Един час с Бога Лари Лий 

8 – Присвояване на Божиите имена

Дисциплината е неприятна дума за много от нас. Когато повечето хора мислят за дисциплината, изгледът на лицата им става мрачен и решителен, те скърцат със зъби и обещават: „Аз ще направя това, ако и да ми е неприятно.”

Такова е изражението на моя малък син Джон Аарон, когато му кажа да изяде спанака си. „Татко – казва той с най-сериозен глас, – аз не го харесвам, но мога да го изям.”

Колко пъти си казвал на Бог: „Отче, аз не обичам да се моля, но мога да го направя”? Молитвата не трябва да бъде задължение, а наслада.

Забелязал ли си, че Господната молитва започва и завършва с хваление? Ние трябва да влезем през портите Му с благодарност и в дворовете Му с хваление (Псалм 100:4). Исус знаеше това, когато каза: „Като се молите, думайте: Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Твоето име” (Лука 11:2).

Вярата казва „Отче”, а любовта казва „наш”. Всезнаещият и Всемогъщият Създател – Бог, пребъдващ във вечността, кани вярващите да Го наричат техен Баща.

Думата „свети” не е обичайна дума, но тя означава „да осветя или отделя; да хваля; да почитам”. Фразата трябва да бъде преведена: „да бъде осветено името Ти”. Това е израз на силно желание Божието име да бъде признато, отделено и почитано.

Знаем, че името на Господа може да бъде както освещавано, така и осквернявано чрез нашето поведение. Но древните документи отбелязват, че тъй като една мъченическа жертвоприносителна смърт често е била причина другите да прославят Бог, еврейският идиом „да осветя името” много пъти е бил разбиран „да дам човешки живот в полза на неговата вяра”.

Каква мощна истина! Ние можем да освещаваме Бог, както чрез примера на нашия праведен живот, така и чрез нашите думи на хваление и почитание (Матей 5:16).

Когато се научим да следваме образеца на Христовата молитва и да освещаваме, хвалим и почитаме Божието име, молитвата ще се промени от осуетено желание в неотменна дисциплина и ще стане истинско наслаждение.

Дисциплината, за която говоря, ще те доведе в святото Божие присъствие. Тя ще ти помогне да научиш как да се молиш за нуждите си, ще те направи способен да ходатайстваш и за другите. Ще ти помогне да излизаш победител в битките с дявола. Тя ще те направи глава, а не опашка. Ще стане причина да ходиш в победа всеки ден от твоя живот.

Но, за да освещаваме името на нашия Отец, трябва да разберем, че Божият характер и воля за Неговите деца се откриват в имената Му. Имената на нашия Отец откриват какво Той е обещал да бъде в нас и какво е обещал да направи за и чрез нас. 

Благословения, донесени чрез Исусовата кръв

Когато Бог ми откри молитвената схема, Той ми даде ясно видение за това, което ни е дал. Аз видях Исус да взема един голям леген и да отива към нещо, което възприех като един огромен каменен олтар, зад който светеше силна светлина. Докато наблюдавах, Господ изсипа съдържанието на легена върху олтара и аз разбрах, че живата течност, излята там, беше Неговата Собствена кръв.

Божието Слово нахлу в съзнанието ми: „Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист” (І Петрово 1:18-19).

„Бог изпрати Сина Си, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновлението. И понеже сме синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: „Авва Отче!” (Галатяни 4:4-6).

Аз погледнах тази кръв и възкликнах: „Татко, Татко”, защото в моя „познавач” дойде едно топло и чудно свидетелство, че с приемането на Христовото опрощение, аз бях приобщен към Божието семейство и бях приет като Негово дете и Негов наследник. Бог беше мой Баща, поради кръвта на Исус.

Тогава разбрах, че ако живата кръв върху този олтар говори за заветните благословения, то тя беше отговор за мен.

Първо, тя свидетелстваше, че всичките ми грехове са опростени. И аз си спомних: „Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония” (Исая 53:5). Погледнах кръвта и заплаках едновременно от скръб и радост, защото знаех, че Бог ме беше умил от греховете ми в Собствената Си кръв (Откровение 1:5) и грехът нямаше вече власт над мен (Римляни 6:14).

Кръвта на Агнето свидетелстваше още, че аз мога смело да вляза в Пресвятото място (Евреи 10:19-20). Сега моето тяло е станало храм на Святия Дух, Който живее в мен и е Божи дар за мен (І Коринтяни 6:19). Славех Бог, че кръвта на Исус е открила пред мен един нов и жив път, за да мога да преживявам пълнотата на Святия Дух.

