Съдържание Цялата книга на една страница

ЧАСТ ТРЕТА – КАК ДА СЕ МОЛИМ?

Ролята на слуха при молитвата 

„Който има уши, нека слуша.”

При молитвата слухът има също голямо значение, както и говорът. Слухът отваря път на говора. Детето най-напред слуша думата и после я изговаря. При нормално развитие говорът се развива предимно посредством слуха. Този е природният закон. Слухът до голяма степен оформя характера. Това, което слухът възприема, разумът го преработва, а езикът – изговаря.

Същият ред намираме в Исая 50:4 – „Господ Йеова ми даде език на учените, за да зная, как да помогна с дума на уморения. Всяка заран Той събужда ухото ми, за да слушам като учащите се.” Тук езикът на учениците е обучението. Езикът е резултат на събуденото ухо. Ето една от причините, поради която мнозина от нас нямаме обучен език, защото много рядко даваме на Бог възможност да ни говори.

Очебиен факт е, че най-големите хора на молитвата са били в тясна връзка с Бог. Те са чувствали Божието присъствие особено силно и съзнанието за Неговото величие и любов ги съкрушавало.

В Стария завет се срещат няколко мощни герои на молитвата. Поради голямото падение на израелския народ, Бог казва: „Даже Мойсей и Самуил, ако бяха застанали пред Мен, пак душата Ми не би се смилила за тия люде” (Еремия 15:1). Когато апостол Яков трябваше да посочи на разпръснатите юдеи-християни пример на човек, силен в молитвата, той им говори за пророк Илия и за неговата чудна опитност на върха Кармил. Тези трима – Мойсей, Самуил и Илия, изиграха важна роля пред големите кризи в историята на Израел.

Мойсей беше основател на Израелската държава и възпитател на народа. Самуил беше търпеливият учител, който въведе нов ред в нещата на националния живот. Илия беше суровият водач на народа през времето, когато поколението на Йеова беше застрашено да бъде официално отхвърлено. И тримата изпъкват като мощни хора на молитвата.

Интересно е да се проследи колко внимателно са се вслушали в Божия глас. Техният слух още от рано беше упражнен, и то доста продължително, докато стана крайно чувствителен. Това важи с особено голяма сила за Мойсей – изтъкнатия великан на народа, най-големия юрист на историята, чийто слух бе подготвен в течение на два различни периода. Най-напред в продължение на 40 години, прекарани в Мадиамската пустиня, където беше сам със стадата, със звънците и с Бога.

Там, далеч от шума на Египет, той свикна с тишината. Колко тих е Божият глас. Колко малко хора са достатъчно силни, за да могат да понасят самотата и тишината. В заобикалящата го тишина Мойсей свикна да разпознава тихия, нежен Божий глас.

После следваха два пъти по 40 дни, през които Мойсей слушаше на планината това, което Бог му говореше.

За Самуил обучението започна още по-рано, отколкото при Мойсей. Още като дете, почти непривикнал със земния шум, той долови Божия глас и скоро свикна да го разпознава. Много скоро израелският народ узна, че сред него има един, който говори с Бог.

Сърцето и слухът на малкото дете са особено чувствителни за „гласа отгоре”. Дано да можехме и ние като децата да имаме такъв остър слух за Божия глас и в напредналите години на нашия живот.

За третия от тримата мъже на молитвата – Илия, много не знаем, освен някои чудни събития, в които той играе главната роля. От тях най-важна и най-подробно описана е сцената на върха Кармил, когато се отключиха прозорците на небето и заваля дъжд. Трябва да се отбележи, че осемнадесетата глава на 3 Царе, където е описана борбата на върха Кармил, започва с думи, които Бог отправя към пророк Илия: „Господното слово дойде към Илия… Ще дам дъжд на земята.” Тази беше гранитната канара, на която се основаваше продължителната молитва на Илия. Този е и правилният ред: първо Божия глас, а след това гласа на човека. Когато този ред се спазва, резултатът е поразителен.

Можем ли с увереност да се молим за покаянието на близките си?

Божието сърце жадува за спасението на погиналия и грешен свят. Затова Той даде Своя Единороден Син и изпрати Святия Дух, за да осъществи в сърцата на хората това, което Синът Божий извърши за тях. Бог даде на човека най-мощното от всички оръжия – молитвата, посредством която ставаме Божии съработници.

