150000 И АЗ

Не ви ли харесвам? Но чуйте! В края на краищата и аз съм оригинално творение на Създателя, както и вие. Няма нужда да ме гледате отвисоко с такова презрение. Аз съм създаден така съвършен, както и вие, но са ми поверени други задачи. Затова и Създателят е трябвало да ми даде друга форма. И освен това аз съм по-важен за вас, отколкото предполагате! Ако имате търпение да ме изслушате, ще се стъписате – и в бъдеще ще гледате на мен с по-голямо уважение.

Детската ми стая

Първото, за което мога да си спомня, е каучуковидна, затворена в двата си края превръзка през корема, в която аз растях добре защитен. Въпреки това я напуснах, когато се почувствах достатъчно силен. Моето същинско жилище е почвата, в която садите домати и краставици, върху която играете футбол и строите къщите си. Там аз копая усърдно. Жилището ми е разположено дълбоко – 1,5 м под повърхността. С това постигам „средни резултати“. Световният рекорд за червеи, доколкото знам, е 8 метра. Своето жилище използвам само 2 пъти в годината – в студената зима и в горещото лято. Тогава аз се свивам удобно на пръстен и чакам по-добри времена.

Моето име

Чувствам се особено добре, когато вали. Тогава земята е приятно рохкава и аз с удоволствие се измъквам на повърхността. Затова се казвам дъждовен червей, ако все още не сте разбрали. Но вие можете да ме наричате и lumbricus terrestris. Това звучи по-научно, но означава същото. Наистина аз съм съвсем обикновено, но въпреки това чудно творение на Създателя.

Някои от вас имат проблеми с това, че се усещат като „обикновени“ хора. Те се чувстват излишни и може би роптаят срещу Бога. Какво си мислите! В обикновеното се крият толкова много чудеса, че изобщо не можем да спрем да се учудваме, ако веднъж сме започнали. И освен това: Божият свят не може да се състои само от необикновени създания; той се нуждае от известно количество обикновени, такива като вас и мен.

Моята техника на ровене

Между другото, замисляли ли сте се за моята техника на ровене? Може би вече сте се чудили как го правя. В крайна сметка нямам лопатки за копаене като къртицата или багера. За тази цел използвам силния заострен ръб на главата си. Той е направен толкова фино, че може да проникне и в най-малките пукнатини. Аз притискам главата си в пукнатината, след това напрягам мускулите, с които богато ме е снабдил моят Създател, и разтварям земята като с клин.

Може би се питате как го постигам, след като нямам скелет, за което вероятно знаете. Моят Конструктор е измислил нещо специално. Когато искам да задействам истински мускулите си, се нуждая от опора, тъй като действието винаги предизвиква противодействие. Това може би сте го учили по физика. Така че моят мъдър Създател ме е снабдил с две възглавнички за налягане, които са разположени във всеки един от многото ми сегменти (опитайте се да ги преброите!), които са подредени около средното черво. Учени са измерили, че в тези водни торбички се създава свръхналягане от 1560 Ра (1,54% от атмосферното налягане), когато аз истински напрегна мускулите си. Но не искам да ви отегчавам повече със сложни подробности.

Начинът ми на придвижване напред

Трябва да знаете още нещо: наблюдавали ли сте как се придвижвам напред по земята? Вече сте забелязали, че мога да свивам и разтягам сегментите си. Но онова, което със сигурност все още не ст е видели, това са „котвите“, които аз всеки път „хвърлям“ от двете си страни, когато удебелявам някой от сегментите си. Придвижвайки се, аз се захващам за повърхността на земята с два чифта къси четинки, разположени от двете страни на тялото ми. Така „закотвен“, аз мога да обтегна предните сегменти и по този начин силно да се отблъсна напред.

Но за да не си създадете погрешна представа: тези четинки не са остатък от предишна космена покривка. Моите предци са били също толкова гладки, колкото съм и аз, тъй като и те са били конструирани за нашия начин на живот. Какво мога да предприема на земята с космена покривка? Моите осем закотвящи четинки на всеки сегмент не ме смущават, защото те са скрити много практично в джобчетата на кожата, когато не ги използвам.

Мислите ли, че всичко се е развило от само себе си? Вие също не вярвате, че ръчният ви часовник се е конструирал от само себе си! Аз съм много по-сложен от един часовник. Това имам предвид! Освен това вашият часовник не може да се размножава – но затова пък аз мога. Принципът на размножаването е толкова сложен, че не искам повече да ви отегчавам с това.