След това кръвта свидетелства, че чрез Христовите рани и страдания аз съм изцелен (Исая 53:5, І Петрово 2:24, Матей 8:16-17) – изцелен духовно и физически, умствено и емоционално. Исус е великият Лекар.

Кръвта свидетелства, че Христос ме освободи от закона на греха и смъртта (Римляни 8:2). Исус взе проклятието на моя неуспех и оскъдица (Гал. 3:13) и ме направи винаги да триумфирам в Христа (ІІ Коринтяни 2:14).

И накрая, кръвта свидетелства, че в моите заветни взаимоотношения с Бог, моя Баща, аз съм свободен от страха от смъртта и ада. Исус Христос унищожи смъртта и донесе живот и безсмъртие, които да светят чрез Евангелието (ІІ Тимотей 1:10).

Когато Духът на Господа ми откри какво е направила кръвта за нас, аз изведнъж си спомних еврейските имена на Бог от Стария Завет, свързани с името Йехова.

Ако Бог искаше да даде специално откровение за Себе Си, Той употребяваше името Йехова. В това име Той открива Себе Си като истински и вечен Бог, Единственият, Който е абсолютно независим и непроменяем.

Значението и произходът на името Йехова са дадени главно в Божието откровение към Мойсей при горящата къпина (Изход 3:13-15). По време на четирите столетия подтисничество в Египет, израелският народ вярваше в Божието съществуване, но не беше преживявал присъствието Му. Бог изяви на Мойсей, че Той лично ще слезе долу да освободи народа Си от робство и да го заведе в Обещаната земя. Но преди Неговият слуга Мойсей да може да поведе Божиите хора, той трябваше да научи кой беше и кой е Бог.

Когато за първи път Господ изяви на Мойсей: „АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ”, името, което употреби за Себе Си, беше счетено от еврейските преводачи за твърде свято, за да бъде произнасяно високо. Затова те използваха съгласните YHWH или JHVH, които ние можем да прочетем като Яхве или Йехова.

Яхве включва не само Божието съществуване, но и Неговото лично, близко присъствие. Божието име Йехова открива Неговата готовност да спасява народа Си и да Му помага. Името Йехова или „Аз Съм, Който Съм” може да бъде преведено „Аз Съм с теб, готов да те спася и да ти помагам – точно такъв, какъвто винаги Съм бил”.

В Стария Завет има осем имена, свързани с името Йехова: Йехова Цидкену, Йехова-М`кадеш, Йехова-Шамма, Йехова-Шалом, Йехова-Рафа, Йехова-Ире, Йехова-Нисий и Йехова-Рохи. Всяко едно от тези имена е откровение за характера и естеството на Бог.

В Изход 6:3-4 Бог отнася името Йехова до Завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Но осемте съставни имена на Бог в Стария Завет се отнасят също и до петкратното обещание, което Той даде на народа Си в Новия Завет. Божиите имена откриват различните измерения на Неговия характер, но те посочват също и тяхното реализиране в личността и делото на Исус Христос.

Кои са петте обещания или преимущества в Новия Завет, с които са свързани осемте имена на Бог? За кои пет неща говори свидетелстващата на олтара кръв?

Преимуществата, на които се радваме в Новия Завет, обхващат пет важни области: 1. Грехове – прощение на греховете и освобождение от господството на греха; 2. Дух – пълнота на Святия Дух; 3. Стабилност – обещание за здраве и изцеление; 4. Успех – свобода от проклятието на закона за неуспех и оскъдица; 5. Сигурност – свобода от страха от смъртта и ада.

Когато Духът на Господ ми откри какво е направила кръвта за нас, аз започнах да разбирам какво означава да се моля: „Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Твоето име.” Нека погледнем петте преимущества, които ни бяха дадени, благодарение на Исусовата смърт. 

Прощение на греховете и освобождение от господството на греха

Първото преимущество, на което ти като Божие дете се радваш в Новия Завет, благодарение на кръвта на Исус, е прощението на греховете.

Как може един изпълнен с грях човек да бъде очистен от неправдата и да стане праведен пред Бог? В Стария Завет смъртното наказание, заслужено поради греха, трябваше да бъде понесено от един невинен мъченик, чиято праведност да бъде счетена на грешника.

Но нито едно човешко същество не е невинно и праведно, а кръвта на животни не можеше да заличи греха. Затова трябваше да се намери Божествено средство. Правдата беше осигурена в лицето на Исус Христос. Божият Единствен Син, Който умря вместо нас (ІІ Коринтяни 5:21; І Петрово 3:18).