На същото основание Бог поставя хората в приятелски и роднински връзки помежду им. Всяко духовно влияние от Божия страна, но също така и от страна на Сатана, става посредством хората. При това без съгласието на човека Бог не желае да влезе в неговото сърце, а Сатана не може. Бог иска да докосне хората чрез други хора. Затова Бог ни е дал най-силните роднински връзки, за да може да се докосне до всекиго – чрез някой друг. Родството е специална човешка връзка на тази земя. Понякога, съм бивал запитван от сериозни добросъвестни хора, дали не е егоистично да се грижим особено много за своите близки. Но ако ти не се молиш за тях, кой друг би го сторил? Кой би могъл така продължително и с такава усърдна вяра да се моли за тях? Тъкмо затова Бог ни е поставил в отношение на близка любов и привързаност един към друг.

Ако в едно семейство само един е във връзка с Бог, то той е вратата, през която Бог може да достигне цялото семейство. Всекидневното общуване дава възможност за това, но същевременно то означава и отговорност пред Бог. Колкото по-сърдечни са връзките ни един към друг, толкова по-големи са възможностите ни и толкова по-голяма е нашата отговорност.

Себеотрицанието не изключва правилните лични интереси, нито тези на близките ни, но поставя схващанията ни в правилно съотношение и ни учи да забравяме себе си заради другите. Не само че не е егоистично да се молим за близките си, но това отговаря на Божия план и ние трябва да го вършим. Имам най-голямо отговорност за този, с когото съм най-тясно свързан.

Затова и често се поставя въпросът: „Можем ли да се молим с увереност за покаянието на нашите близки?”

Този въпрос интересува всеки вярващ.

“Веднъж, – казва Гордон, – след като бях говорил на тази тема с особена положителност, дойде една моя позната, високообразована жена и ми каза: „Не вярвам, че имаме право да се молим за обръщението на близките си!”

– Защо – запитах аз. Тя замълча за момент, с мъка овладя дълбокото си вълнение и след това каза: „Имам брат, който е невярващ. Театърът, киното, клубът, виното – това съставлява животът му. Моето горещо желание е той да стане истински християнин.

Обаче не вярвам, че мога с увереност да се моля за неговото обръщение. Той има свободна воля, нали?

А Бог не иска да спаси никого без неговата воля…”

Ще повторя това, което тогава казах на онази жена.

Вярно е, че човек има свободна воля спрямо Бог.

Обаче по отношение на греха, егоизма и предразсъдъците той е напълно поробен. Целта на вашата молитва не е да пречупите волята на някой и да го заставите да промени възгледите си. Вашата цел е по-скоро да освободите неговата воля от вредните влияния, които са му дали погрешно направление. Да отстраните праха от очите му, за да стане погледът му ясен.

А щом веднъж той се освободи, може да вижда ясно и да преценява нещата без предразсъдък. Тогава съществува всякаква вероятност да употреби волята си така, че да избере единствено правилното.

Можете да се молите за вашия ближен приблизително така: „Господи, избави го от лукавия и изпълни волята си над него с Твоята сила и слава в името на Победителя, Исус Христос..” Тази молитва се основава на три места от словото: „Бог иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1Тимотей 2:4). Тази е Божията воля и за вашия ближен.

„Господ не иска да погиват някои, но всички да дойдат до покаяние” (2 Петрово 3:9). Тази е Божията воля и за човека, за когото мислите в този момент.

„Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде” (Йоан 15:7). Следователно само когато пребъдваме в Христа, можем с увереност да застанем в молитва пред Бог.

Молитвата, в името на Исус, прогонва Сатана от обсега на човешката воля и й дава свобода, за да може да избере доброто.

Сатана отстъпва само стъпка по стъпка, затова молитвата ви трябва да бъде ясна и определена. „Той обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне” (1 Петрово 5:8). Поради това молитвата ни трябва да бъде постоянна.

Как да се молим?

Обещания, дадени за молитвата

В основата на всяка истинска молитва лежи правилното ни отношение към Бог.

Първоначално човекът е бил във връзка с Бог, но поради греха тази връзка е била прекъсната. Човекът не е бил в състояние да я възстанови, именно поради това дойде Исус. Той беше Бог и човек и имаше връзка и с Бога, и с човека. Затова единствено чрез Исус ние можем да имаме общение с Бог. Пролятата кръв на кръста е основа на молитвата. Можем да се молим истински само тогава, когато се приближаваме до Бог – чрез Христа. Чрез Него получаваме прощение на греховете си.

