Бъди изпълнен с пълнотата на Бога

Исус е главата над всички в църквата. Църквата е пълнотата от Него, Който изпълва всичко във всички. И отново Павел се моли за църквата и всеки неин член, „да бъде изпълнен с цялата Божия пълнота… докато всички достигнем… в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 3:19, 4:14). Христос, надеждата на славата, е във всяка част от Неговото тяло. Той иска от нас да заменим старата си човешка природа за природата на Неговия нов човек. Когато тази замяна се осъществи, Той намира изражение чрез вярващия, който тогава става истински ученик. Той иска Неговата любов да струи от всяка част; Неговата простителност да бъде изявявана, милостта Му – освобождавана, мирът Му – да изтича, даването Му – демонстрирано, радостта Му – изобилваща. Той иска плодът на Духа да бъде по всеки клон от живота ни. Този плод може да бъде произведен във всяка ситуация. Той може да бъде раздаван свободно на всеки човек, с когото се намираме във всеки момент. Това не става когато вярващият се опитва да бъде добър, да бъде свят, да казва „правилните неща,“ да бъде мъдър. Ние говорим за плода на Духа, а не за плода на човешкия “нов и подобрен” религиозен дух. Господ прави необходимото щото всяко от децата Му да бъде постоянно и все повече изпълвано с повече от Него! Всеки добър и съвършен дар идва от Бащата на Светлините, а не от падналата човешка природа. Когато Той бъде изявен в някое Негово дете, ние виждаме не просто човек, който Бог е обявил за праведен, но такъв, чрез когото Праведния се проявява. Исус каза, „Който е видял Мен, видял е Моя Баща“ (Йоан 14:9).

Има разлика между това, което теологически е известно като „оправдание“ и „освещение.“ Когато някой се новороди, Бог оправдава и обявява този човек за невинен, или праведен. Усилията и делата за само-оправдание са напразни. Бог обявява някой за оправдан като отговор на вярата на този човек в Господ Исус Христос и в това, което Той е постигнал за нас чрез безгрешния Си живот и смърт на кръста. Този човек е свободен от длъжността си да плати със смъртно наказание за греховете си и получава право и достъп до всичко, което е на разположение за някой с такова законно изправно положение пред Бога. Заветните обещания сега са на негово разположение чрез вяра. Такова е законно-правното състояние на нещата. Това оправдание се случва в самия момент на новорождението. Освещението, обаче, е процес, в който трябва да се движим след момента на новорождение и през целия си живот. Когато някой е новороден, Бог променя не само неговото законно-правно, но също и вътрешното му състояние. Бог дава на човека законно положение на праведен и създава вътрешен, нов човек в истинска праведност и святост. Неспасеният не може да бъде праведен, нито от законна гледна точка, нито според вътрешното си състояние. Законната позиция на праведност остава като състояние за вярващия. Но вътрешният потенциал да бъде и да прави това, което е наистина праведно, не става автоматично негово истинско състояние. Изкупеният човек е изправен пред възможността да изразява старите, паднали човешки пътища, или природата на Христос, Който е в него. Когато човек дава израз повече и повече на Святия, обитаващ в него, той се освещава (или узрява, трансформира). Когато някой изразява Тоя, Който е Праведен и живеещ в него, тогава се преобразява от слава в слава по образа на Господа (2 Коринтяни 3:18).