Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА I – ИСУС, ЗЛАТНИ УЛИЦИ И ЖИВОТНИ

„Принуден съм да се хвала, при все, че не е от полза, но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. 
Познавам един човек в Христа, който преди четиринадесет години (в тялото ли – не зная; вън от тялото ли – не зная; Бог знае) бе занесен на третото небе. 
И познавам такъв човек (в тялото ли – не зная; вън от тялото ли – не зная; Бог знае), който бе занесен в Рая и чу неизразими думи, които на човек не е позволено да изговори.“
2 Коринтяни 12:1-4

Първо, вие трябва да разберете как съм бил отгледан, за да не си помислите, че съм дошъл от друга планета. Израснах в семейство на петдесятни християни в гр. Тулса, Оклахома.

Баба ми, която живееше с нас, ме държеше на молитва през повечето време. Тя настояваше да се моля, да се моля, да се моля.

Навиваше кухненския часовник и казваше: „Петнайсет минути!“ Ако аз не се молех петнайсет минути, тя ме подхващаше с пръчката. Казваше ми също: „Ако имаш намерение да правиш нещо за Бога, ще трябва да се молиш.“ Така тя ме научи да се моля.

Баба ме научи и да чета Библията. Ако аз не четях по четири глави от нея на ден, така че да я прочета за една година, баба ми отново би взела пръчката.

През лятото на 1973 година, когато бях осемгодишен, влязох в моята стая, за да прочета четирите глави от книгата на Йоан. След като свърших, веднага щом главата ми докосна възглавницата, моят дух напусна тялото ми. Понесох се със скорост, по-голяма от светлината. Виждате ли, когато се движите по-бързо от скоростта на светлината, влизате в пределите на Святия Дух. Вие трябва да се движите по-бързо от скоростта на светлината.

Помислих си: „Това е Грабването! То стана!“ Огледах се надясно-наляво, но не видях никого. Тогава си казах: „Е, това не може да е Грабването. Поне баба трябваше да бъде тук, ако то е станало!“

Не знаех къде отивам. Носех се някъде в пространството с изключително голяма скорост. Минах край много неща в първото небе, което е около земната атмосфера. Тогава се озовах пред най-голямата врата, която някога съм виждал в живота си. Тя бе много широка и висока. Представляваше един масивен бисер. Нямаше никакъв недостатък, даже драскотина по нея.

Ръбовете й бяха изрязани изкусно, а останалата част беше лъскава: блестеше с белота на праведност. Разтърсих се, за да разбера дали това не бе сън. Реших, че всичко е реално, когато ушите ми доловиха думите: „Това е една от вратите.“

АЗ ВИДЯХ ИСУС

Обърнах се и видях: там стоеше Исус Христос във всичката Си слава! Едно е да видиш Исус, а друго е изцяло да видиш Исус във всичката Му слава и чест.

Много хора са ме питали как изглежда Исус. Той е висок около 175-180 см и има пясъчнокафява коса, която е нито много дълга, нито много къса. Той е съвършен мъж. Както си представяте съвършения мъж, така изглежда Исус. Съвършен е във всичко – в начина, по който гледа, говори – във всичко. Така си Го спомням.

Аз паднах на колене. Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Не можех да ги спра. (Божията слава винаги ще те накара да плачеш в присъствието Му.)

Всеки път, когато Исус говори, като че ли стрели от вяра, изпратени с любов, те удрят и експлодират вътре в теб. Това предизвиква сълзите.

Исус каза: „Сега спри сълзите. Време е да минем през Небето. Искам да те разведа из Рая, защото много те обичам.“

(Запомнете: Бог не се влияе от личности. Той ви обича толкова много, колкото мен. В Неговите очи няма разлика между вас и мен).

Сълзите отново започнаха да се стичат по лицето ми. Исус каза: „Няма нужда от сълзи, а от лице, сияещо от радост, която да Ме зарадва.“ Тогава Той се засмя, аз също. Исус дойде до мен и ме вдигна. Той изтри сълзите ми.