Съставното Божие име Йехова-Цидкену означава „Йехова – наша Правда” (виж Еремия 23:5-6). Това име открива този аспект от Божия характер, касаещ изкуплението, чрез което човечеството е напълно възвърнато към Бог.

Исус Христос, нашият Йехова-Цидкену, беше наш заместник (Римляни 5:17-19). Името „Йехова – наша Правда” открива начина на нашето приемане от Бог (Бог направи грях Този, Който няма грях, за да можем ние да станем правдата на Бог – ІІ Коринтяни 5:21).

Затова, когато се молиш: „Да се свети Твоето име Йехова-Цидкену”, благодари на Бог, че Той вече е взел решение относно нашите грехове. Той казва: „Аз ти прощавам.” Всичко, което трябва да направиш, е да дойдеш и да приемеш това прощение, защото Библията говори: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (І Йоан 1:9).

Разбираш ли това? Правдата се равнява на Исус Христос плюс нищо друго. „Вие имате пълнота в Него” (Колосяни 2:10). Спомняш ли си думите на стария химн „Канара на вековете”: „Не нося нищо в моите ръце, само хващам се за Твоя кръст”? Ето това е! Ще споделя една история, за да илюстрирам тази велика истина.

Преди няколко години бях далеч от къщи, проповядвайки в една църква от чернокожи. Моят баща, който беше спасен две и половина години преди тази случка, след като беше алкохолик петнадесет години, дойде в мотела, където бях отседнал, за да ме заведе на църква.

Аз бях нетърпелив да го видя, но когато отворих на почукването му, моето сърце подскочи.

Вън не валеше, но въпреки това той беше целият мокър. Тъмната му коса беше залепнала и скъпият му костюм и кожените му обувки бяха прогизнали от вода, която остави локви върху бетонната тераса пред вратата ми.

Първата ми мисъл беше: „О, не! Баща ми се е напил и е паднал в басейна.” Но не исках да се спречквам с него, преди да съм чул някакво обяснение. Поканих го, подадох му хавлия и го попитах съвсем спокойно: „Добре ли си, татко?”

Като избърсваше водата от лицето си, той обясни какво се беше случило.

Идвал към стаята ми, когато погледнал надолу от балкона на втория етаж и видял тялото на малко дете, лежащо неподвижно на дъното на басейна. Без да се замисля нито за секунда, той скочил през балкона, прескочил оградата, която ограждала басейна, и се хвърлил във водата. Извлякъл отпуснатото тяло на момчето от водата, направил му изкуствено дишане, възвърнало се нормалното дишане и занесъл изплашеното дете на признателната му майка.

Аз бях толкова горд с баща си през този ден. Никога няма да забравя този случай, защото това е, което Йехова-Цидкену, „Господ – нашата Правда”, направи за мен и за теб. Ние бяхме мъртви във водата, мъртви в престъпления и грехове, но Той скочи в басейна и ни спаси. Този, Който не познаваше греха, беше направен грях за нас, за да станем ние правдата на Бог в Него (ІІ Коринтяни 5:21).

Ако би могъл да изплуваш или да се откупиш, ти не се нуждаеш от Спасител. Но ако си мъртъв във водата, ти трябва да имаш Исус. Ако искаш да получиш вечен живот, трябва да размениш твоя грях и твоята вина за Неговата правда и благодат.

Не зная как е при теб, но когато си спомня, че Исус понесе моя грях и умря за мен на кръста, не ми е никак трудно да освещавам името Му Йехова-Цидкену, „Господ моя Правда”.

Но Исус не е само наша Правда. Той предлага не само прощение на греховете ни, но и освобождение от господството на греха, защото Исус е наш Осветител. Какво означава това? Главното значение на еврейската дума „освещавам” е „да отделя за Божие служение”. Вярващите трябва да бъдат различни, отделени от света чрез подчинението си на Божиите заповеди.

Бог е свят, разделен от Неговия народ, но въпреки това Той ни освещава и ни прави святи, за да можем да имаме общение с Него. В Левит 20:8 Той е наречен Йехова-М`кадеш (ма-ка-деш), „Господ, Който освещава”. Но тъй като в нашите английски Библии това име не е било преведено, както другите имена, то често не е било считано за едно от съставните имена на Йехова.

Божият Свят Дух обитава във вярващите, упълномощава ги да живеят свят живот и да бъдат духовно и телесно чисти (вижте І Коринтяни 6:11; І Солунци 4:3-4; 5:23). Затова, когато размишляваш за Божието име „Йехова, Който освещава”, хвали Го, защото кръвта на Исус не само заличава твоя грях, но и разчупва силата на греха в теб. Благодари Му, че кръвта на Христос не забелязва греха; тя побеждава (вижте Римляни 6:17-18; Евреи 13:12; І Коринтяни 6:9-11).

