Цената на Божията чудотворна сила
Съдържание Цялата книга на една страница

Цената на Божията чудотворна сила

Моето лично свидетелство

Тази глава е кратко изложение на книгата ми Цената на Божията чудотворна сила. Тя съдържа личното ми свидетелство за това как Бог ме срещна, докато си стоях сам в малката стаичка в пост и молитва. Тогава Бог лично ми каза за тринайсет неща в живота ми, които стоят между мен и получаването на Неговата чудотворна сила в служението ми. Той ми откри също, че тези неща са пречка и за много други хора да познаят Неговата могъща сила. Книгата е мощно откровение от Небето и е изцяло основана на Писанията и доктрините. Веднага след обръщението ми на двадесет и три години, Бог ми даде ясно призвание за служение. То беше толкова категорично, че аз никога не се съмнявах в реалността му.

Като методист аз не знаех нищо за кръщението в Святия Дух. Всъщност, преди да повярвам, аз не знаех нищо за каквото и да било от Библията. Не можех дори да цитирам Йоан 3:16, или заглавията на четирите евангелия. Но веднага след обръщението ми, сърцето ми стана гладно да разбере всичко за моя Господ и аз започнах да изследвам Писанията. Молех Бог да ме води в четенето на Библията така, че да имам най-голяма полза. Той започна да ми открива истините за кръщението в Святия Дух, за придружаващите го знаци, за дарбите на Духа и свръхестествените неща на Бога. Не след дълго Бог ме отведе в петдесятна църква, където започнах да виждам в малка мярка благословенията на Бога и някои от проявленията на Духа. На тези събрания получих убеждението, че имам нужда от кръщение в Святия Дух. Започнах да се моля и да търся Бог за това преживяване.

Тридесет дни след обръщението ми, на един лагер на Божия църква в Маями, Оклахома, бях славно изпълнен със Святия Дух и говорех на други езици, както Духът ми даваше способност. Бях чел стиха: И ще приемете сила, когато Святият Дух дойде върху вас (Деяния 1:8) – така че бях в пълно очакване след изпълването ми със Святия Дух, веднага да започна да изцелявам болни и да върша чудеса. Но не след дълго разбрах, че за това се изисква нещо повече от кръщение в Святия Дух. То дава достъп до тази сила, но дарбите на Духа предоставят каналите за действието му. Веднага започнах да се моля и да искам дарбите на Духа. Чувствах, че трябва да имам сила да изцелявам болните, защото знаех, че според Писанията Бог никога не е призовал някой човек да проповядва евангелието, без да му даде поръчение и да изцелява болните. Две години след обръщението ми се ожених и започнах служението си. На всяко от съживителните си събрания винаги слагах в графика две вечери в седмицата да проповядвам за Божествено изцеление и да се моля за болните. По това време ние бяхме свидетели на голям брой чудотворни изцеления, с които Бог потвърждаваше проповядваното Слово. Но знаех, че Бог има по-големи неща за мен и вярвах, че ще дойде време, когато този план ще стане реалност в живота ми.

Търсенето на Божията сила

Много пъти аз и жена ми изследвахме Писанията заедно, като по този начин ставахме все по-уверени, че Божиите обещания относно дарбите на Духа и следващите ги знамения, изцеления и чудеса са за нас днес. Ясно беше, че Бог е обещал тези неща на нас като Негови служители. Но също така беше ясно, че ние не притежаваме тази сила, която Бог е обещал, в пълнотата. Знаехме, че трябва да има библейска причина за това, че не притежаваме тази сила. Понеже Бог не може да лъже, пречката трябваше да е в нас! Докато пастирувах в първата си църква, аз реших, че трябва да чуя от Небето и да разбера защо служението ми не е придружено от чудеса и знамения. Бях сигурен, че ако постя и се моля, Бог ще ми открие какво стои между Него и чудотворната Му сила в служението ми. Бях толкова гладен за силата на Бога в живота си, че чувствах, че не мога да застана на амвона и да проповядвам отново, докато не чуя от Бога. Реших да постя и да се моля, докато получа отговора и казах на жена ми за плана си. Тогава преживях най-голямата битка в живота си. Сатана беше решил, че няма да ми позволи да постя и да се моля, докато Бог ми отговори. Много пъти той ме предизвикваше, като ме подмамваше да изляза от молитвената си стая. Дяволът знаеше, че ако веднъж действително осъществя контакт с Бога, това ще попречи на нечестивия му план. Така че той правеше всичко по силите си, за да предотврати този контакт.