В евангелията са отбелязани шест места, където Исус говори за молитвата и дава шест обещания за нея. Първото от тези обещания намираме в Матей 18:19,20: „Казвам ви, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18:19). А след това следва пояснението: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Матей 18:20). Това значи, че ако двама се молят, всъщност те са трима, защото Исус е посред тях. Той е невидим, но винаги присъстващ! Ако някога изпаднем в униние и си кажем: „Бог слуша молитвата ни, много сме грешни и слаби…” Разбира се, нещо подобно ние никога не трябва да мислим. Но ако такава мисъл ни мине през ума, не трябва да забравяме, че там, където човешките сърца отправят усърдна молитва към Бог, Исус се моли заедно с тях. А Бог Отец, винаги слуша молитвата на Исус.

Второто обещание се намира в Марк 11:22-24: „А Исус им каза: Имайте вяра в Бога…” – молитвата трябва да бъде отправена винаги към Бог. „Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и се хвърли в морето…” – Исус избра най-невероятното, което би могло да се случи. Никъде не се казва Той да е премествал някаква планина. Изглежда, че това не е било необходимо.

Обаче Исус съзнателно избра най-мъчното, за да илюстрира мисълта си. Можем ли да си представим, че планина като Витоша, например, би могла да се премести и да се хвърли в морето?

„И не се усъмни в сърцето си…” – така Исус описва вярата – „но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: “Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне.” Колко безгранично мощни са тези думи!

Последните четири обещания намираме в последните думи на Исус през нощта преди предаването Му.

В Йоан 14:13-14, четем: „Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” – повтарянето на обещанието подчертава колко неограничени могат да бъдат молбите ни.

В Йоан 15:7 четем: „Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.”

В Йоан 15:16 Исус каза на Своите ученици: „Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви бъде.”

Последното от шестте обещания намираме в Йоан 16:23,24: „Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте поискали в Мое име, искайте и ще получавате, за да бъде радостта ви пълна.”

Всички тези обещания са по-всеобемащи от всичко, писано в Библията върху молитвата. В тях няма никакви ограничения, нито по отношение на този, който се моли, нито по отношение на това, за което се моли. И все пак са посочени три ограничения:

1. Молитвата трябва да бъде отправена чрез Христа.

2. Този, който се моли, трябва да е в пълно единодушие с Него.

3. Той трябва да има вяра.

Нека не забравяме освен това, че Исус изказа тези обещания не пред народа, т.е. пред широк кръг слушатели, а пред интимната среда на Своите дванадесет ученици. Тогава, когато книжниците и фарисеите бяха оформили своите обвинения срещу Него и бяха решили Неговата смърт.

Исус често се оттегляше настрана от народа, за да поучава и наставлява учениците Си.

Но преди да им даде тези обещания, Той им каза: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си и така нека Ме последва” (Мат.16:24). И само този, който през целия си живот се съобразява с тези думи, т.е. отрекъл се е от себе си и е прославил Христос, може да очаква, че ще получи от Бог това, за което се е молил. Несъмнено тук се крие и причината, защо молитвите на много от хората нямат сила. От друга страна, този, който тихо и решително следва Исус и непрестанно се вслушва във вътрешния глас, който ясно му посочва пътя, по който трябва да върви, с изненада ще види значението, което придобива молитвата за него.

Да следваме Христос, това значи да разчитаме на Неговата жива сила, но това означава и още нещо: да бъдем с Него в пустинята – сред най-силните изкушения. За някого това ще означава усамотение – тишина в Назарет, за другиго ще значи да бъде зле оценен, както Исус беше оценен в Юдея през първата година на Своята дейност. За трети загуба на приятели, както беше с Исус през последните шест месеца на живота Му. Без съмнение за всекиго ще бъде Гетцимания, но и Голгота, макар и не по начина, по който Исус я изживя. Този тежък път става лек тогава, когато доброволно вървим по него.

И ако някой ни попита, защо условията, при които можем да получим отговор на молитвата си, са толкова категорични. Трябва да му припомним, че истинската основа на молитвата е съгласуването и единството на нашите цели с Божията цел. Да се молим не значи да се стремим да спечелим благословението на Бог, Който се противопоставя на нашите желания. Това би било предизвикателство спрямо Него. Основата на истинската молитва е пълно съгласуване на целите.

