Един час с Бога Лари Лий 

19 – Образци за следване

В Уейко, Тексас, са направени изследвания и е установено, че там има повече баптисти, отколкото „хора”! Това е истина. Повечето баптисти в Тексас – и много други – са слушали за У. А. Крисуел, един от патриарсите в Южната баптистка конвенция. Аз ценя и уважавам много този мил човек.

След като бях пастирувал няколко години в Църквата на канарата, Крисуел се обади по телефона и покани моите стареи и мен да отидем в офиса му в центъра на Далас. Ние бяхме изненадани и зарадвани от поканата да посетим Първа баптистка църква, където пастируваше той.

Бяхме разговаряли едва 30 секунди с този благороден и приветлив Божий служител, когато той се обърна към мен и каза: „Искам да те попитам нещо. Защо ти не си баптист?”

Аз бях роден, отгледан и възпитан като баптист, така че бях готов за най-голямото мъмрене в моя живот.

Вероятно, усещайки моето смущение, той зададе въпроса си по друг начин: „Ако не бяха баптистите, сине, ти нямаше да можеш да четеш и пишеш. Защо не си баптист?”

„Д-р Крисуел – започнах аз колебливо, опитвайки се да отговоря на въпроса му, – имате ли малко време?”

„Да” – отвърна той с готовност. Така аз споделих моето свидетелство – как Исус ме спаси, когато бях в депресия в нервната клиника, как ме изцели и призова да проповядвам. Разказах на Крисуел за четенето на написаното с червено и за молитвата за силата Божия, като студент в Далаския баптистки колеж и как започнах да говоря на език, който никога не бях учил, след като се помолих: „Господи, ако има сила в Евангелието, дай я и на мен!”

Продължих да споделям с този пастор за призванието ми да се моля и как това призвание ме преследваше до тогава, докато аз откликнах на него. Обясних как се покорих на Бог и основах църква в Рокуол, как се посветих на принципа на сутрешното ставане, молитва и подчинение на Божия глас.

Незнаейки до колко мога да продължа, аз спрях за момент. Тогава той се наведе напред и със стичащи се по бузите сълзи ми даде знак да спра. „Достатъчно – каза той, без да спори за нашите доктринални различия. Вземайки ръката ми в неговата, само добави: „Ти си направил това по библейския начин.” Тогава и двамата плакахме от умиление.

„Д-р Крисуел – попитах аз, докато бършех сълзите си, – каква е вашата тайна? Вие сте прекарал 40 успешни години в една и съща църква?”

Не би трябвало да се изненадвам от неговия отговор. „Аз ставах всеки ден и прекарвах първите пет часа с Бог. Първия час се молех, следващите два прекарвах в изучаване на Словото, един час – в размишление е последния час мислех за онова, което трябваше да направя през останалата част на деня.”

След нашата среща, когато прекрачвах прага, д-р Крисуел попита: „Познаваш ли Чо? Аз съм чел всички негови книги и се интересувам от него.”

Казах му, че съм се срещал с Пол Йонги Чо и че дори следващата седмица трябва да проповядвам в неговата църква в Корея. Обещах да кажа на Чо, че д-р Крисуел желае да се срещне с него.

Следващата седмица, когато седях до Чо на масата, той се обърна към мен и попита: „Познаваш ли д-р Крисуел? Аз съм чел всички негови книги и съм слушал касетите му.”

Тогава споделих: „Д-р Чо, аз говорих с д-р Крисуел миналата седмица и той каза същото нещо за вас.”

Веднага щом се върнах в Далас, позвъних на д-р Крисуел и попитах: „Какво бихте отговорил, ако ви кажа, че д-р Чо е готов да проповядва в неделя вечер в Първа баптистка църква в Далас?”

Без никакво колебание, д-р Крисуел отвърна: „Бих казал: Слава на Бога, така да бъде!”

Ето как през есента на 1984 година, една неделна вечер аз придружих д-р Чо в Първа баптистка църква в центъра на Далас. Той проповядва и след завършване на службата бяхме поканени в една лимузина. Аз седях там с моите двама пастори-корифеи. Исках да бъда незабелязан и тих, но да възприема всичко, което мога.

Д-р Крисуел откри разговора. „П-р Чо – започна той, – аз съм Ви почитал много години, но ще бъда напълно откровен с Вас. След като прочетох книгите Ви и слушах касетите Ви, дойдох до заключението, че това, което Вие сте направили в Корея, определено е един социологически феномен – нещо, което вероятно не би могло да се случи по което и да е друго време в историята и където и да е другаде по света. Но тогава срещнах това момче тук.” Той посочи към мен.

„И така, Лий – продължи д-р Крисуел, – би ли ми казал как ти пренесе това от Сеул, Корея, тук в Тексас?”

