Неговото тяло: природата на новото творение

В по-горните текстове, а също и в други, виждаме, че църквата, според Божието слово, всъщност е тялото на Господ Исус Христос. Самият Исус е наречен главата на това тяло. Църквата не е организация, а организъм. Гръцката дума “сома” се превежда навсякъде в Новия Завет като “тяло.” “Сома” се отнася до тялото като цяло (тяло за живот); понякога до цялостния човек (който се идентифицира с неговото тяло); също до физическата природа на човека (различна и отделна от духовната природа); както и  метафорично до Тялото на Христос (цялата църква или нейния израз във вид на местно събрание). Църквата е една жива реалност. Тя е личност. Разбира се, тази глава и тяло са специални. “Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение; старите неща отминават, и ето, всичко става ново (2 Коринтяни 5:17).” Писанията наричат това нов човек (Гръцки: kainos anthropos): ”.. за да създаде в себе си един нов човек (Ефесяни 2:15).” Става дума за човек, който е нов в смисъл че има качествено различна природа. Това не означава “нова” в смисъл по-нова във времето. Този Христос, съставен от глава и тяло, е ново създание, ново творение, нова природа, различен вид човек. Този човек има различна природа. Този вид ново творение е различно от това, което беше Адам, преди или след греха му. Павел ни увещава да съблечем стария човек и “да облечем новия човек, който е създаден по образа на Бог, в истинска праведност и святост (Ефесяни 4:24). “ Този нов човек е Христос, което включва и главата, и тялото. Тялото на този нов човек се нарича църква.

Бог е този, който прибавя ония, които се спасяват, и ги прави части на тялото на този нов човек, който е Христос. Бог поставя всяка част в това тяло, църквата, според както Му е угодно. Той също поставя в църквата апостолите, пророците, учителите и т.н., (1 Коринтяни 12:18,28). И така, църквата е тялото на Христос. Исус е възкръснал. Той е жив. Той е Възкресението и Живота. Той е в тялото Си, и ония, които са спасени, са в Него. Църквата е жива. Църквата е жив, нов човек. Ние сме организъм, а не организация. Заедно с главата, която е Господ Исус Христос, църквата е човек, ново създание, притежаващ различни качества и природа от тези на хората, които не са в Христос.

 Последният Адам стана дух, който дава живот. Обаче не духовното е първо, а естественото, и после е духовното. Първият човек беше от земята, направен от пръст; вторият Човек е Господа от небесата. Какъвто е човека от пръст, такива са и ония, които са направени от пръст; и какъвто е Небесният Човек, такива са и ония, които са небесни (1 Коринтяни 15:45-48, добавено подчертаване).

Освен това, не само главата е наречена “Христос,” но също и тялото. Това е ясно от изреченото от Божия Дух чрез апостол Павел, “Защото както тялото е едно и има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос (1 Коринтяни 12:12).” Христос, който е главата, има тяло, което включва всички части. Има пълно идентифициране на всички части в главата, Христос. Когато искаме да покажем на някой снимка на човек, за да може да го разпознаят, показваме им главата и лицето. Не носим със себе си снимка на краката на наш приятел, за да може хората да го опознаят. Те гледат към главата и лицето, за да могат да познаят приятеля ни, когато го видят, или пък да се опитат да го запомнят. По същият начин е и с новия човек, който е Христос. Ние идентифицираме този нов човек с Исус, главата, който е Месията и Сина на Живия Бог. Всъщност Христос има тяло, не само глава. И главата, и тялото на този нов човек са Христос. Трябва да осъзнаем ограничеността на изговорните ни средства, особено когато говорим за вечното и временното, или за божественото и човешкото. Например, Божеството има абсолютни характеристики, които са непреходни; и следователно не се предават на човек. Отец, Син и Святи Дух са всесилни, всеприсъстващи и всезнаещи. Тези характеристики не се предават на новородените вярващи, и, ако въобще това може да се случи, със сигурност не и докато сме в смъртни тела. “Ние знаем отчасти и пророкуваме отчасти (1 Коринтяни 13:9).” Обаче има характеристики на Бога, които са, така да се каже, относителни; и се предават на тялото на Христос. Например, някои от тях са служенията на възнесения Христос, дарбите на Святия Дух и плода на Духа, които трябва да бъдат в Неговото тяло, църквата, и във всички негови части.