Ние не поправяме стария човек

Нека дадем друг пример. Толкова е лесно да се заблудим. Например, научаваме, че християнинът трябва да прощава на другите. И какво правим? Ако вземаме насеризно нашето християнство, се заставяме да прощаваме на другите. Дори казваме, „Прощавам ти.“ Добре е това и трябва праведността да бъде практикувана. Няколко пъти апостол Йоан ни казва да практикуваме праведността (1 Йоан 2:29; 3:7, 10). Ние трябва да се насилим да действаме в съгласие с Божието слово, природа и характер. Процесът на обличането на новия човек изисква съдействието на нашата воля. Обаче трябва да отидем отвъд упражняването на воля и сила. Можем да обучим стария човек да действа като новия и да се държи като такъв. Това е модифициране на поведението, което не освобождава напълно това, което е Христос в нас. Писанията казват да си прощаваме един на друг така, както Бог в Христос е простил на нас (Ефесяни 4:2). Обаче как прощава Бог? Словото казва, че когато е опростен, греха е толкова далеч, колкото е далеч Изтока от Запада. Казва се, че грехът е хвърлен в морето и повече не се помни (Псалм 103:10-13; Михей 7:19). Ако само обучаваме старият човек да върши това, което подобава на Християнин, тогава имаме проблем. Да предположим че накараме стария си човек да прости на някой. Какво се случва на следващият път, когато сме засегнати от околните? Какво става следващият път, когато има разногласия? Изваждаме на показ списъка си със старите им прегрешения! Казваме нещо като, „Помниш ли миналата седмица, когато ми каза това и това, и ти беше сгрешил!“ „Помниш ли колко нечувствителен беше!“ И така нататък. Всъщност не сме простили на другия човек така, както Бог е простил на нас. Трябва да прощаваме, но трябва и да отидем отвъд това. Трябва да попитаме Господа: „Исусе, моля те, дай ми да простя на този човек така, както Ти си му простил. Дай ми Твоята прошка за него.“ Бог е най-великият „икономист.“ Ако работим с Него и освобождаваме Христос, който е в нас, ние ще ходим в Неговия план за всяка ситуация. Всичко ще съдейства за доброто на ония, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение. Той ще произведе всеки път възможно най-добрия резултат. Това, което врагът е замислил за зло, Бог ще обърне на добро. Когато се новородихме, приехме дара на праведността. Той ни прости и ни обяви за праведни. Той изпрати и Сина Си, Праведният, да обитава в нас. Святият Израилев живее във всеки, който е спасен. Ако ти или аз направим нещо, което Бог счита за праведно, то е не защото сме накарали стария човек да направи нещо добро. Старата природа е развратена, измамна, егоистична и непоправима. Ако нещо наистина праведно се е случило в и/или чрез нас, то е защото сме съблекли стария човек и сме облекли Христос! Ако нещо свято се е случило в живота ни, то е защото Святият е изразил Себе Си чрез нас. Всичко е за Исус! Неговата любов е изявена. Неговата милост е дадена. Радостта Му е освободена. Търпението Му, благостта Му, дълготърпението Му, въздържанието Му стават начин на живот. Това важи за благочестивият характер, както и за благочестивите дела. Ако някой ходи в добрите дела, които Бог отнапред е наредил за него, то е защото Христос в него живее и работи чрез него в този момент. Христос в нас изработва волята на Татко чрез нас. И знаете ли какво? Татко ни възнаграждава за това, което Сина постига чрез нас! Истинският Победител живее в Своите хора. Когато обличаме новият човек, ние обличаме Христос, Победителят. „Вие сте от Бога, малки деца, и сте ги победили, защото по-велик е Оня, който е във вас, от оня, който е в света… ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и Неговата любов се усъвършенства в нас (1 Йоан 4:4, 12).“ Не е ли това славата на църквата: да разкрием Бога на цялото творение чрез нашите личности и дела? Не е ли това наша висша цел във всеки един момент: така щото Бог да дава откровение за Исус Христос в нас и чрез нас, един на друг, както и на тия, които все още са под силата на тъмнината? Не е ли славно да видим Оня, който е Светлината, как унищожава тъмнината? Оня, който е Добро, как надделява над злото? Оня, който е Любов, как никога не отпада? „Издигнете глави, о порти… и Царят на Славата ще влезе. Кой е Царят на Славата? Господа на Силите, Той е Царят на Славата (Псалм 24:9-10).“ Той е Праведност. Той е Служител. Той е Победител. Възкръсналият Цар живее в теб, вярващия!

Господи, посвещавам живота си да върша Твоята воля. Святи Душе, моля те да ме изобличаваш за греха ми. Ще проверявам себе си всеки ден, редовно. Направи каквото е необходимо, за да привличаш вниманието ми: когато старата природа действа, когато съм в изкушение или под атаката на врага.  Посвещавам се да съдя себе си, и да събличам стария човек и неговите пътища. Господи, решавам да обличам новия човек. Исусе, искам да заменя напълно стария си начин на живот с Твоята природа и живот. Господи, желанието ми е другите да могат да приемат това, което Ти Си, чрез мен. Господи, искам да познавам хората не по плът, но по дух. Искам да Те разпознавам и приемам чрез други хора. Господи, бъди прославен в нас: изграждай Своята църква. Искаме да узряваме според твоя ръст; изграждай това, което Си в нас и чрез нас. Изпълни домът си с Твоята слава и Твоята славна природа. Засияй чрез нас така, че множества да дойдат до блясъка на това, което Си Ти в църквата Си. Искаме светът да познае, че Татко Те е изпратил, че ги обичаш и че ги викаш при Себе Си. Татко, нека да бъде, в името на Исус.

следваща глава Всичко е за Исус