Съдържание Цялата книга на една страница

VI

1. Сега бих искал най-ревностните защитници и поддръжници на законите и на родните ви институции да отговорят относно верността, почитта и подчинението си спрямо разпоредбите на своите предци – дали не са скъсали с някоя от тях, дали не са се отклонили от някоя, дали не са забравили най-необходимите и целесъобразни постулати на учението за добрите нрави.

2. Къде потънаха всеизвестните закони, възпиращи трупането на богатства и незаконните домогвания до власт, които заповядваха за едно угощение да се изразходват не повече от сто медни аса и да се поднася не повече от една кокошка, при това неохранена; които изправиха пред сената с обвинение в незаконно домогване до властта един патриций, задето имал десет фунта сребро; които моментално сриваха новопостроените театри, задето развращавали нравите; които не позволяваха лекомислено и безнаказано да се присвояват знаците на достойнството и на почтения произход .

3. А сега виждам, че пировете трябва да се наричат вече „стопирове“ заради харченето на стотици сестерции и че среброто от рудниците се отлива в блюда – тук нямам предвид притежаваните от сенаторите, а от либертините и от тези, които още превиват гръб под камшика. Виждам, че театрите не достигат и че съвсем не са празни. Безсрамната страст дори зиме не замръзва, а спартанците първи измислиха ненавистния плащ за игрите. Виждам още, че няма вече никаква разлика между облеклото на матроните и на проститутките.

4. Що се отнася до жените, порядките на вашите предци, които покровителстваха скромността и въздържанието, напълно отмряха. Тогава всяка жена носеше злато само на един пръст, белязан като залог от жениха с годежния пръстен. Тогава съпругите до такава степен се въздържаха от виното, че умориха от глад една матрона, задето била разпечатала винарската изба. При управлението на Ромул друга жена само вкусила от виното и била посечена от мъжа си Метений.

5. Затова всяка жена беше длъжна да целува близките си, та да проверяват дъха и.

6. Къде е онова брачно щастие, крепено от нравите, при което за близо шестстотин години след основаването на Рим не бе отбелязан развод в нито един дом? А сега по телата на жените няма част, ненатруфена със злато, няма нито една целувка, недъхаща на вино, а разводът вече е нещо желано, същински плод на брака.

7. Вие, тъй покорните, скъсахте дори с порядките, установени с уважение от вашите бащи спрямо боговете ви. Със сенатско решение консулите прокудиха татко Либер заедно с мистериите му не само от Рим, но и от цяла Италия.

8. Достъпът до Капитолия е забранен на Серапис, Изида, Харпократ с неговия Кинокефал, т.е. те са изхвърлени от курията на боговете. Консулите Пизон и Габиний, които съвсем не бяха християни, ги низвергнаха, като разрушиха дори и олтарите им, понеже смятаха, че по този начин смазват порочните, срамни и безполезни суеверия. А вие, след като ги възстановихте, ги удостоихте с височайше величие.

9. Къде е благоговението, къде е преклонението, което дължите на предците си? Отричате се от тях чрез облеклото си, чрез начина си на живот, чрез уредбата на дома си, чрез чувствата и дори чрез думите си. Непрестанно възхвалявате древността, а с всеки изминат ден възприемате нов начин на живот. По това личи, че докато отстъпвате от добрите порядки на предайте си, вие спазвате и съхранявате това, което не трябва, а това, което трябва, не пазите.

10. Има една традиция на бащите ви, която изглежда пазите с най-голямо усърдие и до днес и в потъпкването на която обвинявате най-вече християните. Имам предвид ревностното почитане на боговете, спрямо което древността прегреши твърде тежко. Въпреки че възстановихте олтарите на Серапис, станал вече рим- ски бог, въпреки че принесохте беснованията си в жертва на Бакх, станал вече италийски бог, аз ще ви изтъкна при сгоден случай, че вие презряхте и нарушихте тази традиция пряко волята на предците си.

11. А сега ще отвърна и на позорната мълва за тайните ни злодеяния, за да си открия пътя за обсъждане и на явните.

следваща глава VII