Ден след ден аз влизах в молитвената си стая, решен да остана, докато Бог ми проговори. Отново и отново излизах без отговора. Отново и отново жена ми казваше: “Мислех, че този път ще останеш, докато получиш отговора.” След това се усмихваше по неповторимия си начин, спомняйки си, че духът е желаещ, а плътта немощна (Матей 26:41). Отново и отново аз отговарях: “Скъпа, наистина имах намерение да се измоля този път, но!…” Винаги изглеждаше, че има причина, поради която не можех да остана в молитвената си стая, докато дойде отговора. Винаги се оправдавах, като казвах, че ще се моля докрай утре. Тогава обстоятелствата ще са по-благоприятни. Господ окуражи сърцето ми, като ми обърна внимание как Данаил продължаваше да пости и да се моли. Той изтръгна отговора от ръцете на сатана, въпреки че това му отне три седмици (виж Данаил 10:2 и 12).

Духовната битка

На следващия ден аз отново бях на колене в стаичката. Бях казал на жена си, че няма да изляза, докато не чуя от Бога и наистина имах такова намерение. Но след няколко часа, когато започнах да усещам аромата на приготвяната храна, вече бях излязъл от стаичката и бях в кухнята, питайки: “Какво мирише така вкусно, мила?” След малко на масата Бог ми проговори. Бях си взел само едно парче храна и тогава спрях. Бог ми беше проговорил. В този момент аз знаех, че докато наистина не поискам да чуя от Бога повече от всичко на света – повече от храната и задоволяването на плътта – никога няма да получа отговора си от Него. Бързо станах от масата и казах на жена си: “Скъпа, точно сега имам работа с Бога! Влизам в стаичката и искам да ме заключиш вътре. Ще стоя там, докато не чуя от Бога.”

Бях казвал това вече толкова много пъти, че тя започна да се чуди дали наистина мога да подчиня плътта си толкова дълго, че да победя дявола. “О – отговори тя, – още след час ще ми почукаш да ти отворя.” Така или иначе, аз чух, че тя заключи вратата отвън и ми каза: “Ще ти отключа, когато и да ми почукаш.” Аз отговорих: “Няма да чукам, докато не получа така дълго очаквания отговор.”

Най-накрая бях твърдо решил да стоя там, докато чуя от Бога – не-зависимо какво ще ми струва!

Час след час се борих с дявола и плътта в стаичката! Изглеждаше ми, че минават дни, а аз напредвам толкова бавно. Много пъти бях изкушаван да се предам и да се задоволя без да съм получил отговора – просто да продължа както преди. Но дълбоко в душата си знаех, че никога няма да съм удовлетворен от това. Вече бях опитал и знаех, че не е достатъчно. Тъй че продължавах да чакам.

