Какво представлява Църквата?

Днес думата “църква” се употребява по много начини. Случвало се е, когато съм пристигал в някой град за да служа, и пастора да казва, “Нека  се поразходим да ти покажа църквата си.” След няколко минути пристигаме в сградата; обикновено след това той ме въвежда вътре и казва нещо като, “Е, харесва ли ти?” Мястото беше празно; и “църквата”, за която той ми говореше, беше, разбира се, сградата. Понякога съм чувал пастори да казват, “В моята църква имам толкова много неспасени.” Как е възможно това? Често пъти Ан или аз сме чували такива изрази, “Побързай! Ще закъснеем за църква.” В някои от пътуванията ни пък сме чували коментари като, “Ами, аз просто не мога да разбера това. Ние в нашата църква не танцуваме – ние просто не правим такива неща.” Хора са ни казвали, “Чувствам се в безопастност, защото съм член на църква, която съществува от стотици години.” Чували сме и неща като, “Вярвам, че всеки един трябва да бъде покрит, затова се присъединих към деноминационна църква, която е призната от правителството. Не искам да бъда наречен сектант.” Колко пъти някой е казвал думи като, “Ние се местим доста често: бил съм член на Баптистка Църква, на Методистка Църква и на Лутеранска Църква. Ходил съм на Петдесятна Църква; а сега посещавам едно малко, независимо, харизматично събрание.” На което пък друг отговаря, “Да, знам. Аз не харесвах предишната си църква и затова се присъединих към една друга.”

“Църквата” сграда ли е? Или събрание? Или традиционен начин на вършене на нещата? Или институция? Или деноминация? Има ли различни видове църкви? Нека дори да се запитаме, можем ли да променяме църквите си? Или, всъщност може ли някой да се присъедини към църквата?

Как Божието Слово определя какво представлява “църквата”? Има много въпроси, които трябва да си зададем. Например, нека да видим какво се случи, когато Бог започна да излива Своя Свят Дух в оня специален ден Петдесятница след възнесението на Исус. В Библията е записано, че първоначално 3000 души с радост са приели думите на Петър; и се кръстиха. Те, плюс поне сто и двадесетте, които бяха в горницата, постоянстваха вярно в поученията на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. Ежедневно те се събираха единодушно в храма и по домовете си разчупваха хляба, като хвалеха Бога с радостни и искрени сърца. Тогава четем, ”… Господ прибавяше към църквата всекидневно тези, които се спасяваха (Деяня 2:42-47).” Въпроса е: “Към коя деноминация или организация ги включваше Господ?” През земното си служение Исус беше с учениците си около 3 години плюс още 40 дни, когато Той им говореше предимно за Божието царство. Исус имаше достатъчно време, за да установи някакъв вид организация. Помнете, че те бяха юдеи с много организиран начин на живот според законите и обичаите на Мойсей и старейшините. Освен това, римляните също бяха с много високо организирана култура. Към какво прибавяше Бог ония, които се спасяваха? Духът на Господа казва чрез Павел, че “… (Бог) е поставил всички неща в нозете Му, и Му е дал да бъде глава над всичко в църквата, която е Неговото тяло, изпълвано с пълнотата на Оня, който изпълва всичко във всички (Ефесяни 1:22-23).” В Колосани четем, че “Той (Исус) е главата на тялото Си, църквата… заради Неговото тяло, което е църквата (Колосяни 1:18, 24).” В посланието си към Коринтяните Павел казва, “Но Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, според както му е угодно (1 Коринтяни 12:18).” Става ясно, че вече имаме началото на някои отговори.