Погледнах д-р Чо и отговорих: „Аз се моля и се покорявам!”

Тази вечер бях много щастлив, защото тези Божии мъже бяха така искрени и така открити.

Д-р Крисуел каза: „Чо, чувам, че Вие се молите.”

Трябва да кажа, че д-р Чо беше проповядвал на сутрешното ни събрание от 8 часа. Преди да започне службата, стареите и аз бяхме в една малка молитвена стая зад платформата, където се молихме, и тогава влязоха Чо и неговият помощник Ча. Когато ги поканих да се присъединят към нас в молитва, Чо отговори меко: „Аз съм се молил. Вече прекарах три часа в молитва за службата тази сутрин.”

Въпреки това той и Ча коленичиха и се молиха с нас още малко. Когато службата започна, Чо проповядваше под силно помазание. Разбрах също, че той е прекарал още два часа в молитва следобед, преди да отиде в Първа баптистка църква. Затова д-р Крисуел беше прав: Чо се молеше!

Тази вечер д-р Крисуел попита шеговито: „Чо, когато се моля 15 минути, имам чувството, че уморявам Бог и себе си. Как може някой да се моли като Вас? Как правите това?”

Толкова се радвам, че д-р Чо не даде някакъв традиционен петдесятен отговор като: „Аз говоря на езици, а ти не.” Вместо това, той се усмихна и каза: „Всяка сутрин заставам на „една писта за надбягване” в Духа и я обикалям. Зная кога съм изминал 1/5, 2/5 от разстоянието и накрая зная кога съм го изминал цялото. Тогава, ако имам време, пробягвам го отново и отново така, както бегачът обикаля пистата.”

Тази вечер разговорът продължи още малко. На следващата сутрин д-р Чо и аз играхме голф. Или поне аз играх голф. Чо беше зает, общувайки със Святия Дух. Той удряше топката, обръщаше се и дори не поглеждаше да види къде отива. Това беше най-забавната игра на голф, която някога съм играл.

Накрая събрах кураж и попитах: „Д-р Чо, каква е пистата, за която говорихте на д-р Крисуел миналата вечер?”

Слушах с удивление, когато д-р Чо набързо ми описа много от същите принципи, които бях научил за молитвата от Святия Дух. Нещо подскочи като вълнуващо потвърждение в мен, когато той повери, че неговата „молитвена писта” е Господната молитва. „Обиколките”, които той прави около тази „писта”, са шестте вечни предмета на схематичната молитва, която Исус даде на учениците Си.

Следвали ли са първите ученици молитвения образец, който Исус им даде? Да, историческите документи са доказателство, че те са го следвали. Ранният юдейско-християнски документ „The Did ache” наставлява християните да се молят с Господната молитва три пъти на ден. Христовото желание за Неговата църква не се е променило.

Тя е, за да бъде дом на чистота, молитва, сила и съвършена хвала. В коя точка от тази Божествена прогресия си ти? На кое стъпало ще бъде молитвения ти живот след една година? Желание? Дисциплина? Наслада? Изборът е твой.

Ако не започнеш да се молиш, следващата година няма да си напреднал с Господ повече, отколкото си сега. Духът на Бога желае да те научи да ходиш в „благото иго”, което Той е отредил за теб.

Всеки иска де се промени, но промяната изисква желание и дисциплина, преди да дойде насладата. Винаги съществува агония на избора преди обещанието за промяна. Затова трябва съзнателно да изберем да продължим с Бог.

Ако се молим с Господната молитва така, както трябва, ние избираме да се подчиняваме на най-главните поръчения за Христовия живот и служение.

Ние освещаваме Божието име в нашето поклонение и в нашата обхода. Ние се покайваме, поставяме Божиите приоритети преди нашите собствени и ставаме част от движението на Неговото царство. Ние решаваме съзнателно да прощаваме и да живеем в добри взаимоотношения с Бог и другите. Молим се настойчиво и конкретно за нашето ежедневно снабдяване.

Облечени в цялото всеоръжие на Бог и обкръжени от Неговата защитна ограда, ние се съпротивляваме на изкушението и побеждаваме дявола и неговите зли сили. Тогава отдаваме слава на Бог, нашия Баща, Който ни направи участници в Неговото царство, сила и слава.

Аз мога да ви гарантирам. Случва се нещо свръхестествено, когато направиш следващата стъпка с Бог. Той ме изведе от психиатричната клиника. Въведе едно хипи на име Джери Хауел в служение. Моят баща пое Божията ръка и се отдели от живота на алкохолизъм и мизерия. Ако искаш Бог да извърши нещо ново в твоя живот, ти трябва да направиш следващата си стъпка с Него.

„Не можа ли да прекараш един час?” Някой ти задава този въпрос точно сега и Неговото име е Исус.

НАПРЕД

Цялата книга на една страница