Посещение от Бога

Тогава славата на Бога започна да изпълва стаичката. Когато започна да се появява светлина, си помислих, че жена ми е отворила вратата, но се лъжех. Исус беше отворил вратата на Небето и в стаичката нахлу светлина, светлината на славата на Бога. Не знаех колко дълго съм стоял там, преди да се случи това, а и няма значение. Знам само, че се измолих до целта! Присъствието на Бога беше толкова реално и мощно, че чувствах, че ще умра, както бях застанал на колене. Изглеждаше, че ако Бог се приближи още малко, няма да мога да го понеса. И същевременно го исках и бях решил да го имам. Това ли беше отговорът ми? Щеше ли да ми проговори Бог? Щеше ли да задоволи най-сетне копнеещото ми сърце след толкова години? Като че ли изгубих съзнателност за всичко, освен мощното присъствие на Бога. Опитах се да Го видя и после се уплаших, защото изведнъж осъзнах, че видя ли Го, ще умра (виж Изход 33:20). Само славното Му присъствие беше достатъчно! Само ако можеше да ми проговори сега!

Ако можеше да ми отговори на въпроса: “Господи, защо не мога да изцелявам болните? Защо не мога да върша чудеса в Твоето име? Защо знамения не следват служението ми, както това ставаше с Петър, Йоан и Павел?” Тогава, като ураган, аз чух гласа Му! Това беше Бог! Той ми говореше! Това беше славният отговор, който бях чакал, откакто се спасих на двадесет и три години! В Неговото присъствие се почувствах като едно малко камъче в подножието на висока скала. Почувствах се недостоен дори да чуя гласа Му. Но Той ми говореше, не защото бях достоен, а защото имах нужда. Преди векове Той беше обещал да снабди тази нужда и това беше изпълнението на обещанието. Струваше ми се, че Бог ми говори по-бързо, отколкото умът ми можеше да Го проследи. Сърцето ми извика: “Говори малко по-бавно. Искам да запомня всичко.” И в същото време знаех, че никога няма да го забравя! Бог ми даваше списък от неща, които стоят между мен и Неговата сила. След като в списъка се добавеше ново изискване, следваше кратко обяснение какво представлява и неговата важност. Ако знаех, че ще трябва да помня толкова много неща, щях да си взема лист и молив. Не бях очаквал Бог да ми говори така конкретно и да ми даде такъв дълъг списък. Никога не си бях представял, че съм толкова отпаднал от славата на Бога. Не бях осъзнал, че има толкова много неща в живота ми, които генерират съмнение и пречат на вярата ми.

Когато Бог продължи да ми говори, започнах да опипвам джобовете си за молив. Най-сетне намерих и започнах да търся парче хартия. Не можах да намеря. Изведнъж се сетих за кашона, пълен със зимни дрехи, който използвах за олтар. Можех да пиша на него. Вече бях готов!

Животопроменящ списък

Помолих Бог да започне отново и да ми позволи да записвам нещата едно по едно. Помолих Го да говори бавно, за да мога в същото време да записвам. Още веднъж Бог започна отначало и ми повтори многото неща, които ми беше открил. Аз си записвах това, което казваше. Когато записах и последното изискване, Бог отново ми проговори. Той каза: “Това е отговорът. Когато поставиш на олтара на жертвата покорството и последното нещо от списъка си, ти не само ще изцеляваш болните, но в Мое име ще изгонваш демони. Ще виждаш мощни чудеса, като в Мое име ще проповядваш Словото. Защото, ето, давам ти власт над цялата сила на врага.”

Бог ми откри нещата, които бяха пречки за служението ми – това, което Му пречеше да работи с мене, потвърждавайки Словото с чудеса и знамения. Това бяха същите неща, които пречеха и на хиляди други хора. Сега в стаичката започна да става тъмно. Усетих, че могъщата Му сила започна да се вдига. Присъствието Му се задържа още няколко мига… и после останах сам. Сам, но все пак не бях сам. Треперех под отдръпващото се присъствие на Бог. В тъмнината опипвах края на картона, плачейки върху списъка. Държах го в ръката си. Най-после бях платил, за да имам силата на Бог в живота и служението си – етикета с цената за чудотворната сила на Бога! Неистово заблъсках по заключената врата. Чуках отново и отново. Най-после чух, че жена ми идва. Тя отвори вратата и веднага щом ме видя, разбра, че съм бил с Бога. Първите й думи бяха: “Ти си получил отговора!”