При молитвата се постига такова сърдечно докосване между човека на земята и истинския Бог, щото в молбата ни Бог ни внушава Своите мисли и Своята воля за нещата от този свят, сред който живеем.

Когато разглеждаме живота на Исус тук, на земята, виждаме колко много се е молил Той насаме. Това е отбелязано на много места от евангелията. При това Исус казва, че е дошъл да върши не Своята воля, но волята на Своя небесен Баща. И на трето място виждаме каква чудна сила се излъчваше от Него.

Всеки човешки живот има някаква цел, към която се стреми. Всички ние имаме цели. Каква е твоята и моята цел? Дали се стремим да угодим на Бог? Дали вършим Неговата воля?

Голяма утеха за нас е да знаем, че Бог ни оценява не според успехите, които сме постигнали в живота, но според подбудите, които са ни ръководили. Не според това какво сме, но според горещия копнеж на сърцето ни, според върховната воля на нашия живот. Бог ще изпълни сърцата ни със сила, когато има доверие в нас, че ще употребим тази сила изключително за Него. Когато следваме Христа без фанатизъм и преструвки така, както Той ни води всеки ден. Тогава горните шест обещания, които Исус дава, ще бъдат напълно на наше разположение.

И така на въпроса: „Как да се молим?”, Гордон отговаря със следните шест точки:

1. Преди всичко трябва да отделяме време за молитва. Най-добре заран, когато духът е бодър и възприемчив.

Ние всички сме твърде заети и нямаме свободно време, обаче въпреки това трябва да отделим от времето си. Необходимо е да можем разумно да преценяваме нещата, иначе лесно ще прахосаме силите си в маловажни дреболии и ще пропуснем същественото.

2. Трябва да имаме определено място за молитва.

Разбира се, че можем да отделим навсякъде място: на улицата, в трамвая, в кухнята, когато готвим или мием чиниите – защо не?

Обаче нека бъдем сигурни, че не бихме го сторили, ако нямаме навика да се срещаме със своя Бог на едно определено място.

Исус казва: „Когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и затвори вратата.” Тази врата е много важна! „Помоли се на своя Отец, Който е в тайно.” Тук, в това затворено място, е Бог. Човек се нуждае да остане сам, за да разбере, че никога не е сам, защото само в усамотението можем да почувстваме Божието присъствие. В тази вътрешна стаичка, на която сме затворили вратата, външният шум не може да проникне, но вътрешното ни ухо може да долови Божия глас. Затова е особено важно да затворим вратата, т.е. да се откъснем от външния свят.

3. При молитвата е необходимо да имаме Божието слово при себе си и да го четем, преди да сме се помолили. Молитвата е не само говорене с Бог, но преди всичко слушане. Трябва да чуем какво Бог ни казва.

Жалко е, че ние рядко Му даваме възможност да ни говори. Бог непрекъснато ни говори, обаче Неговият глас е много често заглушаван от земния шум. Той ни говори чрез Словото Си. Това именно дава на Библията изключителното й значение между всички други книги.

Който чете Божието слово с благословение и го изучава с всички свои духовни сили, на него ще се открие великата Божия воля. И тогава онова, което има да кажем на Бог, ще бъде в пълна хармония с това, което Той ни казва.

4. Святият Дух трябва да ни научи да се молим.

Колкото повече се молим, толкова по-ясно осъзнаваме, че не знаем да се молим. Апостол Павел знаеше това от опит. Обаче Бог, Който познава нашата немощ, ни е изпратил Святия Дух, за да живее в нас и да ни научи как да се молим.

Затова, когато се затворим в скришната си стаичка с Божието Слово, нека се молим Святият дух да ни научи как да се молим и Той ще го стори.

Тогава ще видим, че молитвата ни ще бъде преобразена и изказана с по-малко думи, обаче ще бъде изпълнена с твърдата увереност, че това, за което се молим, ще ни бъде дадено.

Най-важното изискване в християнския живот е да бъдем покорни на Святия Дух, Който ни ръководи в молитвите ни. Той е Божият представител в духовната борба на този свят и знае как трябва да се молим, за да спечелим победата. Може би ще трябва да почакаме малко преди да започнем молитвата си. Нека чакаме спокойно и Святият Дух ще ни посочи за какво да се молим и как да се молим.

