Той изгражда чрез всяка част

Във Второ Послание към Коринтяните четем, “Не че сме способни от самосебе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, който ни и прави способни за служители на един нов завет (3:5, 6).” Петър казва, “Според както всеки е получил дарба, служете си един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат… ако някои служи, нека да е според способността, която Бог му дава (1 Петрово 4:10-11).” В Ефесяни откриваме, “На всеки е дадена благодат според мярката на дара Христов (Ефесяни 4:7).” Писано е още, “Защото вие сте храмът на Живия Бог, както Бог е казал, Аз ще живея в тях и между тях ще ходя; и Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои хора (2 Коринтяни 6:15-16).” Той живее в Своите си и служи чрез тях. Всеки един от тия, които са спасени, е приел Христос като дарба да служи. Всеки има призвание. Всеки новороден има съдба, добрите дела, в които Бог отнапред е поставил пред него да ходи. Всеки има служение. Всеки трябва да бъде сол и светлина. Всеки трябва да остави тази светлина да блести, за да може, като виждат добрите им дела, другите да прославят нашия Бог и Баща в небето! Майката има призвание. Автомеханикът има призвание. Бизнесменът, политикът, учителят, домакинята, ученикът имат призвания. Всеки има Христос в него, надеждата на славата, за служение. Той е жив и желае да се изразява и да върши волята на Татко във всеки момент и всеки ден чрез Своите Си. Тези, които са в Христос, имат Святия Израилев обитаващ в тях! Помнете, новият човек беше създаден в истинска праведност и святост (вж. по-горе). Исус Христос е Праведност и Святия Израилев. Ние сме приели дара на Христос, Праведния. Трябва да търсим първо Божието царство и Неговата праведност, и всичко друго ще ни се прибави (Матей 6:33, добавено подчертаване). Христос е способността на вярващия да бъде свят или праведен и да върши волята на Татко, която представлява отнапред наредените за него добри дела, или призвание.

Следователно разбираме, че всеки, който е в Христос, има Христос в него за святост и за служение. Също виждаме, че Той не се ограничава само до хора, които се намират в някои “святи” места (като сгради и зали), нито пък само до това, което някои наричат религиозни или “църковни” събрания, програми или ритуали. Ден и нощ Той живее във всяка част от тялото Си. Той обитава в нас, за да може да върши волята на Татко, който Го е пратил, денонощно, всеки ден. Но какво да кажем за тези, които са наречени “пастори”? При тях по-различно ли е? Ако е така, по какво се различават служенията на Христос в тях от тези в другите части на тялото Христово?