Един час с Бога Лари Лий 

5 – Божествена прогресия

В миналото хората са чували Божия глас и това е добро. Но важно е да чуваме Неговия глас и днес. „Днес, ако чуете гласа Му…” (Евреи 3:7).

Днес Святият Дух говори на църквата. Бог призовава църквата Си да се моли и ние трябва да слушаме, защото в основата на всичко, което ще се случва от сега нататък, е това: „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми – казва Господ на силите” (Захария 4:6).

За нас е важно да разберем, че желанието да се молим не е нещо, което можем да изработим в нашата плът; то е родено в нас от Святия Дух. Ако Той вече е посадил това Божествено желание в сърцето ти, благодари Му. Ако не, искай да го вложи в теб и тогава се моли Бог да ти помогне да прерасне от желание за молитва, във всекидневна необходимост. Когато в теб бъде формирана дисциплината за редовна молитва, тя ще задвижи духовните механизми. Молитвата няма да бъде вече задължение и скучна работа. Тя ще стане свята наслада. Бог очаква да види сърцето ти превърнато в дом за молитва. Защо? Защото Той иска да направи толкова много за теб и чрез теб. Затова, когато  започнеш да се молиш, в теб ще започне една Божествена прогресия. Нека обясня какво имам предвид.

Търговията беше нещо нормално за храма на Йерусалим до момента, когато Исус отиде там. Неговата скръб беше примесена със свят гняв. Като направи бич от върви, Исус се устреми към среброменителите, купувачите и продавачите на волове, овце и гълъби, прогонвайки вън от храма тях и тяхната мучаща, гукаща и блееща стока.

Преди смаяните присъстващи да могат да реагират, Исус вече беше прекатурил масите и пейките на търговците. Разпилените монети още се въртяха и търкаляха по земята, когато Той провъзгласи: „Моят дом ще се нарича дом на молитва, а вие го правите разбойнически вертеп” (Матей 21:13).

Съзнавайки, че единствено виновните имат защо да се страхуват, слепите и куците се стълпиха около Него в храма и Той ги изцели сред смеха и радостното „осанна” на децата. Когато главните свещеници и книжниците ядосано заповядаха на Исус да усмири щастливите детски викове, Той спокойно им възрази: „Не сте ли чели някога: „От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала”? (вижте Матей 21:12-16).

Нека за момент разгледаме чудесната прогресия в тези стихове. Първо, Исус очисти храма, като го превърна в дом на чистота (ст. 12), обяви го за дом на молитва (ст. 13). След това, когато слепите и куците дойдоха при Него и Той ги изцели, храмът беше трансформиран в дом на сила (ст. 14). И накрая, храмът стана дом на съвършено хваление (ст. 16).

Не трябва ли същата прогресия да намери място в църквата и у индивидуалния вярващ днес? Ще повторя думите на апостол Павел: „Не знаете ли, че сте храм на Бог и че Божият Дух живее във вас?” (І Коринтяни 3:16). Ти и аз сме част от църквата, която чрез Духа е Божието обиталище (Ефесяни 2:20-22). Но за съжаление нашите храмове често са омърсени от ненаситна алчност и егоизъм.

Непристойно е за вярващите да говорят по един начин, а да живеят по друг. Бог няма да благослови една нечиста църква. Неговата църква няма да стане дом на сила и съвършена хвала, докато не позволи на Святия Дух да очисти престорената й набожност и не я превърне в дом на молитва.

Чуй Божието предупреждение до църквата: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в бунта през време на изкушението в пустинята” (Евреи 3:7-8). Тези стихове отбелязват как поръката от Бог към народа на Израел да завладее Ханаанската земя беше осуетена, тъй като те чуха Божия глас, но не Му обърнаха внимание.

Бог им беше обещал тази земя. Но когато десет от дванайсетте мъже, изпратени от Мойсей да огледат земята, се върнаха с изплашени и примрели сърца, тъй като тя изглеждала непревземаема, цяла една генерация измря в пустинята. Въпреки че двама от съгледвачите, Исус Навин и Халев убедено заявиха: „Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем” (Числа 13:30), гласът на десетимата надделя.

Бог не действа според нашето разписание. Той беше готов да ги преведе през река Йордан, но те бяха увлечени в дребнави ежедневни занимания.

Един от водачите, търсещи собствена изгода, отбеляза самодоволно: „Забелязахте ли? Мойсей не е вече помазан.”

Недоволна жена занарежда на измъчения си мъж: „Трябва да събереш повече манна за децата ни.”

Здравомислещ старей предупреди: „Исус Навин и Халев са в състояние на „хипер-вяра”. Как могат да твърдят, че ще победим, когато всеки знае, че врагът е по-силен от нас.

Всички те имаха респект от гигантите, вместо от Бог. Фокусираха вниманието си върху проблемите, вместо върху обещанията. Виждаха укрепените градове, вместо Божията воля. И понеже пропуснаха това, което Духът беше казал, те се скитаха в пустинята четиридесет години, умряха и костите им изгниха там.

Днес не е по-различно. Ние сме тук, за да завладеем земята, приятелю мой, но вместо това сме заети да преобзаведем къщите си, да гледаме футбол в събота вечер, опитваме се да платим дълговете си и се безпокоим за нашите дребни проблеми. През цялото това време Святият Дух, ходатайстващ, ни призовава да се молим, а ние не чуваме.

Съвременната църква е далеч от библейското християнство. Христовото тяло е завладяно от посредственост и считаме това за нормално. В тези последни дни Бог ускорява всичко, а деветдесет и девет процента от нас забавят Неговата работа. Искаме да видим Божията сила, но преди да стане това, трябва да развием нашата дисциплина в молитвата.

Не зная дали някога си произнасял молитва като тази, но аз съм се молил: „Боже, искам да премахнеш от живота ми всичко, което не Ти е угодно. Не желая в мен да има нещо, което да не прославя и да не възвеличава Исус Христос като Господ.”

За да стане тази молитва реалност, е необходимо да бъдат разклатени ония неща, които се клатят, за да останат само тези, които стоят здраво (Евреи 12:27).

След като споделих тази мисъл в една проповед, момиче от църквата ми каза: „Струва ми се, искахте да кажете, че ще има голямо раздвижване.”

Това момиче беше право. Трябва да има голямо раздвижване.

Ако можеш да разговаряш с мен, би ли признал: „Лари, през последните няколко години в моя живот стана голямо раздвижване.” Някои от вас могат да кажат същото за църквите, които посещават. Стават големи промени! Защо? За да можем да направим следващата стъпка в тази Божествена прогресия.

Днес, ако чуеш Неговия глас, призоваващ те за молитва, не закоравявай сърцето си. Моли се Святият Дух да не ти дава почивка, докато молитвеният ти живот не се превърне от обикновено желание в ежедневна дисциплина и по-нататък в свято наслаждение. Нека Исус дойде и преобърне нещата, които пречат твоят храм да стане дом на молитва. Миризливите волове, блеещите овце, гукащите гълъби и потъмнелите монети са бедни заместители на удовлетворяващото Божие присъствие.

Погледни фактите. Ако не започнеш да се молиш, ти няма да стигнеш в отношението си с Господ по-далеч, отколкото си сега. Всичко зависи от теб. Какво ще предпочетеш: търговия, както другите, или готовност да направиш следващата стъпка с Бог?

Исус чака да се молиш: „Господи, направи моя храм дом на чистота, молитва, сила и съвършена хвала, за да се прослави името Ти.”

Той е готов да започне тази Божествена прогресия в твоя храм точно сега. А ти готов ли си?

НАПРЕД

Цялата книга на една страница