Предговор

За да се разбират помежду си, животните притежават ефективни комуникационни системи. Но те не могат да разговарят с нас на нашия човешки език. Ето защо ние се „вмъкнахме“ в тях и станахме техни говорители; затова и заглавието на книгата е „Ако животните можеха да говорят…“. Ако животните все пак можеха да разкажат за себе си на нивото на нашите научни знания за своя начин на живот, специалните си градивни конструкции и многобройните детайли на своя индивидуален строеж, всичко това би било възхвала на Твореца на Вселената. Ние разказахме за някои отделни животни, сякаш сме техни представители, за да възхвалим по този начин Великия Творец, богатството Му от идеи, радостта Му да създава, Неговата любов към красотата на цветовете и формите, грижата Му и накрая – любовта Му към хората и желанието Му да ги спаси чрез Исус Христос.

Книгата е замислена така, че всеки представител на даден животински вид встъпва във въображаем диалог с читателя. Той сам подхваща евентуални въпроси и им отговаря във фиктивен разговор. Този метод позволява материалът да се изложи във вид на живо и както се надяваме, увлекателно повествование. Не са избегнати и по-сложни факти, които също са представени в достъпна разказна форма. За по-нагледно описание на някои детайли и при съпоставяне на големини често сме привеждали сравнения с примери от ежедневието.

За литературния жанр. Настоящата книга не е нито публицистика, нито научен труд, а просто увлекателен диалог на някои представители на животинския свят с нас, хората. Само повърхностен поглед би причислил тези истории към приказките или басните. Това би било абсолютно погрешно; по-скоро ние сме прибегнали към специален литературен жанр, който запазва истината, но използва проговарянето на животните като стилистичен прийом, за да се разкаже за творенията на Бога и да се възхвали Създателят.

За съдържанието. От огромното богатство на видове в животинския свят – около милион – ние сме избрали съвсем малка част. Въпреки това ограничение говорят животни, които се срещат на земята, под земята, във водата и във въздуха. По изключение в една от историите малък елемент от човешкото тяло ни осведомява за принципа, по който Бог конструира. Споменатите факти са научно достоверни, дори когато са формулирани по ненаучен начин заради стила на разказа, към който сме се придържали. За да не смущаваме процеса на четене с посочване на източниците, въобще се отказахме от библиография.

За читателския кръг. Не сме имали предвид специален кръг от читатели по отношение на възраст, степен на образование или професия. Нашата цел е да заинтригуваме всеки – млад или възрастен, неспециалист или експерт. Също така, разказите са написани за всички, независимо от това дали читателят вярва в Бога, или се съмнява в Неговото съществуване. Всъщност ние много повече се насочваме към търсещия, който няма библейски познания. Тъкмо на него трябва да се покаже пътя, по който да тръгне, за да познае сам Бога.

Вернер Гит (Брауншвайг), Карл-Хайнц Ванхайден (Оберфрона при Кемниц)