Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА II – ХВАЛЕНИЕ И СЪЛЗИ

Исус и аз станахме приятели, когато Той ме взе на пътешествието ми из Рая. Беше ни много приятно един с друг. Аз не бях ни най-малко притеснен за това как бях облечен, какво казвах или какво правех. Бях облечен просто като всеки друг.

Всичките светии бяха облечени в бели одежди на праведност. Някои носеха скъпоценности. Научих, че се носят различни видове колани – червени, жълти и т. н. – за украсяване и придаване на по-добра външност.

Не разбирам хората, които си мислят, че няма да правят нищо в Рая, а само ще се носят на облаци. Когато отидете на Небето, вие ще имате работа да вършите, но тя ще бъде най-приятната, която някога сте имали. Няма да се носите наоколо и да не правите нищо. Това е мързел, а на Небето няма мързел – изобщо никакъв!

Възмущавам се, когато хората казват: „Аз видях моя малък ангел“ и събират малки картинки с нарсувани ангелчета, които са високи един метър и са полуголи. Не! Те не са видели ангел, а нещо друго. Ангелите са високи около 210-240 см. Те са изцяло облечени съобразно с нивото на работата им. Някои имат крила, а други – не.

Когато отивахме към следващото място, Исус ме запозна с някои хора от миналото. Говорихме за неща, които са се случили през вековете и за неща, които ще станат в бъдещето.

ХВАЛЕБСТВЕНА СЛУЖБА

Скоро можах да видя огромна сграда, наподобяваща някои конгресни центрове на Земята. Хиляди и хиляди светии влизаха вътре. Сградата бе обгърната от огнен хвалебствен кръг.

Исус и аз бяхме посрещнати от два ангела, които ни придружиха до втората редица долу, където две места бяха запазени за нас. Хората ни поздравяваха, докато отивахме към местата си. Здрависваха се с нас и ни целуваха. Нямаше нито едно тъжно лице в цялата сграда.

Вие бихте си помислили, че се намирате на семейно тържество, където близките не са се виждали „от сто години“. Те се прегръщаха, целуваха един друг и казваха: „Как си? Слава на Бога!“

Тези хора бяха завладяни от дух на любов! Те бяха навсякъде около нас! Те обичаха всичко и всеки. Те не се безпокояха как изглеждате, от къде идвате те просто ви обичат. Всичко, което правеха, бе от мотив на любов.

Щом стигнахме до втория ред и седнахме, настъпи свята тишина в цялата зала. Отдясно на сцената излязоха 500-600 певци. (Не бяха ангели, тъй като ангелите са облечени различно). Би се чуло, дори игла да падне.

Певците бяха облечени като някои наши съвсем обикновени хористи на Земята. Имаха дрехи за хористи: косите им бяха добре сресани – и всичко беше в пълно съвършенство. Те излязоха на сцената, усмихвайки се. Тогава неочаквано започнаха да хвалят Бога, загубвайки всякакво сходство с обикновен хор!

Техните ръце се вдигнаха нагоре, гласовете им се извисиха в хваление, а краката им затанцуваха. Беше сто пъти по-добре, отколкото нашите хвалебствени служби на Земята! Те започнаха буйно да хвалят Бога. Те бяха навсякъде по сцената.

Тогава присъстващите в залата се присъединиха. Те не се срамуваха да хвалят Бога. Вдигнаха ръцете си, хвалеха Бога и скачаха. Всичко в тях хвалеше Бога.

Струва ми се, че това непрекъснато хваление продължи два часа. Нямаше никакъв ръководител, разбира се.

Хвалението е състояние. Ако то не се прави като задължение, тогава то е реално осезаемо може да се види. Аз видях хвалението да се извисява от устите на хората като огнена яркожълта пара, която се съсредоточаваше във върха на сградата. (Когато свършихме, хвалението изхвръкна от върха и отиде към Тронната Зала). Аз не бях ням – също се присъединих към хвалението. Когато погледнах Исус, Той стоеше усмихнат до уши, радвайки се на всичко това!

Всичко бе направено точно и в ред – всичко. И там никога нямаше едно мъртво кресчедо. Хвалението за миг не замря – то нарастваше през цялото време по сила и импулс.

Проблемът с нашите събрания по Земята е там, че допускаме хвалението да замре твърде скоро. Ние не продължаваме. Ние все още не сме научили жертвата на хваление и поклонение. Вие трябва да преминете линията, от където тя става радост и когато я правите, ще видите знамения и чудеса.

Поклонението е, където стават чудесата. Понякога, тъй като Бог е необхватен, те се случват по време на хвалението, но в поклонението ще се случват през цялото време. Чудесата, които аз съм виждал в моето служение, винаги са ставали през време на поклонението, когато всеки един е отдавал себе си изцяло на Бога. Не трябва да задържате нищо. Вие трябва да отдадете всичко на Бога, така че да можете да получите всяко нещо, което Той ви дава. Не 50/50, а 100/100 от нас двамата.

Това е една от причините за многото разводи. Всеки мисли, че бракът е 50/50, т. е. единият дава 50 и другият – 50. Това е неправилно. Трябва да бъде 100/100 и тогава вие ще имате пълен успех във всяка област.

