Исус е служителят

С години цитираме думите на Исус, “Аз ще съградя църквата Си.” Дълги години и аз казвах, че служенията са дадени за изграждането на църквата. Рядко съм се замислял как е възможно тези две твърдения да стоят заедно и в същото време да са верни. Никога не съм предполагал наличието на въпроса как тези две твърдения могат да са верни едновременно. Просто ги приемах за верни и толкова. Но, всъщност, как могат и двете да са верни? Винаги ли и двете са верни? Дали винаги всеки един от петкратните служители работи за изграждането на църквата? Аз знаех отговора на този въпрос: Не! За повечето от нас е ясно, че служенията на Христос не изграждат църквата автоматично и постоянно. Какво представляват тези служения? Какъв е апостолът, пророкът, пасторът? Както разбрахме досега, Христос е служителят в човека. Е, как се отнася това към петкратното служение? В Евреи четем, че трябва да размислим за апостола на нашата изповед, който е Исус Христос (Евреи 3:1). Това послание е написано след възнесението на Исус; и все пак Той все още е наречен и действа като апостол на нашата изповед. Тези стихове продължават и казват, че Той съгражда своя дом. Той продължава да изгражда дома си, така както и сега работи като апостол. Христос е изпратен в живота на някои хора, за да действа с дара на апостола. Писанията ни казват, че дарът на човек прави път за служението му, и че по плодовете ще ги познаем. Ако някой е разпознат като апостол, то е защото е налице плода на апостолското служение. И ако има такъв апостолски плод, то е защото Христос е в този човек, като действа апостолски в него. Христос е апостолът. Думата “апостол” не е титла, нито позиция, нито пък чин. Това е дума, използвана за да опише как Христос е изпратен да функционира в даден човек. Писанията ни позволяват да наричаме такъв човек апостол. Ако някой, който е приел Христос като такъв дар на служение, може да нарича себе си апостол, както правеше Павел. Но всичко е центрирано около Исус. Исус е апостолът. Има различни служения, но е същият Господ (1 Коринтяни 12:5). Нека да разгледаме пастора.  Обикновено считаме тази дума за титла или позиция. В културата на Запада, а често и на Изток, тази дума се разглежда като вид професия или позиция. Как трябва да се разбира и разглежда тази дума от библейска гледна точка? На първо място, единственият, за когото Новозаветните писания се отнасят като “пастор,” е Исус. Или нека да употребим библейската дума “пастир” (овчар). Исус е Добрият Пастир и Великият Пастир на овцете (Йоан 10:11; Евреи 13:20). Никой в Новият Завет не е наричан пастир! Удивително е, че в днешно време, а и от векове насам, много често хора, които са християнски служители, са наричани по традиция с титлата “пастор” (което означава пастир). Петър, който нарича себе си презвитер, казва че презвитерите трябва да пастируват стадото. Той използва гръцката дума в нейната глаголна форма, а не като съществително за титла или позиция. В тези стихове гръцката дума “poiman” се употребява в смисъл за начин на слугуване или служене, а не за управление. Всъщност той предупреждава всички, които пастируват като надзиратели (епископи) да не господаруват над ония, които са им поверени. Кой е Пастирят? Исус! Павел казва, че не смее да говори за нищо друго освен за това, което Христос е направил чрез него. Ако виждаме плода на служението на пастирят, то е защото Исус е бил изпратен като дар от Татко, за да действа като пастир чрез даден човек. Авторът на тези редове и преминал през дванадесет години обучение в университет, като последните шест от тях са били в теоложки училища. Получил съм научни степени в различни богословски дисциплини. Когато всичките изисквани от мен неща бяха изпълнени, можех да бъда поставен за пастор в няколко деноминации. Обаче имаше един много сериозен проблем: не бях новороден. Имах необходимите степени и обучение, за да бъда нает, признат и да служа в ролята на “пастор.” Дали хората в събранието щяха да получат истинското служение на пастиря? Не! “Всеки добър и съвършен дар е от горе, и идва от Бащата на светлините (Яков 1:17).” Не можеш да даваш нещо, което нямаш. Аз все още не мога да служа като пастор, защото нямам този дар в мен. Исус не е бил изпратен да служи на хората чрез мен като пастор. Все пак, след като бях новороден, бях наричан “пастор” в ранните години на служението ми. По него време водех едно местно събрание. Титлата ми обаче не можа да ме направи пастор. Никой от петкратните дарове на служения от Христос не може да бъде заслужен. Човек не може да даде на друг дадено служение, дори и да продължава да го нарича със съответната титла. Обаче може да се разпознае дарът на Христос. Бог може също да употреби доказани служения, за да призовава, подготвя и/или отделя хора в служение на Христос. Но дарът на служение е от Бог и това е дарът Христос, действащ чрез човек. Да вземем за пример носът. Преди още да можеше да произнасяш думата “нос,” носът ти можеше да прави своите си неща – да диша, да помирисва и т.н. Ако по грешка го наричаше “ухо,” докато се учеше да говориш, пак носа ти не беше ухо. Думата “нос” не изразява титла, позиция или ранг. Не казваме, “Носът ми е най-върховната част от тялото ми. Всичко друго трябва да се подчинява на носа ми (Освен ако нещо не мирише наистина лошо!). “Носът ми управлява!” О, аз мислех, че говорим за служения. Е, ние наистина говорим точно за служения. Имената на служенията са в известен смисъл като имената на частите от тялото. Името се отнася до конкретна част и до това как тази част функционира. Името ти не е титла или ранг. Не може да променя природата и дейността на части от тялото (с изключение на съвременната хирургия). Бог е създал частите на тялото и също поставя на местата им частите от Христовото тяло според както Му е угодно. Всяка част трябва да работи ефективно, като допринася своя дял за назидаването на тялото в любов (Ефесяни 4:16). И така, ако разпознаем плода на пастиря у някой човек, това е защото той е приел дарът на Христос, Пастирят, Който живее и действа чрез него. Христос е и великият пророк, благовестител и учител. Той е Божието Слово и Божия глас, който говори от небето (Евреи 12:25). Той е въплъщението на Благата Вест. Той е главният учител: “Вие сте научени от Него, както е истината в Исус (Ефесяни 4:21)”. Той е истината! Той е не само Глава на тялото Си, Църквата, Той е всичко във всички и изпълва всичко във всички (Ефесяни 1:23)!

