Да съблечем стария човек

За да бъде пълен с пълнотата на Бога, човек трябва да практикува събличане на стария човек и обличане на новия, във всеки момент, ден след ден.

„Затова, умъртвете природните си части, които действуват на земята: блудство, нечистота, страст, зъл ламтеж, и сребролюбие; поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните; в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява за придобиването на знание по образа на този, който го е създал; дето не може да има Грък и Юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.“ (Колосяни 3:5-11)

Въпросът е, „как може да се съблече стария човек и да се облече новия?“ Е, ще се радвам ако се питате това. Нека да намерим някои истински отговори. Повечето от нас не искат да мислят, да чувстват или да действат като стария човек; и все пак, както Павел, хващаме себе си, че правим точно това. Нещата могат да се променят! Обаче се нуждаем от помощ, за да ходим в Духа. Има четири неща, които са от съществено значение тук. Основата е да има посвещение да се върши Божията воля. Някои пропускат да правят това отново и отново, като постоянно посвещение, като очакват да попаднат в ситуация, в която да се опитат да решат дали искат да вършат Божията воля, или не. Този метод води до плътски живот и провал след провал. Божието обещание към тези, които ще предадат делата си на Него, е че Той ще установява техните мисли, и ако някой Го признава във всичките си пътища, Той ще направлява пътеките му (Притчи 16:3, 3:4-6). Бог иска хората да имат силна воля: ние сме в битка. Нека да правим както Исус правеше; и да казваме, „не моята воля, но Твоята воля да бъде.“ Първо трябва да помолим Святия Дух да ни помогне да прегледаме себе си. Божият Дух е дошъл, за да обвинява за грях и праведност, и да ни води към всяка истина. Нужно е да молим Святия Дух да привлече вниманието ни и да ни обвини за грях в момента, в който съгрешаваме. Да Го молим да  направи каквото е необходимо, за да привлича вниманието ни, когато не мислим по начина, по който мисли Исус. Да Го молим да ни изобличава незабавно всеки пък, когато чувстваме нещо, което не е от сърцето на Исус. Да Го молим да ни „събужда;“ когато сме запланували нещо, което не е Божията воля; когато имаме отношение, различно от това на Господа; когато не гледаме към хора и обстоятелства както Исус би го направил. Да молим Духа да ни изобличава, и Той ще го прави. Тогава, човек трябва да съди себе си. Това е втората стъпка. Писанията казват, че, ако съдим себе си, не бихме били съдени от Господа (1 Коринтяни 11:28,31). Това означава да се отричаш от себе си: да съблечеш стария човек и да се считаш за мъртъв към греха. Ние отхвърляме плътската природа. Тогава идва това да носим кръста си ежедневно: обричаме на смърт делата на плътта, ние сме разпънати с Исус. Да, трето, покайваме се! Разпознаваме греха си, благодарим на Святия Дух на Истината. Казваме, „Не! Няма да бъда такъв. Вместо това, отхвърлям това чувство, тази мисъл, тази представа, това отношение.“ Човек отказва да дава живот за старата, плътска, егоистична, измамена природа; веднага пресича някои неща. Не им даваме място да бъдат изразени. Трябва да има разпознаване, отричане и покаяние от греха. Старият човек се съблича, като „чрез Духа умъртвяваме делата на плътта“ (Римляни 8:13). Не отричаме, че имаме тия плътски, грешни неща. Не обвиняваме други. Не си търсим извинения. Не се оправдаваме с други хора. Чрез вярата ни в Исус, праведността ни се вменява даром; и Праведният идва, за да обитава в нас. Ние искаме да се променяме. Не се надяваме старият човек да бъде подобрен, нито пък трябва да се опитваме да го поправяме, ремонтираме, за да изглежда по-добре или да звучи по-добре. Ние искаме природата на Исус да бъде изразена чрез нас. Всичко това започва с предаване на волята на Бог. После, първо, проучваме себе си (разпознаване). Когато бъдем изобличени за грях, ние отхвърляме, отказваме се и се отричаме от плътското (отричане). Трето, вземаме кръста си и излагаме на смърт старият човек (покаяние). Четвърто, търсим Господа в нас, за да облечем новия човек (възстановяване). Помнете, „няма осъждение за ония, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух“ (Римляни 8:1). Какво значи осъждение? След като някой бъде признат за виновен, следва обявяване на наказанието. Наказанието за престъпление или грях е осъждението. За ония, които са в Христос, и които са се посветили да ходят не по плът, но да обличат новия човек, няма осъждение поради вината от греха. Неговата милост триумфира над съда! Няма осъждение!

Като гледам към живота си назад през годините, виждам някои области с истинска промяна. Но има една област, която не се е променила от двадесет и две години. Тази област на плът е безпокоила мен, жена ми и цялото ми семейство. От години съм използвал гняв и повишен тон, за да прокарвам моята воля. Ан и децата се чувстваха заплашени от мен, когато реагирам по такъв начин. Аз „печелех“ споровете, моята воля и желание надделяваше. И все пак, такива „победи“ не бяха приятни. Мразех това в мен. Не можех да изтрия от себе си това поведение, дори и със сълзи на съжаление пред Бог, Ан и децата. Често съм плакал поради това лошо поведение, чувствайки се нещастен когато правя другите нещастни. И с пост не можех да унищожа това си качество. Не можех да се освободя от него, въпреки че в продължение на двадесет години пет дни в седмицата съм присъствал на силни и помазани богослужения! Молбите ми пред Господа да отмахне това от мен също не помагаха. Нищо не можеше да донесе промяната! Може би „успявах“ само да скрия проблема от хора, външни на семейството ми, не знам. Знаех, че Бог и семейството ми ми прощаваха, но исках промяна. Исках истинско покаяние и възстановяване. Исках преобразяване! Не исках да продължавам все да съжалявам и да искам отново и отново прошката им. Ние се помирявахме, но само за да видим как същия процес се повтаря за пореден път. Благодаря на Бога, промяната е възможна!

следваща глава Лично свидетелство