Да се свети Твоето име Йехова-М`кадеш, „Господ, Който освещава”. 

Пълнота на Святия Дух

Тъй като Бог е твой Баща, второто преимущество, на което ти се радваш в Новия Завет, е пълнотата на Святия Дух. Съставното име на Бог Йехова-Шалом означава „Йехова е мир” (виж Съдии 6:24). Еврейската дума „шалом” е най-често превеждана като „мир” и значението й се изразява в пълнота, хармония с Бог и удовлетворение в живота.

Христовото изкупление е основата за мир с Бог. Преди човечеството да можеше да се примири с Бог, някой трябваше да плати цената за греха, която беше смърт. Исус Христос плати тази цена и общението между Бога и човека, прекъснато поради греха, беше възстановено чрез Неговата кръв (Колосяни 1:20-22). „Наказанието, необходимо да установи нашия мир и благополучие, беше на Него” (Исая 53:5, др. превод).

Когато Исус умря и Неговата кръв събори бариерата на греха, отделяща ни от Бог, нещо свръхестествено се случи в Йерусалимския храм. Вътрешната завеса, разделяща святото от пресвятото място (Божията тронна зала, съдържаща ковчега на Завета и умилостивилището, напръскано с кръвта на жертвеното животно, внасяна от първосвещеника веднъж в годината), се раздра отгоре до долу, отваряйки за нас път да влезем в пресвятото място – в присъствието на Самия Бог (Евреи 10:19-22).

Йосиф, фарисей и историк от първи век, е записал, че тази четири инча (десет сантиметра) дебела завеса, не би могла да бъде разкъсана от коне, завързани за всяка една от страните й. Тя е отделяла всички от Божието присъствие с изключение на първосвещеника. Но когато внезапно се раздира отгоре до долу, при смъртта на Исус (Марк 15:37-38), достъпът до Бог става възможен за всички, които идват при Него чрез Исус.

Да се свети Твоето име, Йехова-Шалом, „Господ на мир”. Благодаря Ти за връщането на човечеството към този мир с Бог, който беше загубен при грехопадението.

Друго съставно име на Бог, Йехова-Шамма, означава „Йехова е там” (вижте Езекиил 48:35). Шамма е еврейска дума, която значи „преливащ, вечноприсъстващ”. Това име е обещанието за един свят Бог, обитаващ сред Своя народ. Това е обещанието за Неговото присъствие.

Присъствието на Самия Бог е във вярващите, които са живият, растящ и свят Негов храм чрез Духа (Ефесяни 2:19-22). Думата, употребена за „храм” в стих 21, не се отнася за храм въобще, а за светилище. В светилището стоеше кадилният олтар, а в пресвятото място беше умилостивилището, над което се носеше Божественото присъствие или облакът на славата. Чрез Исус ние сме храмове от пръст, изпълнени със славното присъствие на Бога.

Благодари на Бога, че поради прощението на твоите грехове, ти можеш да бъдеш изпълнен и преливащ със Самия Бог; ти можеш да бъдеш изпълнен с Неговия Свят Дух. И това не е всичко. Исус обеща: „Няма да те оставя, нито ще те забравя” (Евреи 13:5). Той е изпратил утешаващия, укрепяващия, ходатайстващия, общуващия Святи Дух на твоя страна.

Да се свети Твоето име, Йехова-Шамма, „Господ е там”!

Помни, ти освещаваш Божието име, поради това, кой е Той и какво е направил за теб. Когато размишляваш върху различните имена на Бог, твоя Баща, утвърждавай вярата си, като превръщаш мислите си в декларации на вяра и хвала.

„Отче, Ти си Йехова-Цидкену. Ти си моя Правда. Аз стоя пред Теб праведен и опростен, поради кръвта на Твоя скъп Син.

Ти си Йехова-М`кадеш, „Господ, Който освещава”. Ти ме съобрази с образа на Твоя Син и разчупи господството на греха над мен.

Ти си Йехова-Шалом, моят мир. Исус донесе мир чрез кръвта на Неговия кръст и ме примири с Теб. Сега Твоят мир, надминаващ всяко разбиране, пази моето сърце и моя ум.

Ти си Йехова-Шамма. Изпълваш ме с Твоето преливащо присъствие и никога няма да ме забравиш или изоставиш. Благодаря Ти, че живееш в мен, Господи.”

Това е един пример какво означава да освещаваш Божието име и да правиш декларации на вяра, основани върху разбирането кой е Той и какво е направил за теб. Но има и още много други неща, за които трябва да освещаваш името на Отец.