Един час с Бога Лари Лий 

2 – Радикална промяна

Бяха изминали почти две десетилетия от този ден в психиатричната клиника, когато изплаках мъката си в Христовото присъствие и Неговият мир потопи цялото ми същество.

Сега зная какво ме изцели. За първи път в живота си аз проумях, че Бог ме е познавал и виждал там, където бях, че се е нуждаел от мен и е имал цел за моя живот, както и аз се нуждаех от Него.

Същите тези три нужди са основни за всяко едно човешко същество, включително и за теб. Ти имаш нужда някой да те вижда, някой да се нуждае от теб и търсиш нещо, на което да посветиш живота си. Да посветиш живота си на друго човешко същество не е достатъчно. Да се отдадеш на кариера и трупане на материални неща – това няма да задоволи крещящата нужда на твоето сърце. Винаги ще има една празна следа, блещукаща в прозореца на твоята душа.

Когато намерих Исус, животът ми сякаш започна да пулсира със значение и цел. Аз не можех да задържа това само за себе си. Трябваше да споделя какво бях намерил. Но имаше един проблем. Пасторите не ми бяха разрешили да проповядвам в църквите, защото мислеха, че нямам достатъчно познания, затова проповядвах в салона за сладолед или някъде, където хората можеха да слушат.

Най-накрая намерих своя шанс, когато ми разрешиха да проповядвам, макар и само веднъж, в Първа Баптистка църква в Килгър, Тексас, моя роден град.

Тази неделя там седеше едно хипи и ме слушаше да проповядвам. По празните му очи разбрах, че или беше затормозен умствено, или беше принуден да дойде тук в църквата против волята си. По време на службата осъзнах, че хипито беше Джери Хауел, изпълнителят на клавир от един рок състав, наречен „Черното око и фантетата”. (Джери беше едно от фантетата.) Групата имаше „песен номер едно” в класациите на Далас по онова време. Местните деца идолизираха Джери, но родителите им го считаха за утайката на обществото.

В края на службата Джери се приближи до мен и неочаквано отбеляза:

„Аз наистина бях засегнат от това, което каза днес.”

„Джери, какво правиш на църква, човече?” – попитах аз и стиснах протегнатата му ръка.

Той въздъхна: „Баща ми умря преди шест месеца и на смъртното легло аз му обещах, че ще се връщам от университета в Тексас всеки уикенд и ще водя брат си на църква. Просто спазвам думата си пред баща ми.”

Джери замълча и понижи глас: „Твоите думи са първото нещо, което съм чул тук през последните шест месеца и което има смисъл за мен.”

След тази среща не можех да изкарам Джери от ума си. Знаех, че той търсеше ръка за помощ, затова му телефонирах и му предложих да дойде на църква с мен.

„Джери – започнах аз колебливо, – тук е Лари Лий.”

Мъртва тишина от другата страна на линията.

„Ей, Джери… Сега аз съм младежки директор към Първа Баптистка църква в Ню Лондон.” (Не добавих, че това беше единствената баптистка църква в малкия град.)

„Джери – продължих по-убедително, – защо не дойдеш да свириш на органа по време на службата ми? Ти можеш да свириш „О, милост чудна” (Amazing grace), нали? Аз ще пея, а ти ще свириш и ще имаме чудесна служба с всички младежи.”

„Аз? – попита той. – Ти искаш да свиря на орган в църква?”

Съвсем не предполагах, че в продължение на четири години Джери Хауел всеки ден е употребявал голяма доза наркотици. По-късно научих, че когато телефонът е позвънил, Джери е бил в задната част на градината, броейки стръкчетата трева и опитвайки се да задържи главата си на раменете.

„Виж, Джери, аз се нуждая от помощта ти – уверявах го аз. – Ти имаш голям талант и Бог може да те употребява. Той те обича, човече, и има план за твоя живот. Ще мина и ще те взема тази вечер. Ще ти определя среща” – добавих аз, чакайки неговия отговор.

„Среща! – избърбори той. – С момиче от църквата?”

В седем часа аз отидох да взема Джери за службата. Той беше облечен в неговите износени сини джинси и риза с буквата „Ф”. Имаше руса коса, стигаща до кръста му, но беше плешив на темето. Неговият стар фургон с набрани пердета и поставена на прозорците стерео уредба, свиреща силно рок от Джими Хендрикс и „Лед Цепелин” беше почти на пътя.

Аз седях там с моята късо подстригана коса, с касетката на Джим Наборс, пеещ „Господната молитва” и с фамилната Библия на автомобилното табло. Когато Джери се качи в колата ми, очите му се стрелкаха от Библията към мен, обратно към Библията и напред. Той беше мълчалив. Пътувахме известно време и взехме няколко момичета, но Джери трудно казваше дума на някого.