В псалмите и в книгите на пророк Исая се среща хубавата дума: „Чакай, чакай Господа.” Тя има дълбоко значение. В нея се съдържа издръжливост, търпение – готовност да бъдем покорни на Бог във всяко нещо и тихо спокойствие на душата, която се вслушва в Божия глас.

5. Молитвата ни трябва да бъде в името на Исус Христос.

Нека запомним това завинаги, без Христа ние нямаме достъп до Бог. Грехът ни отделя от Него. Поради това Исус умря вместо нас. Той проля кръвта Си за нашите грехове и за нашето оправдание. Затова единствено чрез Неговото свято име се осмеляваме да застанем в молитва пред Бог. Исус победи Сатана и поради това, Когато се молим в името на Исус, дяволът е принуден да се оттегли.

6.  Едно друго, много познато и при все това твърде зле разбирано условие е, че трябва да се молим с вяра. Трябва да вярваме, че Бог може да отговори на молитвата ни.

Той е готов да стори това и ние трябва да Му благодарим за Неговата готовност с пълната увереност, че Той ще отговори на молитвата ни. Всяко съмнение е пречка за молитвите ни. Може би ще трябва да повтаряме много пъти молитвите си не, за да склоним Бог да ни отговори, а защото молитвата е решително оръжие в духовната борба и защото всяка молитва е удар срещу неприятеля на душите ни.

Не е нужно да повтаряме механически, че имаме вяра – това е погрешно, защото по този начин няма да добием истинска вяра. Увереността, че Бог е готов да отговори на молитвите ни, не се създава изведнъж сред уличния прах. Вярата се заражда и закрепва във всяко сърце, което ежедневно отделя време, за да застане в усамотение пред Бог и да слуша гласа и словото Му. В това сърце се поражда детска и силна вяра, на която Бог отговаря.

Вярата има четири белега:

1. Тя е разумна – вярата никога не противоречи на разума.

2. Тя е покорна на Божията воля.

3. Тя е готова да чака отговор на молитвата така, както пророк Илия чакаше на колене наведен до земята – З Царе 8:42-43.

4. И най-сетне тя е постоянна, не се уморява, не отпуща лесно криле: „Иди пак, седем пъти, иди”, каза пророк Илия, „дори 70 пъти по 7″ – той знаеше добре Божията воля. Знаеше, че тя е неизменна и затова беше уверен, че забавянето се дължеше на някой друг, а този друг беше Сатана. И затова Илия продължаваше да се моли. Молитва, изречена в името на Победителя, прогонва неприятеля на душите ни.

Има един поразителен пример за силата на истинската молитва в живота на известния евангелизатор Муди. В началото на неговата дейност и без съмнение тъкмо там, в силата на молитвата, се крие обяснението на изключителната му способност да печели души.

При едно пътуване в една далечна страна Муди бил поканен от местния пастир да говори на неделната служба – сутринта и вечерта. На сутрешното богослужение църквата била пълна с богомолци, но Муди чувствал, че никой друг път не му е било така трудно да говори, както сега. Хората слушали със студено внимание, лицата им били изваяни като леден камък. Муди се чувствал много неудобно, имал желание да си отиде и вече никога да не се върне. Вечерта положението било съвсем същото.

Църквата била пълна, хората слушали с привидно благоволение, но не се забелязвал никакъв интерес, нито разбиране. Муди почувствал мъчителна тегота, но към средата на проповедта настъпила внезапна промяна. Като че ли прозорците на небето се разтворили и лек полъх повял отгоре. Атмосферата в църквата се променила. Лицата на хората – също. Това направило силно впечатление на евангелизатора – още повече че накрая на проповедта той се видял принуден да помоли хората, които решават да следват Христа, да се изправят. Муди си мислел, че е възможно да има такива между присъстващите, но за негово учудване се изправило голямо множество от хора. Той се обърнал към пастира и го запитал: „Какво значи това?!”

„Не зная” – отговорил пастирът. „Може би не са ме разбрали добре, казал Муди, ще се изразя по-ясно.” Тогава помолил онези, които искат да станат Христови последователи, да отидат за второто събрание в долния салон, като им обяснил какво разбира под тези думи. В долния салон хората се тълпели така, че изпълнили всички места й мнозина останали прави. След като казал няколко думи, Муди пак помолил да се изправят онези, които искат да бъдат истински християни. Този път той бил уверен, че са го разбрали, въпреки че се изправили всички. Той пак се обърнал към местния пастир с въпроса: „Какво значи това?!”