Аз огледах внимателно нещата, които ме заобикаляха. Красотата на това място ме удиви. Няма такива думи, с които да се опише. Тогава Исус ме въведе през вратата. Той не каза на никого да я отвори, нито натисна бутон. Вратата просто се вдигна нагоре и ние влязохме.

ЗЛАТНИТЕ УЛИЦИ

Първото нещо, което видях в Рая, бяха златните улици със златни бордюри. Покрай тях имаше цветя във всичките цветове на дъгата.

Помислих си: „Ако това е Раят, тогава това са и златните улици, на които стоя!“ Погледнах надолу и се завтекох към тревата. Исус се обърна да ми каже нещо, но аз бях изчезнал. Бях в тревата с очи и уста, отворени широко от удивление.

Исус ме попита: „Какво правиш там?“

Отговорих с две думи: „Златни улици.“ (На места улиците изглеждаха като нашето злато на Земята, а другаде бяха прозрачни като кристал: аз можех да наблюдавам през тях надолу).

Исус се разсмя. Той се смееше толкова силно, че си помислих: „Той никога няма да спре.“ Той каза: „Ела тук.“

Аз отвърнах: „Не, тези улици са от злато. Аз не мога да вървя по тях! Единственият път, когато съм виждал злато, беше под формата на пръстен на ръката на един човек. Не мога да вървя по тези улици.“

Но Исус махна с ръка: „Хайде!“ Той се смееше още по-енергично, идвайки към мен, за да ме върне на улицата. Той каза: „Тези улици са направени за Моите братя и сестри. Ти си мой брат, така че наслаждавай им се.“

Вървейки, осъзнавах, че атмосферата на Небето бе чудесна, защото бе заредена с плодовете на Духа: особено с любов, радост и мир. И вятърът на Небето бе пълен с помазанието на Бога.

(Понякога, когато хората се молят за теб, като че ли „повей на свята топлина минава“ през теб, или получаваш разтърсване, или сгорещяване. Именно така се усеща всеки път, когато вятърът на Небето те повее.)

Много често ние говорим за „облака на славата“, който се спуска в службите. Облаците на Небето СА облаци на славата.Всичко там има цел. Аз не разбирам целта на тези облаци, но съм убеден, че те имат такива.

Ние минавахме през градове, покрай сгради, малки офиси. Сградите бяха за работата, която се вършеше на Небето. Видях хора, които идваха и си отиваха, заети с работата си. Те бяха усмихнати до уши. Някои пееха химни, които разпознах от Земята, а някои пееха небесни песни, които имаха небесно значение. Носеха малки пакети или книги за лично ползване.

Видях една жена да влиза в магазин. Не зная дали има размяна на пари за вещите на Небето, но зная, че има служби на Небето. Тази жена носеше нейния малък пакет и излезе навън с книга.

КНИГИ И МУЗИКА НА НЕБЕТО

Има книги на Небето, които ги има и тук на Земята, защото хора са платили цената да ги напишат. Има и песни на Небето, които пеем тук на Земята.

Има също така книги и песни, които още не са дошли на Земята, защото никой не е платил още цената за тях.

Ще трябва да платим цена, за да влезем в областта на Духа. Има цена, която трябва да бъде платена. Има изисквания, които трябва да се изпълнят.

И аз вярвам, че причината малцина да са видели Небето е, защото хората не са платили духовната цена да отидат там; те не биха могли да понесат такова видение или биха изопачили разказа си след това.

Ако хората изпълняват духовните изисквания, аз съм сигурен, Бог ще ги вземе на Небето, ще им позволи да разгледат и ще ги върне. Пригответе се да чуете повече хора като мен да ви разказват какво са видели на Небето, защото все повече хора плащат цената и ще го видят.

В Новия Завет се казва, че има едно семейство на Небето и на Земята (Ефесяни 3:15). Не може да се каже, че има едно семейство на Небето, а друго семейство тук, долу. Има едно семейство на Небето и Земята.