“Да, скъпа, Бог ме посети от Небето и ето отговора!” В ръката си държах старото кафяво парче картон с отговора, който ми струваше толкова много часове пост и молитва, чакане и да, вярване!

Жена ми и аз седнахме на масата със списъка пред нас. Когато й разказах как е станало, ние гледахме списъка и плачехме. Когато излязох от стаичката бях записал тринадесет точки, но преди да покажа списъка на жена си, изтрих последните две. Те бяха твърде лични и дори тя не трябваше да ги знае. Тя никога не ме попита за тях, защото разбра, че трябва да си останат между мен и Бог.

Другите единадесет изисквания се съдържат в книгата ми Цената за Божията чудотворна сила. За всяко от тях има отделена по една глава. Ако ти също копнееш за проявлението на мощната сила на Бога в твоя живот и служение, непременно прочети тази книга! Много листи бяха откъснати от календара, откакто Бог ми говори този ден в стаичката. Всъщност много календари бяха сменени с нови. С течение на времето аз отмятах изискванията от списъка едно по едно. Той ставаше все по-малък и по-малък, докато аз виках победоносно върху сатана и задрасквах точките една след друга!

Накрая стигнах до последното изискване. Сатана ми каза: “Ти отбеляза единадесет, но има още две, които никога няма да можеш да отбележиш! Аз те победих!” Но чрез Божията благодат казах на дявола, че е лъжец. Ако Бог ми е казал, че мога да отбележа всички, Той ще ми помогне да го направя! Но мина известно време, докато успея да отметна последните две. Никога няма да забравя деня, когато погледнах списъка си и видях, че е останало само едно нещо! Слава на Бога, ако успея да отбележа и него, ще мога да изисквам това, което Бог ми е обещал. Трябваше да искам това обещание! Милиони хора бяха болни и страдащи и медицината не можеше да им помогне. Някой трябва да им донесе освобождение.

Бог ме беше призовал да нося освобождение на хората и Той е призовал всеки служител на Евангелието да прави същото! Виж Езекил 34:1-4. Много пъти, когато пътувах из щатите, Бог изливаше Духа Си на събранията ми. Но знаех, че когато отбележех и последната точка от списъка си, щях да видя чудеса, които никога преди това не бях виждал. До тогава аз трябваше търпеливо да се стремя към победата, уповавайки на Бога за Неговата помощ, докато тя дойде. Знаех, че когато спечеля, Бог ще бъде прославен и други хора ще бъдат окуражени да търсят Неговата сила.

Голямо проявление на Божията сила

Докато пишех тази книга, аз ръководех “Връщане към изцелителното съживление на Бога” в Окланд, Калифорния. Много хора твърдят, че това беше най-голямото съживление в историята на Окланд. Стотици казваха, че никога не са присъствали на такова динамично движение на силата на Бога. Нощ след нощ вълните на Божествена слава заливаха събранието. Много хора свидетелстваха, че са били изцелени, докато са сто-яли на местата си. Отново и отново усещахме как мощната сила на Бог идваше над събранието. Хора ставаха и свидетелстваха за моментални изцеления, някои от които видимо чудотворни, като изчезване на външни тумори и оздравяване на сакати.

Чувствах как гуши изчезват при докосване на ръката ми в името на Исус!

Имаше много викове на победа, когато слепци проглеждаха. Една жена свидетелства: “Беше като излизане от тъмнина на слънчева светлина.”

Молихме се за една жена с проблеми в гърлото. След няколко мига, тя изтича до женската стая за почивка. След като се върна в залата, свидетелства, че след молитвата нещо се е отделило от гърлото й и дошло в устата й. Тя избързала да отиде в стаята и да го види. Било нещо като чужд израстък, вероятно рак, белезникаво-оранжев на цвят. Хернии, големи колкото човешки юмрук изчезнаха за една нощ. Рак, глухота, тумор, гуша, захарен диабет – всякакви известни и много незнайни болести – изчезваха, когато ние полагахме ръце на болните в името на Исус. в много случаи изцеленията бяха потвърдени от заключенията на лекарите и рентгенови снимки.

