Кой е строителят?

Въпросът сега е, “Кой строи църквата?” За някои отговорът на този въпрос може да бъде сложен, за други – твърде прост. Разбира се, Исус казва, ”…Аз ще съградя Църквата Си (Матей 16:18).” Ясно е, че Исус е строителя на Църквата Си, обаче има още неща, които трябва да се кажат за този въпрос и отговора на Исус. Тъй като Той е творецът на всичко, не може да разделим Неговата природа от Неговите способности. Тоест, като се опитваме да отговорим на въпроса кой изгражда църквата, появява се необходимост да се види как Той прави това. Исус е Словото на Бог, което стана плът и обитаваше между нас. Като Слово на Бог, както ни казват писанията, всички неща бяха направени от и за Него, и без Него не е станало нищо от това, което е станало (Йоан 1:1-5). Природата на Неговата личност и на Неговата способност са неразделими. Например, в Него, който е Словото, ”… е животът и животът бе светлината на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана (Йоан 1:4,5).” Словото, което е светлина, унищожава тъмнината. Тъмнината не може да владее, да надвие, да погаси или да премахне светлината. Светлината по своята си природа побеждава тъмнината. Еврейското разбиране за думите, и по-точно за Божието “Слово,“ е че то не е статично (неподвижно), но динамично. Божието слово(еврейски: “dabar”) има силата зад себе си и/или в себе си, за да осъществи, да доведе в реалност това, което то описва или за което говори. Божието слово има присъща и свързана с него творческа сила. Така е и с Исус: Той е ясното изражение на Божието Слово. Неговата природа е творческа и това, което тя изразява, било чрез думи или чрез Неговата личност или характер, е творческо и е живот. Затова, като разбираме повече за този, Който изгражда църквата, едновременно с това все повече ще научаваме как Той прави това.

Като помним, че Исус е словото, чрез което всичко е било създадено, виждаме едно значимо изявление в евангелието на Йоан: “Не вярвате ли, че Аз съм в Татко и че Татко е в Мен?… Татко, който обитава в Мен, върши делата (Йоан 14:10).” Господ казва за Татко, който обитава в Него, че е извършил делата, които са станали през живота Му. Ако някой би могъл да твърди, че сам той е източник на делата, извършени в живота му, то това е Исус. Обаче Той не се хвали с тези дела и това не е фалшиво смирение, както ако беше някои хора да постъпят по този начин. Той говори само това, което Татко Му дава да говори. Тогава как така се получава, че приписваме заслугите на някой друг, или дори на самите себе си, за това, което е постигнато в нашия живот? Павел казва, че не би се осмелил да говори за нищо, освен онова, което Христос е извършил чрез него (Римляни 15:18). Става въпрос единствено за Исус, само за Христос, Сина на живия Бог (Римляни 15:18).