Ако ние преминем в областта на Духа, ако ходим в областта на Духа, ще можем да чуем песните, които пее това семейство и да се присъединим към тях. Можем да ги чуем да четат книги, които след това да напишем на хората тук, на Земята. Чел съм много книги тук на Земята, които са също и на Небето.

И така, аз видях тази жена да носи онази книга, но не мога да ви кажа заглавието й, защото не ми е позволено. Виждате ли, има някои неща, за които Исус Христос ми каза, че не мога да ги разкажа все още.

Минаха осем години без да спомена изобщо за видяното на Небето. Не казах на никого. Беше ми трудно дори да мисля за това. Страхувах се да кажа на някого, че Исус ме бе взел на Небето, тъй като не знаех защо Той го направи. Сега разбрах причината: вярвам, че заради молитвите на баба ми Той ме взе!

Тя, стоейки на колене, се молеше: „Боже, вземи Робъртс. Вземи го, Боже. Вземи го, Боже. Вземи го, вземи го, вземи го!“ И Бог ме взе. Бог ме взе и ме заведе на Небето.  И ние се разхождахме из града.

Виждате ли, Исус Христос е Личност, с която може да се разговаря. Той е Приятел. Не е някакъв Бог, ей там, надалеч в пустото синьо. Ако осъзнаем, че Той живее също и тук, долу – Троицата живее тук – ние ще можем да ходим и разговаряме с Него и да Го слушаме от тук, на Земята – не от някъде нагоре в Небето.

И щом веднъж проумеете това, вие ще живеете правилно, ще говорите правилно, и вие ще бъдете правилни, защото няма да искате да направите нещо, което би наскърбило Троицата, или би наранило Нейните чувства. Виждате ли, Троицата има чувства, но не се ръководи от тях. Разбирате ли това? Не се ръководи от тях. Като вървяхме през този малък град, аз видях улични означения. Не си спомням името на улицата, но ние свихме надясно по една пътека.

НЕБЕСНО ЖИЛИЩЕ

Аз можах да видя една огромна къща над дърветата. Това бе жилище.

Исус ми говореше през цялото време, докато вървяхме към него. Той се приближи до вратата и почука. (Хората на Небето са учтиви. Не са груби. Те не влизат през вашите стени!) Исус почака около три минути и тогава почука отново, преди някой да отвори. Сигурно ще си помислите, че ако Исус Христос – Царят на Славата, дойде до вратата и ви почука, ще Му отворите веднага, но те не го направиха. Един малък джентълмен отвори вратата, подаде главата си и каза: „Как си, Исусе? Как си, Робъртс?“

Това ме изплаши. Аз едва не побягнах! Чудех се: „От къде този човек знаеше моето име? Никой, освен Исус, не знаеше как се казвам!“ Беше странно, но открих, че всеки на Небето знаеше името ми. Питаха ме: „Как си, Робъртс?“ Те говорят по същия начин, както и ние. (Научих, че ние запазваме собствените си имена и получаваме по едно ново име на Небето.)

Аз погледнах този човек и в почуда казах: „Е, аз съм о’кей.“ Той ни покани: „Влезте“.

Вие трябва да запомните, че когато отидете на Небето, няма да сте на естествената си възраст, а на духовната възраст на скрития в сърцето ви човек – истинският ТИ! Понеже бях там само на посещение, аз се движех напред-назад между духовната и естествената си вързарст, която беше осем години. Обаче аз бях много по-възрастен в областта на Духа, защото бях учен на духовни неща от молитвите на баба ми и майка ми.

Така че през повечето време на Небето, не бях осемгодишен, а на около 33 години. Аз просто го знаех, а и по този начин изглеждаше тялото ми.

Тялото на всеки човек изглежда, както той е бил на тридесет години. Няма съмнения в това, защото Библията казва, че ще бъдем като Него (І Йоан 3:2). А Исус беше в тридесетте, когато напусна Земята – така и ние ще бъдем на нашите тридесет. (Не видях деца, но вярвам, че те са в друга част на Небето).