Онези светии на небето даваха техните 100 процента във всичко. Те се радваха на събранието и едвам можеха да чакат да се върнат за следващата служба. Казваха ми това след събранието. (Хвалението към Бога ще бъде също част от това, което ще правим на Небето). Неочаквано всички съвсем утихнаха. Хорът се събра на платформата. Певците пооправиха дрехите си и излязоха.

Исус ме попита: „Хареса ли ти службата?“

Аз отвърнах: „Изключително много, но защо я спря?“

Той ми каза: „Защото има други неща да правим. Сега отиваме до Реката на Живота.“

ИСУС ПЛАЧЕШЕ ЗАРАДИ НЕВЕРИЕТО

И така, ние напуснахме сградата и, както вървяхме, Исус започна да плаче. Исус Христос – Синът на Бога започна да плаче! Той се обърна към мен и видях – сълзи на ходатайство се стичаха по лицето Му.

Някои неща са твърде свещени да ги повторя – аз не мога все още да ги кажа, но ето едно нещо, което Той ми каза и мога да споделя с вас: „Робъртс – каза Той, – Аз обичам Моите хора толкова много, че бих се върнал отново на Земята, бих проповядвал отново три години, бих умрял и отишъл в ада само за един човек, ако не бях платил цената за тях. Като знам, че те искат да дойдат, Аз бих го направил за тях, дори да са най-големите грешници.“

Той продължи: „Аз обичам много Моите хора. Защо хората не Ме приемат такъв, какъвто съм в Словото Си? Не знаят ли, че имам всичката власт на Небето и Земята, за да изпълня това, което съм казал? Толкова е лесно. Направил съм го толкова просто. Ако хората просто ме възприемат такъв, какъвто съм в Словото Си, Аз ще го направя.“

Тогава Той заплака силно и каза: „Не разбирам защо хората казват, че вярват в това, че ще направя нещо за тях, но когато то не се случи в тяхното време, започват да се съмняват в Словото Ми. Ако те просто вярват и говорят с увереност, че Аз ще го направя, Аз ще го сторя в нужното време.“

Исус плака заради нашето неверие. Той бе наскърбен, заради нашето неверие. Аз също плаках, заради моето неверие. Бях само осемгодишен, но знаех какво беше неверие и как то наранява Исус. Аз обещах на Исус никога да не се съмнявам в Неговите думи и да позволя на Бог да бъде Бог. Сега, когато съм на път да си помисля или кажа нещо със съмнение, си спомням сълзите на ходатайство, които се стичаха по лицето на Исус.

РЕКАТА НА ЖИВОТА

След хвалебствената служба, Исус и аз посетихме едно разклонение на Реката на Живота. То бе дълбоко до колене и бистро като сълза. Събухме се и навлязохме вътре. И знаете ли какво бе първото нещо, което Исус ми направи? Той ме изпръска! Аз Му отвърнах със същото – започнахме „воден бой“. Ние се пръскахме един друг и се смеехме. Ходехме по вътрешната страна на водата, ако можете да разберете това.

Неговото отношение към мен говори много за Царя на Славата – Божия Син, който отдели време за малкия осемгодишен Робъртс да го пръска с вода в Реката на Живота!

Когато се завърна в Рая, аз ще сложа историческа плоча на това място. На нея ще пише: „На това място Исус Христос стана не само мой Господ и Спасител, но и мой Приятел.“ Да, Той стана мой Приятел. Сега ние ходим и говорим заедно. Когато чуя някоя добра шега, мога да изтичам при Исус и да чуя как Той й се смее. А когато Той има такава, казва ми я веднага. (Знаете ли, Бог има някои шеги, които може да ви каже, ако сте достатъчно чувствителни да чуете Неговия глас, и те са много забавни. Никога не са скучни).

Реката на Живота е съвършено различна от каквото и да било на Земята. Когато влезете в нея, тя ще ви пречиства. Тя ви очиства от всички лоши неща, ако има такива, останали от вашия земен живот, и ви дава живот от нейния Източник, който е Тронната Зала на Бога.

Реката на Живота е като планински поток и не й се вижда края. Тя е кристално чиста по цялото си протежение.

След като играхме, излязохме от водата и сякаш голям сешоар задуха към нас и изсуши дрехите ни моментално. Обухме се и тръгнахме.

ОБЛАКЪТ ОТ СВИДЕТЕЛИ

След това минахме край най-забавното нещо, което някога съм виждал в живота си. Вървяхме край градската стена и забелязах нещо като трибуни на стадион покрай нея. Те гледаха навън – към Земята. Много хора имаше там. Носеха всякакъв вид малки шапки, приличащи на бейзболни, а в ръцете си държаха знаменца. Всички викаха.

Евреи 12:1 говори за „облакът от свидетели“. Аз видях този облак. Те се интересуваха от духовната ни дейност.Например, когато аз проповядвам, те ме насърчават, викайки: „Направи това, направи онова, давай!“ Когато идва време за почивка, всеки от тях коленичи и започва да се моли. Почивката е време за молитва. След това те стават и започват отново да насърчават.

Ние сме в една голяма игра и имаме привърженици, които да ни окуражават с викове. Те ни подкрепят сто процента, казвайки: „Давай! Хвани ги! Точно така! Давай!“

Ако проумеем Библията, че Земята и Небето са едно семейство, ще можем да чуем какво казва този облак от свидетели, и ще успяваме във всяка област на живота ни. Ние просто трябва да влезем в областта на Духа.