикновено се раждат или умират на някой остров. Ако във всичко това се съдържа някакво божествено начало, наказваните всъщност се обожествяват и мъченията ще трябва да се наричат апотеоз.

6. Но очевидно боговете ви не усещат тези неправди и обиди по време на изработването им, а още по-малко усещат раболепието ви. Ще възнегодувате: “О, безчес- тни слова, о, кощунствени ругателства!“. Скърцайте със зъби, пенете се! Вие сте същите, които хвалехте Сенека, когато говореше много по-обстойно и по-остро за предразсъдъците ви.

7. Следователно, ако ние не обожаваме статуите и бездушните изображения, досущ приличащи на вашите мъртъвци и неспособни да измамят ястребите, мишките и паяците, нима отхвърлянето на една все още неразкрита заблуда не заслужава по-скоро похвала, отколкото наказание? Възможно ли е да ви се стори, че обиждаме тези, които сме абсолютно сигурни, че не съществуват? Това, което не съществува, не може да пострада от никого просто защото не съществува.

следваща глава XIII