Зададохме един въпрос: “Кой изгражда църквата?” Виждаме, че Исус изгражда църквата Си. Виждаме също, че чрез хора, които действат в някое от петте служения на Христос, Христос гради църквата Си. Божия Дух ни казва чрез Павел, че Той гради църквата чрез частите на тялото Си.

“Нека вместо това с любов да говорим истината и да израстваме, за да станем подобни на Христос във всяко отношение. Той е главата, от която зависи цялото тяло. Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта. (Ефесяни 4:15,16).”

Когато Божията любов се изразява от една част и се приема от друга, Бог, чрез Христос живеещ в и чрез всеки вярващ, изгражда Себе Си. Нека да погледнем по-надълбоко в тези неща. Тялото трябва да назидава себе си в любов. Бог иска всяка част да действа ефективно. Той иска всеки един от нас да израства в Христос, нашата Глава. Главата, която е Христос, прави растежа на тялото. Когато всяка част приема от Христос, тя работи ефективно. Когато частите вършат своите си задачи и дават това, което Христос доставя в определен момент, има растеж. Тялото се назидава в любов. Христос, чрез отделните части в даден момент, прави това, което Татко е определил за това време: тялото на Христос расте. Църквата в такъв момент и по такъв начин се трансформира в това, което е Христос. Отделните части растат, те се променят все повече и повече според образа на Христос. Помнете, че тялото е Христос, и следователно Христос расте. Христос, Сина на Живия Бог, не расте. Той е съвършен и вечен като Татко. Но Христос, като Човешкия Син, нараства в зрялост и пълнота. Подобно е на това, което писанията казват за Христос, като Исус от Назарет по време на земното си служение: “…макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които Му се подчиняват… (Евреи 5:8, 9 – добавено подчертаване). По същият начин ние, Неговото тяло, се изпълваме повече и повече с пълнотата на Бог (Ефесяни 3:19). Ние се усъвършенстваме докато Той се изразява в нас по нови начини и измерения. Това не се постига автоматично в момента на спасение или новорождение. Такъв растеж на отделния Християнин и на църквата, Неговото тяло, се осъществява във всеки момент, когато Христос бива изразен и изявен от отделния новороден вярващ. Едни от главните цели, приоритети и причини за живот, е да бъде изявен Христос, който е в нас; да му позволим да бъде и да прави това, за което Той е бил пратен при нас. И отново, Исус е в центъра на всичко. Бог разраства или преумножава Себе Си. Той възпроизвежда Себе Си в Своите синове и дъщери. Тези синове и дъщери са едно. Те съставят тялото на Сина, което е Христос. Неговото тяло расте на брой, когато, чрез вяра в Исус, Сина на Бога, и новорождение, се прибавят нови части. Неговото тяло расте не само по брой, но и в зрялост, когато отделните вярващи дават място повече и повече на Христос, Който обитава в тях.

Господи, прости ми за всичките фалшиви идеи, които съм приемал. Господи, сега е толкова ясно: Ти си Който живееш в мен и вършиш делата. Господи, прости ми за пропиляното време, пари и усилия да градя неща, които Ти не съграждаш. Възстанови ни, О Боже! Татко, в Твое име сме правили толкова много неща, които не са били от Теб. Имай милост,  О Господи, и помогни ни. Ако Господ не съгради дома, напразен е труда на работниците. Господи, изграждай църквата Си. Коригирай ни. Освободи ни. Помогни ни. Нека лицето Ти да осияе над нас и ще бъдем спасени и възстановени. Искаме да бъдем такива, каквито Ти искаш да бъдем. Господи, унищожи религията между нас. Унищожи лъжите, които сме държали в сърцата и умовете си. Твоето Слово е светлина, и светлината унищожава всяка тъмнина; Осияй, Боже, и изгони тъмнината около нас. Исусе, бъди всичко и прави всичко, за което Татко Те е изпратил да направиш в мен и в Твоите хора. Господи, служи чрез нас и изграждай всичко, за което Татко Те е изпратил. Възстанови ни, о Боже, в името на Исус.