Лично свидетелство

През 1994 година, когато за първи път виждах хора да приемат това, което наричаха „ново вино,“ „Реката на Бог,“ „благословението от Торонто,“ аз бях скептик и го отхвърлих. Скоро след това се отрекох от това си отношение. Обаче това беше само началото. Ан и моят най-близък съработник имаха сън, че съм умрял и те ми го споделиха. Отговорих, че бих се покорил на всичко, което Господ им покаже за мен, и което Той иска аз да направя. Бях изгубил мира си; за първи път откакто бях новороден и изпълнен със Святия Дух, нямаше никакво пророчество, което да излезе чрез мен. Бях раздразнен, не чувах Божия глас и сериозно се нуждаех от помощ! Те ме посъветваха и препоръчаха да не служа по никакъв начин поне три месеца. Съгласих се и мислех да се усамотя в някоя хижа и да постя и да търся Бога. Нямаше свободни хижи. Старите травми на врата и гърба скоро се обадиха и станаха почти нетърпими. Нощем единственото облекчение като че беше докато се опитвах да спя прав опрян на една голяма торба, пълна с малки късчета дунапрен. Всяка сутрин ме заварваше в сълзи пред Бога. Ежедневно Святия Дух ме изобличаваше за плътски мисли и отношения, егоистично поведение и съмнителна теология. Не можех да поставя заедно праведността, която Бог ми е дал, с плътта, която продължавах да преживявам. Бях съкрушен, като научих в същото време и за суверенитета на Бога. Молех Го да ме дари с истинско покаяние (2 Тимотей 2:24-26). От двадесет и две години живот като новороден, познавах редовно, ако не ежедневно реалното присъствие на Бог. По Неговата благодат усещах Неговото реално присъствие (Деяния 17:24-26). Скоро след като бях спасен, Господ ме поведе към едно чудесно взаимоотношение с пророка Нийл Глес, който ме наставляваше като баща. Заедно с него и, разбира се, със Святия Дух се научих да се приближавам към Господа, и Той също се приближаваше към мен. Но сега, от три месеца, нищо! Никакво преживяване на Неговото реално присъствие и никакво помазание. Тогава, през месец юни, се събрахме с нашия районен тим от служители, според разписанието ни. Те споделиха за едно пророчество, което се разпространяваше, и според което Бог щеше да „отсече злото от света“ на един определен календарен ден. Спомням си, че казах че това е фалшиво слово, защото никъде в Библията не се казва, че Бог ще отмахне злото от света. Изведнъж отново усетих Божието присъствие и помазание! По-късно, когато се молихме, за втори път помазанието слезе на мен през оная сутрин. Господ ми проговори. Той ми отговори на въпрос, който бях поставил пред Него. От три месеца не бях участвал в служение. Обаче шест месеца преди това бях запланувал пътуване до Русия и после до Франция. Той искаше ли да отида там? Ясно ми каза да замина на тези мисии. Когато бях в Русия се срещах всяка сутрин с двадесет и пет водачи на домашни групи. Един млад пастор ни беше поканил заедно за молитва и покаяние. На третата сутрин изведнъж се намерихме да се смеем буйно и дори да се търкаляме по калния под! Бях завладян от радостта! След това две млади жени бяха освободени от само себе си от демони. Това продължи 45 минути. И всичко това се случи докато съвсем сериозно се покайвахме пред Бога! На следващата сутрин Господ слезе върху нас по същия начин и отново бяхме изпълнени с Неговата Радост. Бяхме запланували общи събрания за всеки ден. Ден след ден, Реката на Бог течеше върху нас. Като пристигнах във Франция, открих, че от януари 1994 година, Господ излива там Своето ново вино. Тимът ни от Франция се беше събрал на национална хвалебна конференция близо до Лион: един паметен ден за мен. Божият Дух се движеше суверенно върху две хиляди души. През този ден радостта на Господа ме завладя за два и половина часа! За първи път в живота си аз лично преживявах действителната Благодат на Бога, като Негова безусловна любов. Докато преживявах Неговото присъствие, природа и мисли, в същото време преживявах и много плътски неща в себе си. Разбрах добре, че Неговата праведност е вече моя. Вече не се чувствах виновен и не се мразех, мъчейки се да забравя или да скрия природата на плътския си човек. Открих, че можех да се изправя срещу греха на старата природа; и че можех да искам и да получавам бързо Неговите мисли и отношение. Преживяването на стария и после на новия човек се редуваха много бързо. Обаче не усетих осъждение! И, за разлика от много години преди това, аз не нанасях съд над себе си. Открих, че мога да съблека стария човек и да облека Христос! От този ден личността ми и живота ми вече не са същите. Съпругата ми, семейството ми и близките ми приятели също са благодарни за преобразяването.

През тези часове преживях много неща. Едно от тях има значение за настоящата ни тема. Аз познавах Божията любов и приемане. Дори разбирах, че Той ме счита за праведен не поради моите дела, но като отговор на вярата ми и любовта ми към Исус Христос и това, което Той е направил. Той не само ме изпълни с радост, но и познах как Той благодатно ме приемаше – такъв, какъвто бях. Усещах в плътта: мисли на гордост, себеиздигане, дори и някои наистина неприятни представи. Едновременно с това аз преживях любовта Му: в присъствието на грешната ми природа. Открих, че можех да кажа „Не“ на плътта. Помолих Го за Неговите мисли, чувства, отношения, начин на виждане. Удивително, но Той ми даде всичко това, за което Го помолих. Вместо да си търся извинения за плътското в мен, вместо да се опитвам да забравя, и вместо да се мразя за всичко това, аз научих, че мога да си призная греха, да го поставя на смърт и да приема Неговата природа. Не се мъчех вече да бъда някой. Не се опитвах да правя неща. Както Павел казва, „Разпънах се с Христос;  и живея, но не аз, а Христос живее в мен… и няма да осуетя тази Божия благодат“ (Галатяни 2:20-21).

И така, това е четвъртата стъпка в този процес. Не е достатъчно да мразим и да се опитваме да убием стария човек. Трябва да обличаме новия човек, който е Христос в нас, надеждата на славата. Не се опитвай да поправяш стария човек. Не се старай да го направиш по-красив или по-добре звучащ, или дори действащ като “християнин.” Не се опитвай да бъдеш нещо или да правиш нещо! Не се мъчи да заслужиш законния си статут на праведен. Приеми състоянието си на оправдан, праведността, която Бог ти дава. Помоли Го да бъде и да живее в и чрез теб. „Исусе, какво ще кажеш за този човек (или ситуация)?“ „Исусе, какво мислиш за това?“ „Исусе, моля Те, дай ми Твоето отношение.“ „Исусе, покажи ми и ме води да върша волята на Татко.“ „Господи, нека Твоят мир да тече.“ „Господи, дай ми Твоето търпение.“ „Господи, нека Твоята кротост и благост да бъдат изявени.“