Ние стояхме в свято страхопочитание и удивление от чудотворната сила на Бога. Тя се движеше нощ след нощ, откакто започнаха събранията. Стотици хора бяха освободени от силата на врага – спасени, изцелени или изпълнени с Духа. На тези събрания беше невъзможно да се поддържа така наречената “изцелителна редица”. Най-малко деветдесет процента от тези, на които положихме ръце, моментално бяха повалени под мощната сила на Бога. Някои правеха няколко танцови, или пиянски движения под силата на Духа, преди да паднат (виж Еремия 23:9). При тези обстоятелства беше невъзможно хората да маршируват след молитвата.

Мнозина ще нарекат това фанатизъм, но не е! Това е мощната сила на Бог, която се движи върху хората. Това е същата чудотворна сила, която накара Йоан да падне при краката Му като мъртъв (Откровение 1:17). Много хора казват, че най-впечатляващото нещо на тези събрания е това, че такъв голям процент болни получиха чудни освобождения. Би било консервативно, ако кажем, че поне деветдесет процента – или дори повече – от тези, за които се молихме, бяха изцелени. Една от службите беше наречена “Нощ на Святия Дух”. В залата бяха заети всички места и имаше хора, натъпкани до вратите. Само във вечността ще узнаем броя на хората, които бяха изпълнени или преизпълнени с Духа.

Ние обявихме, че ръце ще бъдат положени на тези, които търсят изпълване с Духа според Деяния 8:17. След службата всички, които все още не бяха изпълнени, дойдоха напред за молитва. Само с няколко изключения всеки, когото докосвахме, падаше на земята. Каква необикновена гледка да стоиш след това на платформата и да гледаш мнозината “сразени от Господа”. Те бяха на всяко възможно място около олтара и дори надолу по пътеките! Все още се усещаше сладостта от звученето на Небесната музика, когато гласовете се обединиха в единодушно хваление към Бога. Святият Дух изпълни покорните вярващи и те започнаха да говорят на нови езици и да възвеличават Бога (виж Марко 16:17, Деяния 10:46).

Въпреки че не твърдя, че притежавам дарбата на изцеление, на това събрание бяха изцелени хиляди хора, а също и на следващите кампании. Не твърдя, че притежавам някоя дарба или, че мога да предавам някоя дарба на други, но всичките дарби на Духа бяха в действие нощ след нощ. Бог потвърждаваше Словото Си със знамения.

Най-после победа!

Защо видях такава промяна в резултатите от служението си? Ти задаваш въпроса ЗАЩО? Не си ли разбрал? Най-после и последната точка от списъка беше отбелязана! Алелуя! Много пъти аз почти изгубвах надежда, че някога ще успея да я отметна. Но най-после и това си отиде. С Божията благодат си отиде завинаги! С отмятането и на последното изискване от списъка ми дойде и изпълнението на Божието обещание. Болните бяха изцелени, демоните бяха изгонени и станаха мощни чудеса в името на Исус, когато Словото Му беше проповядвано! Ти гладен ли си за силата на Бог в живота си? Тогава остани насаме с Бога. Търси Го с отворено сърце и Го моли да ти открие нещата, които стоят между Него и теб (чети Исая 59:1-2). Не спирай, докато не победиш всичко, което генерира съмнение и неверие!

Това не е “вълшебна формула” – не е лесен начин, но работи. Много често пътят може да изглежда труден и самотен, но Бог е обещал в Словото Си, че ако го извървим, чудотворната сила ще е наша! Ако си наистина жаден за повече от силата на Бог в живота си, купи си моята книга “Цената за Божията чудотворна сила”.

НАПРЕД

Цялата книга на една страница