„Колко съм нищожен!“

Сега е времето да кажа още нещо за себе си: сега съм на около една година и съм дълъг 20 см. Някои от моето семейство могат да станат дори и на 10 години. Нашите най-големи роднини живеят в Австралия. Те успяват при диаметър 3 см да достигнат дължина 3 метра – страхотно, нали!

Мозъкът ми се намира над глътката. Той, разбира се, е по-малък от вашия, но по принцип функционира по същия начин. Или мислите, че не се нуждая от него? Но тогава обяснете защо, когато бързам, аз извършвам три вълнообразни движения, заключаващи се в последователно съкращаване и удебеляване на тялото?

Окото ми е само светочувствително място в предния ми край. Създателят е знаел, че не се нуждая от повече. За какво ми е сложно око? Трябва ми само да разпознавам кога съм достигнал до повърхността и кога отново трябва да се заровя надълбоко. За мен слънчевата светлина е опасна, тя може дори да ме убие. Въпреки това мога да понеса изсушаване на тялото ми до 70% от теглото ми, а от друга страна да преживея сто дни под вода. Едва ли ще можете да ми подражавате!

Моите врагове

Не ми е приятно да говоря за враговете си. Но, ако искате да ме разберете правилно, трябва да чуете и това, защото то е свързано с едно от най-удивителните ми качества. Не можете да ме убиете, като отрежете парченце от мен. При определени условия аз мога да възстановявам липсващите си части. Моят Създател е програмирал гените ми така, че например задната ми част да пораства отново, ако е откъсната при нещастен случай. Но сега ще ви учудя още повече: дори главата ми, с всичко, което е в нея, може да се възстановява. Но моля, не ви разказвам приказки за чудовища! Това си е чиста истина! За съжаление, моите врагове, къртиците, се възползват от това. Те ме хващат, когато попадна в техните тунели. Тогава ми отхапват главата и три-четири сегмента, при което аз се обездвижване и те ме залепят по стените на своите хранилища. Един полски биолог веднъж е преброил 1200 червея в един такъв ужасен склад. Но ако през зимата успея да избягам от лакомията на къртицата, имам още един шанс. Ако междувременно главата ми се е възстановила, мога доста бързо на да пусна опасното място. За съжаление къртицата не е единственият ми враг. Бих могъл да ви разказвам още за ужасни преследвания и мъчения, в които дори вие… но от тактичност няма да говоря за това.

Знаете ли, че ние трябва да страдаме поради грехопадението? Това, което вашият предшественик е извършил, засяга всички нас. Затова ние копнеем за освобождението на цялото творение от „робството на тлението“. Прочетете в Библията в Писмото до римляните 8:19-23.

Моята храна

Но засега в този свят трябва да изпълнявам една задача. Създателят ми е поръчал да разравям и да торя почвата. Затова моите тунели пресичат плодородната земя. Ако на някои места тя е толкова твърда, че аз не намирам пукнатина, за да се промъкна, тогава просто „плюя“ върху нея. Когато се размекне, на бърза ръка я поглъщам. Изобщо, това е моят метод да проникна в по-дълбоките слоеве на почвата. По този начин аз мога да погълна шума и други органични вещества. Не можете да си представите какво ли само не минава през червото ми! Остатъците от това ще откриете на малки купчинки на повърхността на земята. Не трябва да се гнусите от тях! Това е най-качествен хумус.

Моите постижения

Учени са изчислили, че ние произвеждаме за 24 часа повече от 100 км хумус на 1 хектар добра почва. Годишно това са 40 тона, които разпределяме равномерно по повърхността. Разбира се, сам не мога да се справя. На площ колкото футболно игрище заедно с мен живеят още около 150000 други червеи. На сочни ливади може да са дори няколко милиона.

Ако искате да ни претеглите всички заедно, разбира се, ще се затрудните. Ние ще тежим най-малко 500 кг. Това са килограмите месо, които ще получите, ако отглеждате едър добитък на същата площ.

Във всеки случай специалистите ни хвалят заради невероятните постижения при разравянето и преработването на почвата. Ако ни оставите малко време, напр. 300 – 400 години, можете да бъдете сигурни, че цялата маса на земята на дълбочина 40 см ще е преминала през червата ни.

Така изпълняваме задачата, която ни е дал Творецът. Нашето съществуване, колкото и невзрачно да ви се струва, служи за негова прослава.

следваща глава ЖИВ ЕЛЕКТРОМОТОР