Как се изгражда църквата?

Стигаме до въпроса: “Как се изгражда църквата?” Разбира се, ние разглеждахме този въпрос докато говорихме за това койсъгражда църквата. Личността на Исус, нашият Спасител, е динамична. Чрез Него и за Него са създадени всички неща. Както споменахме, църквата се изгражда в качествено и количествено измерение. Очевидно е, че църквата се изгражда количествено през тези векове, като се добавят към нея новородените хора. Видяхме, че Господ прибавя всекидневно към църквата Си онези, които се спасяват. Исус казва, че Евангелието трябва да се проповядва на всяко създание. Той казва също, че краят няма да настъпи докато благовестието за царството не бъде проповядвано по света за свидетелство на всички народи (Матей 24:14). Великото поръчение казва, че трябва да направим ученици от народите, а не в народите. Исус ни дава притчата за доброто и лошото семе. Той казва, че полето е света, и че доброто семе са децата на царството, които трябва да бъдат по целия свят. Обаче лошото семе, или децата, които служат на врага, също са по целия свят. Лошото семе ще бъде примесено с децата на царството до края на времето (века, света). Краят на времето ще дойде с жетвата. В момента на жетвата лошото семе ще бъде отделено от доброто, и ще бъде изгорено. Тогава праведните, доброто семе, ще засияят като слънцето в царството на техния Баща (Матей 13:24-43). Смисълът тук е, че Господа на жетвата иска голяма жетва на души. Той желае да не погине никой; но “… всички да се спасят и да дойдат до познание на истината (1 Тимотей 2:4).” Бог иска тялото на Христос, църквата, да расте на брой. Това е заръка, в която Господа приканва всеки от нас да участва. Това е наша основна и постоянна цел!

Господ също иска ние да растем и в качествено отношение. Една от основните доктрини на Христос е, че трябва да растем в зрялост (Евреи 6:1-2). Йоан говори за деца, младежи, родители и бащи. Ние трябва да израстваме в Христос (1 Йоан 2:11-14). Както видяхме по-рано, трябва да узряваме според мярката на ръста на Христовата пълнота. Предполагам някой може да започне да спори, че това е въпрос на избор, понеже имаме свободна воля. Но що се отнася до Бог, Той очаква ние да растем в Христос. Той желае да растем в зрялост. Той е дал на всеки от нас съдба в Христос, добрите дела, в които да ходи. Той има план за живота на всеки от нас в Христос (Ефесяни 2:10). Наша е отговорността да ходим в този план, или съдба, които Той е постановил преди времената. Павел казва на Тимотей, че Бог, “ни е призвал със свято призвание, не заради нещо, което ние самите сме извършили, а заради собственото си намерение и благодат, която вече ни бе дал в Христос Исус преди началото на времето (2 Тимотей 1:9).”  Казано честно, не винаги върша волята на Бог. А ти? Винаги ли вършиш Божията воля? Винаги ли ходиш “в Духа”? Природата и способностите на Исус проявяват ли се чрез теб двадесет и четири часа на ден, във всеки момент от живота ти? Имаше само един, който ходеше на земята в съвършенство. Само един, който живя без грях. Исус извърши съвършено волята на Татко. Само Бог познава сърцето и духа на човек. Нека да кажем в тона на тези размисли, че повечето от нас са правили някои неща, които са били волята на Бог. Въпросът е: Как се е случило това? Как става така, че човек върши Божията воля? Как се ходи в Духа? Христос е в нас. Как всъщност Той бива изявен в нашия живот?