Нашата Праведност

Има поне две реални причини, които правят възможно един спасен човек да ходи в този живот така, както е ходил Исус. Първо, Бог е вменил праведност на ония, които чрез вяра са призовали Господа да им прости и да ги спаси. “Авраам повярва на Бога, и това му се счете за праведност.” Давид също ни казва за “блаженството на човек, комуто Бог вменява праведност независимо от дела; Благословени са тези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са простени; благословен е човек, комуто Господ не вменява грях (Римляни 4:3, 6-8).” Писанията заявяват отново, че “Бог опрощава (остава ненаказани) греховете, извършени по-напред, за да покаже праведността си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус (Римляни 3:25-26).” Ти, новороденият вярващ, си праведен! Поради това, че си изразил вяра в това, което Бог е направил чрез завършеното дело на Исус, Бог те е оправдал. Бог казва, че напълно законно ти си “невинен.” Бог те е оправдал и заявява, че положението ти според закона е такова на праведник. Затова ти си свободен и не трябва да плащаш дълга или “заплатата за греха;” и всичко, което Бог казва за праведните хора, принадлежи на теб. Исус изпълни всичката праведност и каквото Бог е направил достъпно за праведните, то е на разположение за новородения вярващ! Да, възможно е да си съгрешавал като вярващ и може и за в бъдеще да се случва така. Според закона, новороденият вярващ е обявен от Бога за такъв със законна позиция на праведен човек. Обаче, погледнато от вътре, вярващият има нова и стара природа. Който е спасен може да “облече новия човек, сътворен по Бога в истинска праведност и святост,” или пък да дава време, сила и въобще място на старата, паднала природа/човек (Ефесяни 4:20-24). Обаче, поради вярата си в това кой е Исус и какво е направил, Бог те обявява за праведен! Може не винаги да мислиш, чувстваш, казваш и правиш това, което Христос в теб би изразил. Въпреки това, Бог те счита за праведен, поради вярата, която си изповядал в Неговия Син и в Неговите завършени дела. Не можеш да направиш старата си същност да бъде праведна, така че спри да се опитваш. Вместо това можеш да узряваш. Можеш да бъдеш преобразяван от слава към слава по образа на Божия Син, Исус Христос. Бог желае повече и повече зрялост във всяко от децата Си, още докато те са тук на земята във смъртните си тела.

Това ни води до втората реалност, която прави възможно новороденият вярващ да ходи повече и повече в този живот както Исус е ходил на земята (1 Йоан 2:1-6). Това е възможно, защото тези, които са в Христос и са новородени, всъщност имат Господаря, Господ Исус Христос, живеещ в тях. Той не само живее в спасените, но иска техните личности и начин на живот да се променят, така че Неговата природа и пътища да се формират в тях. Исус не желае хората от Неговото тяло да имитират външно или да наподобяват Неговото поведение, отношение и дела. Исус не желае хора да променят характера си или поведението си. Той не поощрява хора за промяна на начина си на говорене или държане. Исус идва в живота ни не за да го промени, а за да го замени. Той не иска ние да поправяме, коригираме или подобряваме нашата природа. Той иска ние да заменим падналата си покварена природа за Неговата славна природа.