Съдържание Цялата книга на една страница

L

1. „Тогава – питате вие – защо се оплаквате, че ви преследваме, щом искате да страдате, вместо да обичате тези, благодарение на които понасяте желаните от вас мъки?“ Ние очевидно искаме да ги понасяме, но така, както никой не понася с удоволствие войната поради неизбежните ужаси и рискове.

2. Той все пак се сражава с всички сили и се радва, ако победи в сражението, макар че се е оплаквал от него, защото се сдобива и със слава, и с плячка. А за нас призоваването на съд е същинско сражение, защото там се сражаваме в името на истината с риск за живота си. Победата ни е да добием това, за което се сражаваме. Тази победа осигурява и славата на богоугодността, и плячката на живот във вечността.

3. Загиваме. Да, но след като получим желаното. Значи всъщност побеждаваме, когато ни посичат, избавяме се, когато ни убиват. Наричайте ни, щом ви се харесва, „хора на лозата“ и „хора на полуколелата“, защото изгаряме привързани към полуколела или обвити в лози. Това е облеклото на нашата победа, това е нашата туника, обшита с палми, в такава колесница триумфираме.

4. С право не се нравим на победените, с право ни считат за „отчаяни и обречени“. Но това отчаяние и тази обреченост у вас развяват знамето на мъжеството в името на славата и прочутото име.

5. Муций на драго сърце остави десницата си върху олтара: о, какъв велик дух! Емпедокъл цял-целеничък се предаде на пожарищата на Етна: о, какъв могъщ разум! Основателката на Картаген пожертва втория си брак заради кладата: о, слава на непорочността и целомъдрието!

6. Регул понесе с цялото си тяло мъките на кръста, само и само да не размени живота си срещу живота на повече врагове: о, храбър мъж, излязъл победител дори в пленничеството си! Анаксарх, когато го удряли с чукало, сякаш е ечемичена каша, казвал: „Удряй, удряй кожата на Анаксарх, все едно Анаксарх не го удряш“! О, величав философски дух, които се шегува дори в сетния си час!

7. Пропускам тези, които си спечелиха име, като погинаха от собствения си меч или от някаква друга по-лека смърт. Ето че вие увенчавате със слава дори надпреварата в мъченията!

8. Една атинска блудница, след като и последният и мъчител капнал от умора, сама си отхапала езика и го изплюла в лицето на свирепия си тиранин,,за да се лиши от възможността да говори и да признае за съзаклятието дори и да поиска, когато изтезанията я сломят.

9. Зенон от Елея, запитан от Дионисий какво дава на човека философията, отвърнал: „освобождаване от страстите“. Но пребит до смърт с бичове по заповед на тиранина, белязал прословутата си мисъл с търпение до сетния си дъх. Знае се, че убийствата на спартанските деца, по-ожесточени в присъствието на близките им, които насърчавали убийците, донасяли на съответния дом поради стоическата му твърдост толкова по-голяма почит, колкото повече кръв се пролеела.

10. О, ти слава – узаконена просто защото си човешка! В презрението ти към смъртта и към всеки вид жестокост на теб не ти се вменява нито някакъв налудничав предразсъдък, нито някаква отчаяна решимост. В името на отечеството, на родната земя, на империята, на приятелството ти е позволено да понасяш това, което не ти е позволено да понасяш в името на Бога!

11. На всички тези хора вие изливате статуи, рисувате портрети, изсичате надписи, за да ги увековечите! Чрез тези паметници вие сами, доколкото можете, предоставяте на мъртвите един вид възкресение. А мислите, че който се надява на възкресение от Бога, ако страда в негово име, е безумен!

12. Но хайде, достойни управници, много по-достойни в очите на тълпата, ако и принасяте в жертва християни, хайде, разпъвайте ни, изтезавайте ни, осъждайте ни, изтребвайте ни: вашата несправедливост е доказателство за нашата невинност! Затова Бог търпи ние да понасяме тези страдания. Като обричате една християнка по-често на сводника, отколкото на лъва, вие признавате, че за нас загубата на целомъдрието е по-страшна от всяко наказание и от всяка смърт.

13. Която и да било ваша жестокост, дори най-изтънчената, не постига нищо: тя по-скоро привлича към нашето учение. Колкото ни избивате, повече ставаме: семе е християнската кръв!

14. Мнозина сред вас ви насърчават твърдо да понасяте болката и смъртта, например Цицерон в „Тускулански беседи“, Сенека в „За случайностите“, Диоген, Пирон, Калинин. Но техните слова не печелят толкова много ученици, колкото християнските дела.

15. Самото „твърдоглавие“, което вие нападате, е достатъчен учител. Кой не ще се вдигне, когато го съзре, да издири какво се таи дълбоко в него? Кой не ще се присъедини, когато го издири, и не ще пожелае да страда, когато се присъедини, за да спечели цялата милост на Бога, за да получи от него пълно опрощение с цената на кръвта си?

16. Всички грехове се опрощават на мъчениците. Ето защо сме благодарни на вашите присъди. Ето в какво се изразява противоречието между Божиите и човешките дела – вие ни осъждате, а Бог ни освобождава.