Пастирът отговорил: „Никак не зная, туй е нещо съвсем ново.”

Събранията продължили 10 дни. Настъпило голямо духовно съживление не само в тази църква, но и в цялата околност. На какво се дължал този чудесен резултат? Той не бил дело нито на Муди, нито на местния пастир. И двамата били еднакво учудени от всичко. Под повърхността се криела някаква тайна, която Муди се заел да открие. Постепенно той узнал следното: Преди известно време една християнка от църквата заболяла тежко. Лекарите й обяснили, че болестта не е опасна за живота й, но ще я прикове на легло в продължение на много години. Болната се опитала да си даде сметка какво значи да бъде откъсната от външния свят и да лежи години наред на легло. Тя размишлявала за своя изминал живот и си казала: „Какво съм направила за Бог досега? Абсолютно нищо. А какво мога да направя сега, когато не съм в състояние да върша нищо друго, освен да лежа?” Точно в този момент я озарила една мисъл: „Мога да се моля!”

Нека помним, че много често Бог си служи по този начин и с нас. Той ни откъсва за известно време от външния свят, защото само така може да отклони вниманието ни от другите неща и да ни насочи към вечните истини и към това, което иска от нас.

Тази болна жена решила да се моли и намерила правия път. Вътрешно подбудена, тя започнала да се моли за църквата си. Сестра й, която живеела при нея и се грижела за нея, я свързвала с външния свят. Когато се връщала от богослужение в неделя, болната я запитвала: „Днес имаше ли нещо особено в църквата?” „Не!” – отговаряла винаги сестрата. След молитвените събрания през седмицата болната пак попитала: „Имаше ли някакъв особен интерес днес?” „Не, нямаше нищо особено. Все същите братя се молеха, както обикновено.”

Един неделен ден сестрата се върнала развълнувана от църква и казала: „Знаеш ли кой проповядва днес?” „Не, кой беше?” – попитала болната. „Един непознат, някой си Муди.”

Бледото лице на болната станало още по-бледо, с треперещи устни тя казала тихо: „Знам какво значи това, нещо ще се случи в нашата църква. Моля ти се не ми донасяй храна днес. Искам да прекарам деня в пост и молитва.” И тя усърдно се молила. Вечерта настъпила онази чудна промяна, за която говорихме вече.

Когато Муди посетил болната, тя му разказала как преди две години прочела в един църковен вестник една негова проповед и сърцето й запламтяло. Запомнила името на Муди и започнала да се моли да дойде в нейната църква. Изминали месеци, но болната продължавала да се моли. Никой не знаел за молитвата й, освен Бог и тя самата. Нямало никаква промяна, но тя продължавала да се моли и постигнала целта си, както става с всяка молитва, продиктувана от Святия Дух. Бог изпратил своя служител в онази църква и чудният резултат не закъснял.

Мнозина не вярват, но аз съм твърде убеден, – казва Гордон, – че молитвите на онази жена, са съдействали за духовното съживление и покаяние на няколко хиляди души.

Името на Муди и имената на неговите съработници са добре познати, но името на тази, която най-много е съдействала за неговата дейност, е останало неизвестно. Нейната служба е била скрита. Бог винаги е търсел и продължава да търси хора, които са с ясно и определено отношение към Него, за да може чрез тях да извърши волята Си. Следователно най-важно при молитвата е да узнаем каква е Божията воля и да се молим тя да бъде осъществена тук, на земята така, както е горе на Небето.

Господ Исус Христос ни остави образец на истинската молитва. Той се молеше често. Молитвата съставляваше част от живота Му. Тя беше не само навик за Него, но и необходимост.

Исус прибягваше към молитва при всички случаи от Своя земен живот. Когато беше в изкушение, Той се молеше. Когато Го обвиняваха, Той се молеше. Сред големите множества народ Той се молеше. Когато беше уморен, Той черпеше сили от вечния извор чрез молитва и получаваше сила, която се излъчваше от Него. Преди и след важни събития от живота Си Той винаги отделяше време за молитва.

Дано и ние се научим да се молим така, че Неговият молитвен Дух да проникне в нас. Трябва всеки ден редовно да прекарваме в Неговото присъствие и силите, които получаваме, да употребяваме във всекидневния си живот за Божия слава!