Щом влязохме в църквата, аз кимнах с глава към платформата и казах: „Джери, ето го органът. Ти знаеш какво да правиш.”

Джери свири „О, милост чудна” по начин, по който не беше свирена преди, а и след това. Аз пях и проповядвах, и изкарахме службата.

Беше 23:30 часа, когато го закарах обратно до неговата улица, след като бяхме оставили момичетата. Джери поговори за първи път тази вечер:

„Лари, какво да направя, за да се спася?” – попита той сериозно.

Аз трудно можех да му отговоря, защото беше объркан, депресиран и пристрастен към наркотиците, но се помолих за помощ.

През първата част на нашия разговор тази вечер Джери зададе много въпроси, на които аз не можах да отговоря. Понякога често му признавах: „Не знам, Джери.” Но Бог вложи думи в устата ми и аз продължих да му говоря за Исус.

Когато прекратихме разговора, беше 3:30 часа сутринта. Джери започна да се отпуска, въздъхна и попита: „Добре, как да го получа?”

Така аз, задълбоченият християнин, опитният в печеленето на души, казах: „Това, което трябва да направиш, е, да отвориш Библията си на Матей пет, шест и седем (защото това беше единствената част от Библията, която знаех), да паднеш на колене и да започнеш да викаш: „Исусе! Исусе! Исусе!” – когато бъдеш засегнат, ще знаеш, че си го получил.”

Тази нощ Джери Хауел направил нужното и още преди да прегъне коленете си, Бог го спасил, освободил го от четиригодишното му пристрастяване към наркотиците и го призовал да проповядва.

Когато това станало, Джери се запътил към къщата на най-добрия си приятел, Макс, барабаниста на техния състав. Било 6 часа на 4 юли и Макс бил отзад в градината, за да нахрани зайците си. (Това бяха странни хора.)

Когато Джери стигнал ъгъла на къщата, Макс го погледнал и възкликнал изненадан: „Човече, какво е станало с тебе?”

Джери се усмихнал и обяснил: „Срещнах този обаятелен дребен тип на име Лари Лий и с него разговаряхме цяла нощ за Исус.”

„Ей, как мога и аз да имам това, което имаш ти?”

Джери започнал смело: „Отвори Библията си на Матей пет, шест и седем, тогава коленичи и…”

В 7:30 часа сутринта телефонът ми иззвъня. Беше Джери:

„Лари, аз го получих, получих го. Отидох и говорих на Макс за това и той също го получи. Но знаеш ли колко странен е той? Най-добре е да дойдеш да го видиш.”

Това не беше единственото телефонно обаждане на Джери Хауел през този ден. Местният бръснарски салон беше затворен през почивните дни, но Джери позвънил на бръснаря вкъщи.

„Господин Бък – казал той, – тук е Джери Хауел. Можете ли да ме подстрижете?”

Господин Бък не се замислил изобщо. Бърз като светкавица, той отговорил: „Разбира се, синко. Ела тук.” Не могъл да се сдържи и добавил: „Толкова дълго съм чакал да ти подстрижа косата.”

Шест седмици по-късно гладко избръснат, с късо подстригана коса, Джери Хауел отиде в Библейския колеж заедно с обаятелния дребен човек на име Лари Лий. Един ден Джери съобщи: „Лари Лий, Бог ме призовава да проповядвам и аз трябва да проведа евангелизационен поход.”

Така и направи. За шест месеца след неговото обръщане, Джери Хауел приведе при Бога хиляда души.

Сега той е пастор в Църквата на канарата в Килгър, Тексас, същото място, където някога беше считан за утайката на обществото. Как стана тази радикална промяна? Исус дойде и каза: „Аз те виждам, Джери Хауел, скрит там зад твоите стени и имам нужда от теб за една специална работа. Имам нещо, на което ти можеш да отдадеш живота си. Всичко, което бих искал да чуя от теб, е, че и ти се нуждаеш от Мен.”

Сега искам да ти задам един важен въпрос. Как стоят нещата при теб, приятелю мой? Нуждаеш ли се от радикална промяна в твоето сърце? В твоя дом? В твоите взаимоотношения? Боледуваш ли, поради съмнението и неверието си? Исус те вижда точно там, където си. Той има нужда от теб за нещо специално, което само ти можеш да направиш. И ти също се нуждаеш от Него. Исус промени Лари Лий, едно 17-годишно момче в психиатричната клиника.

Исус промени едно тексаско хипи на име Джери Хауел. Той може да промени и теб. Дори не е необходимо да четеш Матей пет, шест и седем. Просто падни на колене и призови Исус.

Не се тревожи! Когато бъдеш засегнат, ти ще знаеш, че си спасен.

НАПРЕД

Цялата книга на една страница