Исус и аз влязохме в жилището и седнахме. Обаче диваните на Небето са съвършено различни от нашите. Понякога мебелите на Земята стават твърде неудобни. На Небето удобството те намира. То те достига и прегръща! Аз седнах на кресло от черно кадифе – то бе жив уют – просто те достига и прегръща. Беше ми толкова удобно, че изобщо не се помръднах.

Докато седяхме там, хората задаваха въпроси, както в нормален разговор. Говорихме за това как Небето и Земята вървят заедно, защото всичко се случва първо в областта на Духа, преди да се случи в областта на естественото.

(Вие, воини на молитвата, разбирате какво искам да кажа. Вие трябва да родите нещо първо в духовния свят и да продължите да вярвате за него, докато се случи и в естествения).

След като свършихме разговора, станахме и тръгнахме из жилището. То беше като нашите на Земята, само че в пълно съвършенство. То беше огромно.

На прозорците имаше завеси. Отвътре жилището бе обзаведено с мебели, картини, наподобяващи съвременното ни изкуство, семейни снимки и растения. В допълнение: беше пълно с разкошни неща и с някои, които не можех да разпозная. На Небето всеки си има свое собствено жилище.

В това жилище имаше различни стаи, като например: столова, всекидневна, кухня и кабинет. Имаше горен етаж и аз съм убеден, че там бяха спалните, но не ходих там. Не знам какво е да легнеш и да спиш там.

Сервираха ни голям плод. Той изглеждаше като ябълка и беше много вкусен.

Когато казахме „довиждане“ на хората от къщата, те ни прегърнаха и целунаха, и ние излязохме през задната врата – не знам защо.

В РАЯ ИМА ЖИВОТНИ

Преминахме няколко възвишения и аз забелязах много неща в Рая. Много хора искат да знаят дали има животни на Небето. Да, има всякакъв вид – от „А“ до „Я“. Защо пък да ги няма? Земята е подобие на Небето, така че щом ги има на Земята, има ги и на Небето.

Видях куче, козленце и лъв с огромна сила. Имаше и пеещи птици по дърветата – големи и малки – всички пееха една песен. След като преставаха да пеят, имах чувството, че са разговаряли помежду си.

Имаше и други видове животни на Небето, но аз ги видях от разстояние и не можах да ги разпозная. Животните нито бягаха от хората, нито се опитваха да ги нападат. Те бяха кротки и мирни. Виждате ли, в Рая няма страх. Божието присъствие е толкова мощно, че страх, объркване, съмнение, болест, безпокойство не могат да съществуват. (Вие загубвате тези неща още по пътя към Рая). Както вървяхме, аз също видях дървета – небесни дървета. А листата им трептяха, танцувайки и хвалейки Бога. Те бяха диви! Бихте си помислили, че преминава силен вятър.

Тревата, по която ходех, беше зелена, но това бе нещо по-различно – самата същност на зеления цвят. Тя беше много мека. След като минавах по нея, тя се изправяше отново, заличавайки незабавно стъпките ми. Тук никога не е нужно да се коси тревата. Тя е винаги с една и съща височина.

Ако падне лист от дърво, той изчезва. Няма изсъхнали плодове, пожълтели листа или счупени клончета. Всичко е съвършено на Небето. Няма нито едно неправилно нещо. Няма нито един проблем и вие не можете да създадете такъв там.

Няма съмнение и неверие на Небето, защото Източникът на Живота е там. Всички средства за съществуване са там. Добротата на Бога пребъдва напълно в Рая.

Когато погледнете електрическата крушка, най-ярката светлина е около нея самата. Същото е и с Бога: най-великата сила, най-великият живот, най-великата радост са около Него. И един ден, когато ние окончателно се завърнем вкъщи, на Небето, Бог ще действа и ходи сред небесните хора.